Богословски факултет (Софийски университет): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:Vitosha Boulevard 1934.jpg|260п|мини|Духовната академия преди да бъде разрушен куполът ѝ от британско-американските бомбардировки от 1944 г.]]
[[File:Vitosha Boulevard 1934.jpg|260п|мини|Духовната академия преди да бъде разрушен куполът ѝ от британско-американските бомбардировки от 1944 г.]]


'''Богословският факултет''' е основно структурно звено в [[СУ|Софийския университет „Климент Охридски“]] и самостоятелно висше училище в [[София]]. В него се помещава и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод. Сградата му се намира на адрес София 1000, пл. „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ 19.
'''Богословският факултет''' е основно структурно звено в [[СУ|Софийския университет „Климент Охридски“]] и самостоятелно висше училище в [[София]]. В него се помещават и действащ храм-параклис "св. Климент Охридски", църковна бибиотека и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод. Сградата му се намира на адрес София 1000, пл. „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ 19.


== История ==
== История ==
Ред 11: Ред 11:


== Сграда на факултета ==
== Сграда на факултета ==
Строежът на сградата като ''"Паметник на Българската екзархия"'' е <ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref> <span> </span><span> </span>и здание за Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България в [[1908]] и е завършен в [[1914]] г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите и&#768;. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев – Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.
До началото на 1900 година тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя” с камбаните подарени от к<span>няз </span><a href="%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2" rel="mw:WikiLink" title="Александър Дондуков-Корсаков">Александър Дондуков-Корсаков</a>. Строежът на сградата като ''"Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]" ''<ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref> <span> </span>и здание за Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България в [[1908]] и е завършен в [[1914]] г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите и&#768;. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев – Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. под него 2 големи и 8 малки медольона и още 4 такива на западната фасада с образите на св. св. Кирил и Методий, св. Цар Борис I, св. Климент Охридски и св. Евтимий, Гаврил Кръстевич, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността й възлиза на около 700 000 лева.<ref>[http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html Тихомира Михайлова, Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар, Новинар, 23 декември 2011.]
</ref>
<nowiki> </nowiki>В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.


От [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]]. <ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref>
От [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]]. <ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref>
Ред 24: Ред 27:
* [http://sofiamonuments.com/pametnik/show/42 Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“,  sofiamonuments]
* [http://sofiamonuments.com/pametnik/show/42 Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“,  sofiamonuments]
* [http://dveri.bg/3yhu Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище]
* [http://dveri.bg/3yhu Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище]
* [http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html Тихомира Михайлова, Архитектът на Богословския факултет.., Новинар, 23 декември 2011.]
* [http://stara-sofia.com/dakad.html Духовната академия, стари снимки]
* [http://stara-sofia.com/dakad.html Духовната академия, стари снимки]
* [http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=653016&page=101 Богословски факултет, стари снимки]
* [http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=653016&page=101 Богословски факултет, стари снимки]
{{Софийски университет}}
{{Софийски университет}}
{{Църкви в София}}
{{Църкви в София}}
{{православие-мъниче}}
{{България-мъниче}}
{{България-мъниче}}
{{България-мъниче}}
[[Категория:Факултети на Софийския университет]]
[[Категория:Факултети на Софийския университет]]

Версия от 13:25, 26 март 2015

Духовната академия преди да бъде разрушен куполът ѝ от британско-американските бомбардировки от 1944 г.

Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Климент Охридски“ и самостоятелно висше училище в София. В него се помещават и действащ храм-параклис "св. Климент Охридски", църковна бибиотека и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод. Сградата му се намира на адрес София 1000, пл. „Света Неделя“ 19.

История

Факултетът е създаден през 1923 г. и става голям център за богословско образование.

В 1951 г. по идеологически съображения, наложени от атеизма на водещата управляваща БКП, с постановление на Народното събрание Богословски факултет е отделен от Софийския университет и обособен като висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква. В този период основната специалност „Теология“ съществува под названието „Богословие“.

През юли 1991 г. ръководството на Софийския университет отправя покана към тогавашната Духовна академия отново да стане факултет към Университета, което се извършва по съответния ред още същия месец.

Сграда на факултета

До началото на 1900 година тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя” с камбаните подарени от княз <a href="%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2" rel="mw:WikiLink" title="Александър Дондуков-Корсаков">Александър Дондуков-Корсаков</a>. Строежът на сградата като "Паметник на Българската екзархия" [1] и здание за Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България в 1908 и е завършен в 1914 г. Проектът е на виенския архитект Фридрих Грюнангер. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев – Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. под него 2 големи и 8 малки медольона и още 4 такива на западната фасада с образите на св. св. Кирил и Методий, св. Цар Борис I, св. Климент Охридски и св. Евтимий, Гаврил Кръстевич, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността й възлиза на около 700 000 лева.[2]

В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.

От англо-американските бомбардировки на София на 10 януари и на 30 март 1944 г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска църква „Св. Николай”. [1]

Катедри

  • „Библеистика“
  • „Историческо и систематическо богословие“
  • „Практическо богословие“

Вижте също

Шаблон:България-мъниче Шаблон:България-мъниче

  1. ↑ а б Христо Темелски,"Паметник на Българската екзархия" и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. 
  2. ↑ Тихомира Михайлова, Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар, Новинар, 23 декември 2011.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Богословски_факултет_(Софийски_университет)&oldid=6584008“.