Гренландско море: Разлика между версии
м fixlink |
м overlinking; козметични промени |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
Разположено е край източните брегове на [[Гренландия]], западните брегове на архипелага [[Шпицберген]] и северните брегове на остров [[Исландия]]. На юг чрез [[Датски проток|Датския проток]] се свързва с [[Атлантическия океан]]. На север границата с останалата част на [[Северния ледовит океан]] се прокарва по линията от крайния североизточен нос на [[Гренландия]] до крайния северозападен нос на остров Западен Шпицберген. На югоизток границата с [[Норвежко море]] преминава по линията от крайната южна точка на остров Западен Шпицберген през остров [[Ян Майен]] до крайната източна точка на [[Исландия]]<ref>[http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf iho.int]</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article014174.html «Большая Советская Энциклопедия» – Гренландское море, т. 7, стр. 284]</ref> |
Разположено е край източните брегове на [[Гренландия]], западните брегове на архипелага [[Шпицберген]] и северните брегове на остров [[Исландия]]. На юг чрез [[Датски проток|Датския проток]] се свързва с [[Атлантическия океан]]. На север границата с останалата част на [[Северния ледовит океан]] се прокарва по линията от крайния североизточен нос на [[Гренландия]] до крайния северозападен нос на остров Западен Шпицберген. На югоизток границата с [[Норвежко море]] преминава по линията от крайната южна точка на остров Западен Шпицберген през остров [[Ян Майен]] до крайната източна точка на [[Исландия]]<ref>[http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf iho.int]</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article014174.html «Большая Советская Энциклопедия» – Гренландское море, т. 7, стр. 284]</ref> |
||
Дължина от юг на север 1750 km, ширина до 625 km, Площ 1205 km<sup>2</sup>. Средна дълбочина 1444 m, максимална 4846 m в северната му част. Дъното на морето представлява котловина, ограничена на изток от подводните хребети Мона и Книпович, а на юг – от Гренландско-Исландския праг. На запад отначало дъното на котловината бавно се повишава, а след това в края на континенталния склон повишаването става по-бързо в направление към относително широкия, с многочислени възвишения и падини континентален шелф на |
Дължина от юг на север 1750 km, ширина до 625 km, Площ 1205 km<sup>2</sup>. Средна дълбочина 1444 m, максимална 4846 m в северната му част. Дъното на морето представлява котловина, ограничена на изток от подводните хребети Мона и Книпович, а на юг – от Гренландско-Исландския праг. На запад отначало дъното на котловината бавно се повишава, а след това в края на континенталния склон повишаването става по-бързо в направление към относително широкия, с многочислени възвишения и падини континентален шелф на Гренландия.<ref name="bse"/> |
||
Климатът е суров, арктичен. Целогодишно господстват северните ветрове. Средната температура на въздуха през зимата е от –25°С до –30°С, през лятото от 0°С до 6°С. През лятото често явление са мъглите. По западната част на морето от север на юг преминава студеното Източногренландско течение, което целогодишно пренася плаващи ледове, а в източната му част от юг на север – относително топлото Шпицбергенско течение (разклонение на [[Гълфстрийм]]). В централната му част се образува обширен циклонален кръговрат на теченията. Средната температура на водата през зимата на север е малко под –1°С, а на юг и югоизток от 1 до 2°С, през август на северозапад е малко под 0°С, а на юг и югоизток до 6°С. В придънния слой температурат е постоянна под –1°С. Солеността на изток е 33,0 – 34,5‰, на запад 32,0‰ и по-ниска, а на дъното – 34,9‰. Приливите са полуденонощни с височина до 4,4 m. Цветът на водата е предимно зеленикав.<ref name="bse" |
Климатът е суров, арктичен. Целогодишно господстват северните ветрове. Средната температура на въздуха през зимата е от –25°С до –30°С, през лятото от 0°С до 6°С. През лятото често явление са мъглите. По западната част на морето от север на юг преминава студеното Източногренландско течение, което целогодишно пренася плаващи ледове, а в източната му част от юг на север – относително топлото Шпицбергенско течение (разклонение на [[Гълфстрийм]]). В централната му част се образува обширен циклонален кръговрат на теченията. Средната температура на водата през зимата на север е малко под –1°С, а на юг и югоизток от 1 до 2°С, през август на северозапад е малко под 0°С, а на юг и югоизток до 6°С. В придънния слой температурат е постоянна под –1°С. Солеността на изток е 33,0 – 34,5‰, на запад 32,0‰ и по-ниска, а на дъното – 34,9‰. Приливите са полуденонощни с височина до 4,4 m. Цветът на водата е предимно зеленикав.<ref name="bse"/> |
||
Гренландско море е силно населена с нисши форми на [[живот]] от началото на [[хранителна верига|хранителната верига]]. В него живеят и големи безгръбначни, риби ([[треска]], [[херинга]], [[сьомга]], [[камбала]], [[европейска писия]]), [[птици]] и [[бозайници]] (вкл. [[тюлен]]и, [[кит]]ове и [[делфин]]и). По бреговете му има малко населени места – [[Лонгирбюен]] и Баренцбург в залива Ис фиорд в архипелага [[Шпицберген]], както и Акурейри в [[Исландия]]<ref name="bse" |
Гренландско море е силно населена с нисши форми на [[живот]] от началото на [[хранителна верига|хранителната верига]]. В него живеят и големи безгръбначни, риби ([[треска]], [[херинга]], [[сьомга]], [[камбала]], [[европейска писия]]), [[птици]] и [[бозайници]] (вкл. [[тюлен]]и, [[кит]]ове и [[делфин]]и). По бреговете му има малко населени места – [[Лонгирбюен]] и Баренцбург в залива Ис фиорд в архипелага [[Шпицберген]], както и Акурейри в [[Исландия]]<ref name="bse"/>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 13:19, 13 април 2020
| Гренландско | |
1.jpg) | |
  Местоположение в Гренландия | |
| Местоположение | Северен ледовит океан |
|---|---|
| Дължина | 1750 km |
| Ширина | 625 km |
| Площ | 1205 хил.km2 |
| Дълбочина | 4846 m |
| Гренландско в Общомедия | |
Гренландско море (на английски: Greenland Sea) е периферно море на Северния ледовит океан.
Разположено е край източните брегове на Гренландия, западните брегове на архипелага Шпицберген и северните брегове на остров Исландия. На юг чрез Датския проток се свързва с Атлантическия океан. На север границата с останалата част на Северния ледовит океан се прокарва по линията от крайния североизточен нос на Гренландия до крайния северозападен нос на остров Западен Шпицберген. На югоизток границата с Норвежко море преминава по линията от крайната южна точка на остров Западен Шпицберген през остров Ян Майен до крайната източна точка на Исландия[1][2]
Дължина от юг на север 1750 km, ширина до 625 km, Площ 1205 km2. Средна дълбочина 1444 m, максимална 4846 m в северната му част. Дъното на морето представлява котловина, ограничена на изток от подводните хребети Мона и Книпович, а на юг – от Гренландско-Исландския праг. На запад отначало дъното на котловината бавно се повишава, а след това в края на континенталния склон повишаването става по-бързо в направление към относително широкия, с многочислени възвишения и падини континентален шелф на Гренландия.[2]
Климатът е суров, арктичен. Целогодишно господстват северните ветрове. Средната температура на въздуха през зимата е от –25°С до –30°С, през лятото от 0°С до 6°С. През лятото често явление са мъглите. По западната част на морето от север на юг преминава студеното Източногренландско течение, което целогодишно пренася плаващи ледове, а в източната му част от юг на север – относително топлото Шпицбергенско течение (разклонение на Гълфстрийм). В централната му част се образува обширен циклонален кръговрат на теченията. Средната температура на водата през зимата на север е малко под –1°С, а на юг и югоизток от 1 до 2°С, през август на северозапад е малко под 0°С, а на юг и югоизток до 6°С. В придънния слой температурат е постоянна под –1°С. Солеността на изток е 33,0 – 34,5‰, на запад 32,0‰ и по-ниска, а на дъното – 34,9‰. Приливите са полуденонощни с височина до 4,4 m. Цветът на водата е предимно зеленикав.[2]
Гренландско море е силно населена с нисши форми на живот от началото на хранителната верига. В него живеят и големи безгръбначни, риби (треска, херинга, сьомга, камбала, европейска писия), птици и бозайници (вкл. тюлени, китове и делфини). По бреговете му има малко населени места – Лонгирбюен и Баренцбург в залива Ис фиорд в архипелага Шпицберген, както и Акурейри в Исландия[2].