Георги Парцалев

Георги Парцалев
български актьор
Роден	16 юни 1925 Левски, България
Починал	31 октомври 1989 София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Активен период	от 1956 г.
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Георги Парцалев в Общомедия

Георги Иванов Парцалев е български театрален и киноактьор. Обикновено играе комедийни роли.

Живот

Роден е в Левски през 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

Не се е женил и няма деца. След смъртта му негови познати твърдят, че е имал хомосексуална ориентация.

Умира на 64 години в София през 1989 г.

Роли

В Сатиричния театър

• „Баня“ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) — Оптимистенко
• „Дванайсетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) — Кислярски и Едноок
• „Криво седи - право съди“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров (1959; реж. Гриша Островски) — няколко роли
• „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга (1959; реж. Михай Райку) — Таке Имиряну
• „Дървеница“ от Владимир Маяковски (1959; реж. Боян Дановски) — Продавач на копчета, Кум и Пияница
• „Главата на другите“ от Марсел Еме (1960; реж. Гриша Островски) — Горен
• „Чичовци“ от Иван Вазов (1960; реж. Методи Андонов) — Хаджи Смион
• „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски (1961; реж. Гриша Островски) — Делегатът
• „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) — Актьорът
• „Когато розите танцуват“ от Валери Петров (1961; реж. Гриша Островски) — Съседът
• „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл (1962; реж. Методи Андонов) — Нуц
• „Импровизация“ от Радой Ралин и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) — няколко роли
• „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) — Михал
• „Щръклица“ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) — Чорбаджи Петко
• „Четвъртият прешлен“ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) — Борис Мингвенген
• „Червен смях“ по Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов и Орлин Василев (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) — няколко роли
• „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов (1964; реж. Методи Андонов) — Денчо Отнянов
• „Смъртта на Тарелкин“ от Сухово-Кобилин (1965; реж. Методи Андонов) — Варавин и Порутатаринов
• „Краят на началото“ от Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов) — Дери
• „Ревизор“ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) — Осип
• „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) — Горилков
• „Суматоха“ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) — Иван Гамаша
• „Сватба за цяла Европа“ от А. Арканов и Г. Горин (1968; реж. Нейчо Попов) — Василий Журенков
• „Сняг“ от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) — Председателят
• „Петрол“ от Иван Радоев (1968; реж. Асен Шопов) — Горският
• „Женитба“ от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) — Подкальосин
• „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов (1971; реж. Борис Спиров) — Поп Гочо
• „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост“ от Георги Мишев (1972; реж. Гриша Островски) — няколко роли
• „Кораб с розови платна“ от Борис Априлов (1974; реж. Никола Петков) — Начев
• „Януари“ от Йордан Радичков (1975; реж. Любомир Шарланджиев) — Сусо
• „Енергични хора“ от Василий Шукшин (1976; реж. Борис Спиров) — Аристарх
• „Състезанието“ от Петър Караангов (1976; реж. Александър Попов) — Ловецът
• „Интервенция“ от Лев Славин (1977; реж. Валентин Плучек) — Полковник Фреданбе
• „Как се обира една банка“ от Сами Фаяд (1978; реж. Борис Спиров) — Августино Капече
• „Рейс“ от Станислав Стратиев (1980; реж. Младен Киселов) — Алдомировци
• „От много ум... вражалец“ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) — Вражалеца
• „Чичовци“ от Иван Вазов (1981; реж. [[Ма

Панайот Панайотов за Георги Парцалев: „Беше хомосексуалист, а аз обратните не ги обичам, но с него можех да контактувам професионално на сцената“

Д-р Тодор Бостанджиев: „Георги Парцалев хич не приличаше на гей, но на Емил Димитров му личеше“

Калоянчев за Парцалев: „Иначе пък възпитан. Те всички педерасти са възпитани хора. И талантливи.“

ргарита Младенова]], Младен Киселов) — Хаджи Смион

• „Представянето на "Хамлет" в село Долно Туткаво“ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) — Мило Пърлето
• „Кошници“ от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) — Давидко
• „Обичате ли човешко?“ от Мирон Иванов (1989; реж. Здравко Митков) — Професор Лютибродски

В киното

• „Любимец 13“ (1958) — Актьорът
• „Невероятна история“ (1964) — Художникът
• „Привързаният балон“ (1967) — Амед
• „Кит“ (1970) — Главният инженер
• „Петимата от Моби Дик“ (1970) — Педро
• „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971) — Фурман-син
• „Тримата от запаса“ (1971) — Иван Стайков
• „С деца на море“ (1972) — Чичо Манчо
• „Сиромашко лято“ (1973) — Методи Рашков
• „Вечни времена“ (1975) — Улаха
• „Два диоптра далекогледство“ (1976) — Димо Манчев
• „Роялът“ (1979) — Бай Личо Виделов
• „Концерт за флейта и момиче“ (1980) — Полицейският началник
• „Тринайсетата годеница на принца“ (1987) — Царят на Калемби

В телевизията

• „Вестникар ли?“ от Иван Вазов (1962)
• „Учителят“ от Ст. Л. Костов (1964)
• „Политикани“ от Рачо Стоянов (1966)
• „Юнаци с умни калпаци“ от Никола Русев (1968)
• „Недорасъл“ от Фонвизин (1969)
• „Опечалена фамилия“ от Бранислав Нушич (1971) — Агатон
• „Тайната на младостта“ от Миклош Дярваш (1972)
• „Дако, Нако и Цако“ (1973) — Дако
• „Баща ми бояджията“ (1974) — Костас
• „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников (1976) — Чорбаджи Коста
• „Неочаквана ваканция“ (1981)
• „Под игото“ по Иван Вазов (1989) — Хаджи Ахил

Други

• На името на Георги Парцалев е кръстена улица в родния му град Левски.
• Неговото име носи и читалището в родния му град.
• В родният му град Левски е открита къща-музей с негови вещи и икони дарени от сестра му.
• От 2005 г. се провеждат театрални празници през месец юни, носещи неговото име.

Литература

• Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК "ДБ Мария", 2002.
• Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
• Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

Външни препратки

• Георги Парцалев в kino.dir.bg
• Георги Парцалев в Internet Movie Database