Владивосток: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 83.102.216.120 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
→‎История: чехословакови легиони
Етикет: Отменени
Ред 41: Ред 41:


На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.<ref name="О Владивостоке">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vlc.ru/city/index.php | заглавие = О Владивостоке | достъп_дата = 1 септември 2013 | труд = www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток | издател = Администрация на Владивосток | език = ru }}</ref> През 1879 г. е пусната в експлоатация [[параход]]на линия, свързваща Владивосток със [[Санкт Петербург]] и [[Одеса]]. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с [[Хабаровск]] чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до [[Москва]] – [[Транссибирската магистрала]]. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като [[Николай Пржевалски]], [[Владимир Арсениев]], [[Степан Макаров]] и др.<ref name="moigorod"/> През 1920 г. градът влиза в състава на [[Далекоизточна република|Далекоизточната република]], а през 1922 г. – в [[РСФСР]]. От 1938 г. е административен център на Приморски край.<ref name="moigorod"/>
На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.<ref name="О Владивостоке">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vlc.ru/city/index.php | заглавие = О Владивостоке | достъп_дата = 1 септември 2013 | труд = www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток | издател = Администрация на Владивосток | език = ru }}</ref> През 1879 г. е пусната в експлоатация [[параход]]на линия, свързваща Владивосток със [[Санкт Петербург]] и [[Одеса]]. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с [[Хабаровск]] чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до [[Москва]] – [[Транссибирската магистрала]]. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като [[Николай Пржевалски]], [[Владимир Арсениев]], [[Степан Макаров]] и др.<ref name="moigorod"/> През 1920 г. градът влиза в състава на [[Далекоизточна република|Далекоизточната република]], а през 1922 г. – в [[РСФСР]]. От 1938 г. е административен център на Приморски край.<ref name="moigorod"/>

През 1918 г. е окупиран от чехословакови легиони от над 60 000 мъже. По-късно пристигнаха чуждестранни подкрепления на споразумението и японците. Освен това до 1922 г. бялата армия и поддръжниците им се оттеглят от разрушения от войната Запад, което води до рязко увеличение на населението - от 97 000 на 410 000, след като съветската сила в крайна сметка е избягала най-вече в САЩ. Чехословашките легиони, изтощени от дългото си пътуване през Сибир и с една година, за да се върнат в новата си нация, се връщат в Чехословакия през пристанището във Владивосток, по света. Всички сили на назованите са евакуирани до края на 1920 г., за разлика от японците, които остават до 1922.<ref>(cs) PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, bound. book 219 pages, first issue - vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná-Mizerov, Czechia) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (in association with the Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 24-25, p. 151, p. 157, p. 169, p. 184, p. 185</ref>


По времето на [[Втората световна война]] градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от [[Съюзниците]], а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.<ref name="primkray">{{икона|ru}} [http://primkray.ru/vladivostok_history/ История Владивостока]</ref> В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на [[ГУЛАГ]] – „Владлаг“.<ref>{{икона|ru}} [http://www.memo.ru/history/NKVD/GULAG/r3/r3-57.htm Система исправительно-трудовых лагерей в СССР]</ref> През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://primamedia.ru/news/466575/ Закрытый на 40 лет Владивосток: штамп ЗП в паспорте, фарцовка и фальшивые портовики]</ref> В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът разполага с [[тролейбус]]ен транспорт.<ref name="primkray"/> На 20 септември 1991 г. президентът [[Борис Елцин]] подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://pravo.gov.ru/proxy/ips/?docbody=&nd=102012549&rdk=&backlink=1 Об открытии г. Владивостока для посещения иностранными гражданами]</ref>
По времето на [[Втората световна война]] градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от [[Съюзниците]], а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.<ref name="primkray">{{икона|ru}} [http://primkray.ru/vladivostok_history/ История Владивостока]</ref> В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на [[ГУЛАГ]] – „Владлаг“.<ref>{{икона|ru}} [http://www.memo.ru/history/NKVD/GULAG/r3/r3-57.htm Система исправительно-трудовых лагерей в СССР]</ref> През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://primamedia.ru/news/466575/ Закрытый на 40 лет Владивосток: штамп ЗП в паспорте, фарцовка и фальшивые портовики]</ref> В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът разполага с [[тролейбус]]ен транспорт.<ref name="primkray"/> На 20 септември 1991 г. президентът [[Борис Елцин]] подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://pravo.gov.ru/proxy/ips/?docbody=&nd=102012549&rdk=&backlink=1 Об открытии г. Владивостока для посещения иностранными гражданами]</ref>

Версия от 08:24, 22 октомври 2020

Владивосток
Владивосток
— град —
Знаме
      
Герб
Vladivostok collage.jpg
Русия
43.1167° с. ш. 131.9° и. д.
Владивосток
Приморски край
43.1167° с. ш. 131.9° и. д.
Владивосток
Страна Русия
Федерален субектПриморски край
РайонВладивостокски
Площ331,16 km²
Надм. височина8 m
Население604 901 души (2018)
1827 души/km²
КметОлег Гуменюк
Основаване1860 г.
Първо споменаване20 юни 1860 г. (стар стил)
Град от1880 г.
Пощенски код690xxx
Телефонен код+7 423
МПС код25, 125
Часова зонаUTC+10:00
Официален сайтwww.vlc.ru
Владивосток в Общомедия

Владивосто́к (на руски: Владивосток) е град в Русия, разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог[1]. Градът е административен център на Приморския край и най-голямото руско пристанище на Тихия океан. Има население от 604 901 жители към 2018 г.[2], а в градската му агломерация живеят 811 525 души.

География

Владивосток е разположен на брега Японско море, на полуострова Муравьов-Амурски, на северната ширина на Варна. Градът е най-важният руски град, що се отнася до достъпа до Азиатско-тихоокеанския регион. Свързан с централна Русия посредством железопътен, автомобилен и въздушен транспорт. В границите на града влизат островите Руски, Попов, Рейнеке и Рикорд, както и редица малки ненаселени острови. Проливът Източен Босфор свързва Амурския и Усурийския залив. [3]

Градът се простира на площ от 625 km² и има население от 615 хиляди жители (2013). [3]

История

Владивосток през 1910-те.
Владивосток през 1982 г.
Улица във Владивосток, 2005 г.

Според древни китайски източници бреговете около мястото на днешния град са били гъсто населени. На картите от времето на династията Юан (1271 – 1368) на мястото на Владивосток се е намирал град Юнминчън (на китайски: 永明城, на пинин: Yǒngmíngchéng), чието име означава „град на вечната светлина“. Това се потвърждава и от многото археологически находки. Според древнокитайските летописи тази територия е обезлюдена след войните между Китай и Корея. С Нерчинския договор от 1689 г. територията на днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 г. територията е присъединена към Руската империя с подписването на Айгунския договор.

На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.[3] През 1879 г. е пусната в експлоатация параходна линия, свързваща Владивосток със Санкт Петербург и Одеса. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с Хабаровск чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до Москва – Транссибирската магистрала. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като Николай Пржевалски, Владимир Арсениев, Степан Макаров и др.[4] През 1920 г. градът влиза в състава на Далекоизточната република, а през 1922 г. – в РСФСР. От 1938 г. е административен център на Приморски край.[4]

През 1918 г. е окупиран от чехословакови легиони от над 60 000 мъже. По-късно пристигнаха чуждестранни подкрепления на споразумението и японците. Освен това до 1922 г. бялата армия и поддръжниците им се оттеглят от разрушения от войната Запад, което води до рязко увеличение на населението - от 97 000 на 410 000, след като съветската сила в крайна сметка е избягала най-вече в САЩ. Чехословашките легиони, изтощени от дългото си пътуване през Сибир и с една година, за да се върнат в новата си нация, се връщат в Чехословакия през пристанището във Владивосток, по света. Всички сили на назованите са евакуирани до края на 1920 г., за разлика от японците, които остават до 1922.[5]

По времето на Втората световна война градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от Съюзниците, а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.[6] В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на ГУЛАГ – „Владлаг“.[7] През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.[8] В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът разполага с тролейбусен транспорт.[6] На 20 септември 1991 г. президентът Борис Елцин подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.[9]

Население

Население по години
1897 1923 1926[10] 1931[4] 1939[11] 1956 1959[12]
28 933 98 900 108 000 140 000 206 432 265 000 290 608
1962 1967 1970[13] 1973 1976[14] 1979[15] 1982
325 000 397 000 440 889 481 000 521 000 549 789 576 000
1986[14] 1989[16] 1990 1991[14] 1993[14] 1995[17] 1997
607 000 633 838 640 000 648 000 643 000 629 000 623 000
1999 2001[17] 2003[4] 2005 2007 2008 2009[18]
610 000 598 600 594 700 586 800 580 800 578 800 578 619
2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016[2]
592 034 592 100 597 476 600 378 603 244 604 602 606 653

Климат

Летата са топли и влажни. Есените и зимите са слънчеви. Климатът е белязан от близостта до море и планини. Средната температура на въздуха е 18 °C през лятото и -13 °C през зимата. През лятото температурата на водата достига 21 °C. [3]

  Климатични данни за Владивосток 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,0 9,9 15,2 22,7 29,5 31,8 33,6 33,0 30,0 23,4 17,5 9,4 33,6
Средни максимални температури (°C) −8,1 −4,2 2,2 9,9 14,8 17,8 21,1 23,2 19,8 12,9 3,1 −5,1 9,0
Средни температури (°C) −12,3 −8,4 −1,9 5,1 9,8 13,6 17,6 19,8 16,0 8,9 −0,9 −9,1 4,9
Средни минимални температури (°C) −15,4 −11,6 −4,9 2,0 6,7 11,1 15,6 17,7 13,1 5,9 −3,8 −11,9 2,0
Абсолютни минимални температури (°C) −31,4 −28,9 −22 −8,1 −0,8 3,7 8,8 10,1 2,2 −9,7 −23 −28,1 −31,4
Средни месечни валежи (mm) 14 15 27 48 81 110 164 156 119 59 29 18 840
Брой на дъждовните дни 0 0.1 1 11 20 22 22 20 14 11 3 0.4 125
Източник: Погода и Климат[19]

Икономика

Военни кораби в залива Златен рог.
Златният мост, преминаващ над залива Златен рог.
Международно летище „Владивосток“.
Тихоокеанското висше военноморско училище.

Владивосток е връзка между Транссибирската магистрала и тихоокеанските морски пътища. Вносът от Япония, Китай, Южна Корея, САЩ и Югоизточна Азия минава от тук. Най-силно развитият отрасъл е риболовът. Развито е и машиностроенето – корабостроене и кораборемонт. Произвеждат се и японски автомобили. Градът е и основен пункт за базиране на руския Тихоокеански флот.

Транспорт

Освен крайна точка на Транссибирската магистрала и важно тихоокеанско пристанище, Владивосток е основен въздушен възел в Приморски край. Международно летище „Владивосток“ обслужва пътнически полети до различни страни в Азия, както и вътрешни линии.[20]

Общественият транспорт е представен главно от автобуси, но също така има тролейбуси, трамваи, фуникулер и морски катери.

Култура

Владивосток е европейски град в културно отношение, въпреки че се намира в Азия. Това е видимо от градския пейзаж.[3] Открити са десетки културни учреждения: музеи, театри, художествени галерии, кино салони, филхармонии. Има и много образователни центрове за изкуства. Тук се намира и Далекоизточния държавен институт по изкуства.[21]

Звания

На 4 ноември 2010 г. Владивосток получава почетното звание „Град на военната слава“ (на руски: „Город воинской славы“).[3]

Побратимени градове

Сътрудничество

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Владивосто́к // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
  2. ↑ а б ((ru)) Приморский край. Оценка численности постоянного населения на 1 января
  3. ↑ а б в г д е О Владивостоке // www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток. Администрация на Владивосток. Посетен на 1 септември 2013. (на руски)
  4. ↑ а б в г ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Владивосток (Приморский край)
  5. ↑ (cs) PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, bound. book 219 pages, first issue - vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná-Mizerov, Czechia) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (in association with the Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 24-25, p. 151, p. 157, p. 169, p. 184, p. 185
  6. ↑ а б ((ru)) История Владивостока
  7. ↑ ((ru)) Система исправительно-трудовых лагерей в СССР
  8. ↑ ((ru)) Закрытый на 40 лет Владивосток: штамп ЗП в паспорте, фарцовка и фальшивые портовики
  9. ↑ ((ru)) Об открытии г. Владивостока для посещения иностранными гражданами
  10. ↑ ((ru)) Российский статистический ежегодник. 2011 г.
  11. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1939 года.
  12. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
  13. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
  14. ↑ а б в г ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994
  15. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
  16. ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года.
  17. ↑ а б ((ru)) Российский статистический ежегодник. Госкомстат, Москва, 2001
  18. ↑ ((ru)) Численность постоянного населения Российской Федерации по городам, посёлкам городского типа и районам на 1 января 2009 года.
  19. ↑ Pogoda.ru.net // Посетен на 19 юни 2013. (на руски)
  20. ↑ ((ru)) Расписание | Международный аэропорт Владивосток
  21. ↑ ((ru)) Культура
Административен център: Владивосток
Герб на Приморски край
Градове
Знаме на Приморски край
Селища от градски тип
Райони
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владивосток&oldid=10526124“.