Никищан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
В края на XIX век Никищан е село в [[Правища|Правищка]] каза на Османската империя. В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Никищан: |
В края на XIX век Никищан е село в [[Правища|Правищка]] каза на Османската империя. В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Никищан: |
||
{{цитат|Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до [[Богородица Икосифиниса|Кошиницкия манастир „Света Богородица“]], срещу развалините на древния град [[Филипи]]. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref> |
{{цитат|Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до [[Богородица Икосифиниса|Кошиницкия манастир „Света Богородица“]], срещу развалините на древния град [[Филипи]]. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>{{Веркович|49}}</ref>}} |
||
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Никишянъ (Никша)'' живеят 860 гърци.<ref>{{МЕС|200|2_23}}</ref> |
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Никишянъ (Никша)'' живеят 860 гърци.<ref>{{МЕС|200|2_23}}</ref> |
||
Версия от 19:34, 14 февруари 2021
| Никищан Νικήσιανη | |
| — село — | |
 Изглед от Никищан от планината Кушиница | |
  Никищан  Никищан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 124 m |
| Население | 2451 души (2001) |
| Пощенски код | 640 01 |
| Телефонен код | 25920-6 |
Никищан или Никишен, Никишян (на гръцки: Νικήσιανη, Никисяни) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 2451 жители.
География
Селото е разположено в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 10 километра в северозападна посока. Северно от селото е разположен мъжкият манастир „Свети Йоан Предтеча“, а северозападно женският „Свети Димитър“.
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Никиш, *Никиша, прилагателно от личното име *Никишь с jь, тоест Никишов-, развито от Нико < Никола и -иш, както Стани-иш, Радиш и подобни. Формите със с вместо ш са на гръцка почва.[1]
В Османската империя
В края на XIX век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Никищан:
| „ | Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до Кошиницкия манастир „Света Богородица“, срещу развалините на древния град Филипи. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От града е на 2 часа разстояние.[2] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никишянъ (Никша) живеят 860 гърци.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никишянъ (Никша) (Nikichian Nikcha) има 860 гърци.[4]
В Гърция
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 164.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
