Знеполе

Знеполе (или Трънска котловина) е историко-географска област в Западна България, част от физико-географската област Краище, в Област Перник, обхващаща изцяло Трънската котловина.

География

Разположение, големина

Котловината е разположена по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км²

Релеф, геоложки строеж

Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700-800 м н.в. Околните ѝ склонове са изградени от гнайси, амфиболити, шисти, филити, пясъчници и варовици, а котловинното дъно — от плиоценски и кватернерни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната ѝ периферията широко разпространение имат наносните конуси.

Климат и води

Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град Трън през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3°С. Средна годишна температура 8,4°С, средна януарска -2,8°С, средна юлска 17,8°С. Средна годишна валежна сума 582 мм.

Отводнява се от река Ерма и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.

Почви, флора

Преобладаващите почви са алувиалните до долината на Ерма и притоците ѝ и канелени горски в останалата част. Склоновете ѝ са залесени със смесени и широколистни гори. По околните склонове растат диворастящи гъби и билки.

Има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезлюдяване този поминък на населението е почти изоставен.

Селища

Център на областта е град Трън, а в котловината са разположени още 26 малки селца: Берайнци, Бохова, Бусинци, Велиново, Вукан, Главановци, Глоговица, Джинчовци, Ездимирци, Забел, Зелениград, Костуринци, Лешниковци, Милославци, Мрамор, Насалевци, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Туроковци, Цегриловци, и Ярловци.

Транспорт

През котловината преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

• от изток на запад, по цялата ѝ дължина, на протежение от 20 км: участък от второкласен път № 63 Перник – Брезник – Трън – ГКПП "Стрезимировци".
• от север на юг, от град Трън до село Мрамор, на протежение от 8 км: участък от третокласен път № 637 Трън – Трекляно – Драговищица. Участъкът от пътя между селата Пенкьовци и Трекляно не е настлан и представлява полски (горски) път.

Език

Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). Трънски речник вж. тук

Телекомуникации

На територията на Знеполе (селата Главановци, Насалевци, Рани луг, Слишовци, Стрезимировци, Бохова, Джинчовци и Реяновци) има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички, ползващи радиостанции в УКВ диапазона на PMR честотите. Каналът за всякакви разговори е 8-ми или CH8 (446.09375 Mhz), като целта му е да събере хора от района за дискусии.

На 8-ми канал всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала.

PMR 446 e радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него. PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава.

Топографска карта

• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 503