Сливенска котловина: Разлика между версии

Сливенска котловина
	Сливенска котловина
	Сливен и сливенското поле от Карандила
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България
Надм. височина	150 m
Дължина	70 km
Ширина	15 km
Площ	830 km2
Инфраструктура
Селища	Сливен, Стралджа
	Сливенска котловина в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:42, 9 април 2020

Сливенска котловина (или Сливенско поле) е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, деветата по ред от запад на изток задбалканска котловина.

Сливенската котловина е разположена между планините Сливенска, Гребенец и Терзийски баир (дялове от Стара планина) на север, Сърнена Средна гора и Бакаджиците на юг и възвишението Хисар на изток. На запад Шивачевския рид я отделя от по-високо разположената Твърдишка котловина.

Площта на котловината е 830 км², която ѝ отрежда 2-ро място по големина сред Задбалканските котловини след Софийската. Дължината ѝ от запад на изток е 70 км, а ширината до 15 км. Средната ѝ надморска височина е 150 м и е наклонена на юг. От вътрешнокотловинното възвишение Хамамбаир се поделя на две части – Сливенско поле на запад с по-голяма надморска височина и Стралджанско поле на изток – с по-малка надморска височина и частично заблатено.

По северните ѝ оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образувани от реките стичащи се от Стара планина. Котловината представлява едностранен грабен, запълнен с терциерни и кватернерни седименти, с обща мощност от 150 до 500 м. Старопланинското подножие е заето от делувиално-пролувиален шлейф. Има минерални извори (Сливенски минерални бани). Отводнява се от река Тунджа и левите ѝ притоци Асеновска река, Сотирска река и Мочурица с притока си Мараш. Климатът е умерено-континентален с типични падащи ветрове от север – бора̀. Почвите са делувиално-пролувиални, алувиални и канелени. Голяма част от заблатените участъци в Стралджанското поле са пресушени и са годни за земеделска обработка. В котловината има благоприятни условия за развитие на лозарство, овощарство, технически култури, орехи и др.

В котловината са разположени 2 града и 42 села:

Област Сливен – 1 град и 24 села
- Община Сливен – Блатец, Гавраилово, Гергевец, Глуфишево, Глушник, Горно Александрово, Драгоданово, Желю войвода, Злати войвода, Калояново, Камен, Ковачите, Крушаре, Малко Чочовени, Мечкарево, Панаретовци, Самуилово, Селиминово, Сливен, Сотиря, Струпец, Тополчане, Трапоклово, Чинтулово и Чокоба.
Област Ямбол – 1 град и 14 села
- Община Стралджа – Атолово, Воденичане, Джинот, Зимница, Лозенец, Маленово, Палаузово, Стралджа и Чарда.
- Община Тунджа – Веселиново, Дражево, Завой, Кабиле, Могила и Хаджидимитрово.
Област Бургас – 4 села
- Община Карнобат – Венец, Деветак, Деветинци и Церковски.

През котловината преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа:

От запад на изток, от село Бинкос до моста на река Мочурица, на протежение от 69,4 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.
От север на юг, от „Петолъчката“ до село Могила, на протежение от 21,2 км – участък от първокласен път № 7 Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП „Лесово“.
В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 18 км – участък от второкласен път № 53 Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец.
В западната част на котловината, от югозапад на североизток, от град Сливен до село Злати войвода, на протежение от 14 км – участък на второкласен път № 66 Сливен – Стара Загора – Поповица.
В източната част на котловината, от север на юг, от „Петолъчката“ до село Палаузово, на протежение от 15,8 км – участък на третокласен път № 707 „Петолъчката“ – Александрово – Голямо Крушево.

От запад на изток, между гарите Бинкос и Церковски преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас, а от гара Ямбол до гара Зимница – участък от жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница.

Топографска карта

Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 449.

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Сливенската котловина е разположена между планините [[Сливенска планина|Сливенска]], [[Гребенец]] и [[Терзийски баир]] (дялове от [[Стара планина]]) на север, [[Сърнена Средна гора]] и [[Бакаджиците]] на юг и възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]] на изток. На запад [[Шивачевски рид|Шивачевския рид]] я отделя от по-високо разположената [[Твърдишка котловина]].
-Площта на котловината е 830 км<sup>2</sup>, която и&#768; отрежда 2-ро място по големина сред [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] след [[Софийска котловина|Софийската]]. Дължината и&#768; от запад на изток е 70 км, а ширината до 15 км. Средната и&#768; надморска височина е 150 м и е наклонена на юг. От вътрешнокотловинното възвишение Хамамбаир се поделя на две части – Сливенско поле на запад с по-голяма надморска височина и Стралджанско поле на изток – с по-малка надморска височина и частично заблатено.
+Площта на котловината е 830 км<sup>2</sup>, която ѝ отрежда 2-ро място по големина сред [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] след [[Софийска котловина|Софийската]]. Дължината ѝ от запад на изток е 70 км, а ширината до 15 км. Средната ѝ надморска височина е 150 м и е наклонена на юг. От вътрешнокотловинното възвишение Хамамбаир се поделя на две части – Сливенско поле на запад с по-голяма надморска височина и Стралджанско поле на изток – с по-малка надморска височина и частично заблатено.
-По северните и&#768; оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образувани от реките стичащи се от [[Стара планина]]. Котловината представлява едностранен грабен, запълнен с терциерни и кватернерни седименти, с обща мощност от 150 до 500 м. Старопланинското подножие е заето от делувиално-пролувиален шлейф. Има минерални извори ([[Сливенски минерални бани]]). Отводнява се от река [[Тунджа]] и левите и&#768; притоци [[Асеновска река]], Сотирска река и [[Мочурица]] с притока си [[Мараш (река)|Мараш]]. Климатът е умерено-континентален с типични падащи ветрове от север – бора&#768;. Почвите са делувиално-пролувиални, алувиални и канелени. Голяма част от заблатените участъци в Стралджанското поле са пресушени и са годни за земеделска обработка. В котловината има благоприятни условия за развитие на лозарство, овощарство, технически култури, орехи и др.
+По северните ѝ оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образувани от реките стичащи се от [[Стара планина]]. Котловината представлява едностранен грабен, запълнен с терциерни и кватернерни седименти, с обща мощност от 150 до 500 м. Старопланинското подножие е заето от делувиално-пролувиален шлейф. Има минерални извори ([[Сливенски минерални бани]]). Отводнява се от река [[Тунджа]] и левите ѝ притоци [[Асеновска река]], Сотирска река и [[Мочурица]] с притока си [[Мараш (река)|Мараш]]. Климатът е умерено-континентален с типични падащи ветрове от север – бора̀. Почвите са делувиално-пролувиални, алувиални и канелени. Голяма част от заблатените участъци в Стралджанското поле са пресушени и са годни за земеделска обработка. В котловината има благоприятни условия за развитие на лозарство, овощарство, технически култури, орехи и др.
 В котловината са разположени 2 града и 42 села:
@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 * От запад на изток, от село [[Бинкос]] до моста на река [[Мочурица]], на протежение от 69,4 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
 * От север на юг, от „[[Петолъчката]]“ до село [[Могила (Област Ямбол)|Могила]], на протежение от 21,2 км – участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – ГКПП „Лесово“.
-* В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 18 км – участък от второкласен път № 53 [[Поликраище]] – [[Сливен]] – [[Ямбол]] – [[Средец (град)|Средец]].
+* В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 18 км – участък от второкласен път № 53 [[Поликраище]] – [[Сливен]] – Ямбол – [[Средец (град)|Средец]].
 * В западната част на котловината, от югозапад на североизток, от град [[Сливен]] до село [[Злати войвода (село)|Злати войвода]], на протежение от 14 км – участък на второкласен път № 66 [[Сливен]] – [[Стара Загора]] – [[Поповица]].
 * В източната част на котловината, от север на юг, от „[[Петолъчката]]“ до село [[Палаузово]], на протежение от 15,8 км – участък на третокласен път № 707 „[[Петолъчката]]“ – [[Александрово (Област Ямбол)|Александрово]] – [[Голямо Крушево]].