Старозагорско въстание: Разлика между версии
м Добавен е още един участник - Иван Владиков + линк към неговата страница в Уикипедия. |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
* [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] |
* [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] |
||
* Георги Стоев |
* Георги Стоев |
||
* Панайот Волов |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 14:16, 10 май 2014
Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.
В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
Селата[1] около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово. В Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, Априлското въстаниепрез следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.
След въстанието следват мащабни репресивни мерки от страна на турските власти. Около 600 са арестувани, между които и част организаторите на въстанието, друга част емигрира.
Участници
- Иван Владиков - Владиката
- Колю Ганчев
- Стефан Стамболов
- Иван Хаджидимитров председател на Търновския революционен комитет
- Господин Михайловски
- Стефан Чифудов
- Христо Шикиров
- Руси Аргов
- Никола Райнов - Пантата
- Захари Стоянов
- Тома Кърджиев
- Георги Икономов
- Георги Стоев
- Панайот Волов
Външни препратки
- Илков, Д.: Принос към историята на град Стара Загора, Пловдив, 1908, pdf