Старозагорско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:23, 10 юни 2016

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководители Стефан Стамболов., тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият – Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора^[1]. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни репресивни мерки от страна на турските власти. Около 600 са арестувани, между които и част организаторите на въстанието, друга част емигрира.

Участници

Иван Владиков – Владиката
Колю Ганчев
Стефан Стамболов
Иван Хаджидимитров, председател на Търновския революционен комитет
Господин Михайловски
Стефан Чифудов
Христо Шикиров
Руси Аргов
Никола Райнов - Пантата
Захари Стоянов
Тома Кърджиев
Георги Икономов
Георги Стоев
Панайот Волов

Външни препратки

Илков, Д.: Принос към историята на град Стара Загора, Пловдив, 1908, pdf

Източници

↑ Милев, М. Д. Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението // (на български)

[1] Милев, М. Д. Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението // (на български)

[1]

Версия от 07:13, 6 юни 2016 редактиране 149.62.243.253 (беседа) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение ← По-стара редакция		Версия от 08:23, 10 юни 2016 редактиране връщане Simin (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Патрульори 21 812 редакции м Премахнати редакции на 149.62.243.253 (б.), към версия на BotNinja По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	На 12 август [[1875]] г. [[БРЦК]] взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира [[Стара Загора]] с ръководители [[Стефан Стамболов]]., тъй като ~~пшстарозагорският~~ комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята [[Братя Жекови\|Михаил и Георги Жекови]], не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият – Георги, е пронизан от няколко куршума.		На 12 август [[1875]] г. [[БРЦК]] взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира [[Стара Загора]] с ръководители [[Стефан Стамболов]]., тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята [[Братя Жекови\|Михаил и Георги Жекови]], не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият – Георги, е пронизан от няколко куршума.

	Въстанието е много масово в селата около Стара Загора<ref>{{Цитат уеб \| уеб_адрес = http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html \| заглавие = Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението \| фамилно_име = Милев \| първо_име = М. Д. \| език = bg }}</ref>. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село [[Елхово (Община Николаево)\|Елхово]]. Едновременно с това въстание в [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.		Въстанието е много масово в селата около Стара Загора<ref>{{Цитат уеб \| уеб_адрес = http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html \| заглавие = Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението \| фамилно_име = Милев \| първо_име = М. Д. \| език = bg }}</ref>. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село [[Елхово (Община Николаево)\|Елхово]]. Едновременно с това въстание в [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.