Пула: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м r2.7.1) (Робот Добавяне: he:פולה (עיר)
Ред 252: Ред 252:
[[fi:Pula]]
[[fi:Pula]]
[[fr:Pula]]
[[fr:Pula]]
[[he:פולה (עיר)]]
[[hr:Pula]]
[[hr:Pula]]
[[hu:Póla]]
[[hu:Póla]]

Версия от 19:28, 27 април 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Пула.

Шаблон:Селище в Хърватия

Пула (на хърватски: Pula) е пристанищен град в Хърватия на Адриатическо море. Пула е с население от 62 080 жители (2005 г.) и обща площ от 51,65 км². Намира се на 30 м н.в.. От 19-ти век до Първата световна война, Пула е била главното пристанище на Австро-унгарската военноморска флота.

Население

Бронзов макет на Пула

Пула е най-големият град в област Истрия. Населението на общината е 90 000, а самият град има 62 080 жители (2005). Други селища в рамките на общината са: Барбан (2802 жители), Фажана (3050 жители), Лижнян (2945 жители), Марчана (3903 жители), Медулин (6004 жители), Светвинченат (2218 жители) и Воднан (5651 жители).

Болшинството от гражданите са Хървати съставляващи 71,45% от цялото население. Останалите етноси са: 3415 Сърби (5,83%), 2824 Италианци (4,82%), 980 Босненци (1,67%) и 731 определящи се като Словенци (1,25%).[1]

География и Климат

Карта на полуостров Истрия

Градът е разположен на адриатическото крайбрежие на полуостров Истрия в подножието на седем хълма във вътрешната част на дълбок залив. По този начин Пула представлява добре защитено пристанище (дълбочината достига 38 метра). Заливът е отворен на северозапад от две места, едното директно към морето а другото през канала Фажана.

Днешната географска площ на града възлиза на 5165 хектара, като 4159 от тях са от сушата и 1015 хектара морска територия.[2]

Защитен от север от Алпите, както и от вътрешните истрийски възвишения, районът има средиземноморски мек климат. Най-високата средна температура през Август е 24°C, а най-ниска средна през Януари 5°C.

В града се наблюдават два основни типа ветрове. Бора, донасящ студено и ясно време през зимата и южнякът Юго донасящ дъжд през лятото.[3]


Месец Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно
Средни максимални температури (°C) 10 10 13 16 21 25 28 28 24 20 14 10 18,25
Средни минимални температури (°C) 2 2 4 8 12 16 18 18 15 12 7 4 9,8
Средни месечни валежи (mm) 78 64 65 70 56 53 48 75 85 85 80 112 72,6
Източник [4]

История

Праистория

Арената


Свидетелства за присъствието на Homo erectus (Изправен човек) от преди 1 милион години по тези места са открити в пещерата Сандаля край Пула.[5] Керамични изделия от Новокаменната епоха (Неолит 6000-2000 Пр.Хр.) свидетелстващи за човешко заселване също са открити в околностите на града. През Бронзовата ера (1800-1000 Пр.Хр.) в Истрия се появяват нов тип селища наречени gradine или "укрепени хълмове".[6] Открити са много предмети изработени от кости от късната бронзова епоха. Инструменти за шлифоване, за пробиване, шивашки игли и др. Открити са също и бронзови украшения.[7] Типът на находките от този пириод кореспондира с подобни такива от поречието на река Дунав. Обитателите на Истрия от Бронзовата епоха са известни като Прото-илири.

Базирано на археологически разкопки са датирани селища от Х век Пр.Хр. Намерените древнограцка керамика и част от статуя на Аполон са атестат за присъствието на гръцката култура по тези земи. Гръцката следа е намесена и в приписването на основаването на град Polai (Полай) на Колхидите. Колхидите преследвали Язон в северна Адриатика, изправени пред невъзможността да го хванат се заселили на това място наричайки го Полай, което означава "град на убежището".

Античност

Арената

През класическата античност районът е населяван от Хистри (илирийско племе),[8] което е записано от Страбон. Полуостров Истрия е завладян от римляните през 177 г.Пр.Хр., започвайки период но романизацията му. Градът е издигнат в ранг на колония през 46-45 г.Пр.Хр., по времето на Юлий Цезар, като десети регион от Римската империя.[8][9] През този период селището нараства, достигайки в зенита си население от 30 000 жители. Градът се превръща във важно Римско пристанище с обширна околия под неговата юрисдикция. По време на гражданската война от 42 г.Пр.Хр между триумвирата Октавиан, Марк Антоний и Лепид срещу убийците на Юлий Цезар - Брут и Касий, градът взема страната на Касий след като е бил основан от неговия брат Квинт Касий Лонгин. След победата на Октавиан, градът е разрушен но скоро след това е издигнат наново по искане на дъщеря му Лулия. Тогава е наречен Colonia Pietas Iulia Pola Pollentia Herculanea. Извършено е мащабно строителство. Между 27 г.Пр.Хр и 68 г.Сл.Хр. е построена великата Арена Пула,[10] голяма част от която е запазена и до днес. Изгражда се канализация и водоснабдяване. Градът е укрепен с крепостна стена с десет порти. За съжаление малко от тях остават до наши дни: Арката на Сергий, портата на Херкулес и Двойната порта.

Пула е мястото на екзекуцията на Констанций Гал. По времето на император Септимий Север името на селището е променено на Res Publica Polensis. През 425 г.Сл.Хр., градът става център на епископия за което свидетелстват остатъци от основите на няколко религиозни сгради.[8]

Средновековие

Санта Мария Формоза

След падането на Западната Римска Империя, регионът е нападнат от Остготите. Пула на практика е опустошена от Германския генерал Одоакър през 476та година. Градът е във владение на Остготите от 493 г. до 538 г. след което преминава под управление на Равенската Екзархия. През този период Пула просперира отново и става главно пристанище на Византийската флотилия и съществена част от Византийската империя. Базиликата Санта Мария Формоза е построена по това време.

Първата поява на Славяните по тези земи е датирана от VII век. Те реално никога не се заселват в града, което запазва неговия романски дух. Историята на Пула и Истрия продължават своя бурен ход рефлектиран от стратегическото им положение и местенето на границите на Европейските сили.

От 788 г. Пула преминава във владение на кралството на Франките и Карл Велики. Тогава се въвежда феодалната система. Градът става седалище на Графа на Истрия до 1077 г. През 1148 г. Пула е превзета от Венецианците и през 1150 г. градът се заклева във вярност към Венецианската република. От този момент съдбата на града е обвързана в продължение на векове с Венецианското владичество. През 1192 г. за кратко Пула е завладяна от Пизанците но скоро след това Венеция си връща притежанието.

Венеция, Наполеон, Хабсбурги

Австро-Унгария, Италия

Югославия

Забележителности

The Арката на Сергий

Градът е добре известен с останките от древноримски сгради. Най-прочут от тях безспорно е амфитеатъра от І век, който е сред шестте най-големи оцелели римски арени[10] в света.[10] Амфитеатърът е много добре запазен и се използва и днес за летните филмови фестивали, както и за концерти на открито. По време на Втората световна война и италианската фашистка администрация е замисляно арената да бъде демонтирана камък по камък за да се пренесе в Италия. Начинанието е изоставено след като се разбира цената за осъществяването му.

Храмът на Август

Други две забележителни и добре запазени останки от римско време са триумфалната арка от І век - Арката на Сергий и Храмът на Август от същата епоха, който е ситуиран на форума при управлението на император Август.

Форумът на Август е изграден през първи век преди Христос в близост до морския бряг. Около него са били разположени храмовете на Юпитер, Юнона и Минерва. Този Римски търговски и административен център на града остава главен площад на класическа и средновековна Пула. Площадът е сърцето на града и в наши дни заедно с издигащият се в северозападния му край Храм на Август. Останки от храмът на Юнона са вградени в задната фасада на построената през XIII век сграда на кметството.

Два Римски театъра устояват на разрухата на времето. По-малкият с диаметър на кръга 50 м (II век), се намира близо до центъра, а по-големият с диаметър на кръга 100 м (І век Сл.Хр.) е в южния край на града.

Култура

Като резултат от богатата си политическа история, Пула е град на колоритна смесица от култури и езици. Тук се преплитат Средиземноморието и централна Европа, древността и съвремието. Архитектурата на Пула отразява тези исторически наслоявания. Местните жители, като правило владеят чужди езици, най-вече италиански но също немски и английски. От 30 Октомври 1904 година до Март 1905 г. в Пула живее световно известния ирландски писател Джеймс Джойс. Той преподавал английски език в училище Берлиц на военноморски офицери от Австро-Унгария, които били настанени в местната корабостроителница. Докато е в Пула, Джойс организира разпространяването на своята сатирична балада за Уилям Бътлър Йейтс и Джордж Ръсел.[11]

Спорт

Футбол-НК Истра 1961 и НК Истра (NK Istra 1961 и NK Istra)

Волейбол-ОК ОТР Банка Пула (OK OTP Banka Pula)

Хандбал-РК Арена (RK Arena)

Баскетбол-КК Стоя и КК Истра (KK Stoja и KK Istra)

Плуване-СК Арена (SK Arena)

Джудо-ДК Истърски борац и ДК Пулафит (JK Istarski borac и JK PulaFit)

Гребане-Истра (VK Istra)

Близки градчета и селища

Личности

Родени

Побратимени и партньорски градове

Побратимени

Специално съдружие

Силни взаимовръзки и приятелски отношения

Галерия

  • Понорама на града
    Понорама на града
  • Катедрала
    Катедрала
  • Двойната врата
    Двойната врата
  • Златната врата
    Златната врата
  • Аугустов храм
    Аугустов храм
  • Форт Богино
    Форт Богино
  • Корабостроителница
    Корабостроителница

Бележки и източници

Библиография

Бележки

  1. ↑ Croatia 2001 census
  2. ↑ Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 24
  3. ↑ Шаблон:Wikisource1911Enc Citation
  4. ↑
  5. ↑ A short historical overview of Istria and, especially, Pula
  6. ↑ Istria on the Internet - Archeology - Bronze Age Excavation Sites // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  7. ↑ Istria on the Internet - Archeology - Castellieri / Gradine / Hillforts // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  8. ↑ а б в A HISTORICAL OUTLINE OF ISTRIA // www2.arnes.si. Посетен на 27 January 2010.
  9. ↑ Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 10
  10. ↑ а б в Kristina Džin: 2009, Page 7
  11. ↑ Dear Dirty Dublin - redirect // Lib.utulsa.edu. Посетен на 2009-08-23.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Пула

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пула&oldid=4758537“.