Монголия: Разлика между версии

Монголия
	Монголия
	Знаме Герб Герб
	Девиз: Даяр Монгол
География и население
Площ	1 565 000 km²; (на 18-то място)
Столица	Улан Батор
Най-голям град	Улан Батор
Официален език	монголски език
Население (2007)	3,179,997; (на 134-то място)
Гъстота на нас.	2,18 души/km²
Управление
Форма	Парламентарна република
Президент на Монголия	Ухнагин Хурелсух
История
Независимост -дата	от Китай; 1921
Икономика
БВП (ППС, 2009)	4,203 млрд $; (на 139-то място)
БВП на човек (ППС)	1 560 $
Валута	тугруг (MNT)
Други данни
Часова зона	+7, +8
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	.mn
Телефонен код	976
ITU префикс	MNG
	Монголия в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:17, 30 април 2017

Монголия (на монголски Монгол Улс) е държава в Източна Азия, граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост през 1921 с Монголската народна революция извършена със съдействието на Съветска Русия. Повечето жители са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади. Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува. Площта ѝ е 1 559 411 км², от които 1 552 706 км² суша и 6 705 км² водна площ.

История

Основна статия: История на Монголия

През 13 век Монголия е център на Монголската империя – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната – Външна Монголия през 1691. Двете Монголии обявяват независимост през 1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919, но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през 1921. През 1924 е създадена Монголската народна република, а страната става втората комунистическа държава в света след СССР. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като Бодо и Дандзан, са екзекутирани. През 1928 г. Хорлоогийн Чойбалсанкойто е съюзник на съветския ръководител Йосиф Сталин идва на власт. През 1937 г. се извършва насилствена колективизация, чистки, разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 души.Социалистическа Монголия е убежище и на много дейци на бунтовническото и революционното движение в съседни страни като Китай и Корея.През 1936 в състава на Монголката народна армия е зачислен отряд от корейската доброволческа армия на Ким Ир Сен успял да се добере до монголските граници след битки с японските войски на китайска територия. Друга част от корейските партизани сражаващи се в Похода на Мао в Китай срещу японците и войските на Чан Кайши идват в Монголия през 1940г.

По време на Втората световна война СССР защитава Монголия от Япония в Битката при Халхин Гол. Монголската народна армия взима участие в Битката при река Халхин Гол през 1939 , където монголските войски заедно със съветската армия разгромяват японците , което кара последните в периода 1941-1945г да обърнат посоката на агресия към тихоокеанските територии САЩ и други острови в Тихия океан и югоизточна Азия. Монголия обявява война на Япония зедно със СССР на 8 август 1945г и Монголската народна армия атакува и осъществява защитата на Вътрешна Монголия през август 1945 г.( виж Операция Августовска буря) срещу японските войски , а една трета от оръжието и личния състав на японската квантунска армия пада в монголски плен.По късно монголски военни трибунали съдят и осъждат на смърт няколко десетки японски военнопрестъпници както за провокации по монголско-китайската граница , така и за извършени от тях зверства срещу китайско и монголско население. Опасността монголската войска при подръжката на СССР да завладее части от Вътрешна Монголия кара Китай да признае независимостта на Външна Монголия, при условие, че ще се проведе референдум. Той се състои на 20 октомври 1945 г., като 100% от гласувалите са за независимост. След провъзгласяването на Народна република Китай, двете държави взаимно се признават на 6 октомври 1949 г.Монголската народна република оказва и помощ на северна Корея , както в изграждането на въоръжените и сили , така и в избухналата Корейска война в която я подкрепя чрез военни специалисти и два батальона моризирана пехота и която държава начело с Ким Ир Сен има за модел на подражание Монголия и нейния лидер Х.Чойбалсан.

След смъртта на Чойбалсан в Москва на 26 януари 1952 г., неговото място е заето от Юмжагийн Цеденбал. През периода 1956-1962 г. се извършва колективизация, култът към личността на Чойбалсан е забранен.

Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, като това още повече се откроява особено след скъсването на съветско – китайските отношения в края на 50-те. Докато Цеденбал е на посещение в Москва през август 1984 г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя с Жамбин Батмунх ,който ставайки Генерален секретар на Цк на МНРП и Председател на Президиума на Великия народен хурал назначава за министър председател на МНР Думаагийн Содном- негов политически съратник .

През 1990 г. Монголската народна революционна партия (МНРП) в лицето на новия си Генерален секретар на Цк Пунсалмагийн Очирбат който става и президент на странта който въпреки че е от консервативните кръгове на МНРП и назначава още по консервативния Шаравин Гунгадорж дотогавашен Зам.председател на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост(1986-1990) за министър председател реформира контрола над правителството, като създава многопартийна система , запазвайки си контрола върху властта , но подготвя пътя за нова конституция, която през 1992 г. преименува Народната република на Монголия и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава , като официалните празници и както и други елементи на властта остават да съществуват.

География

Основна статия: География на Монголия

Централната част на Монголия е заета от платото Хентей. В южната част се намира пустинята Гоби, докато северната и западната са предимно планински райони. Най-висок връх е Мунх Хайран Ула (4362 м.) в планината Монголски Алтай. Главните реки са Селенга, Керулен, Дзабхан, Кобдо. Езерата са Хубсугул, Хигрис Нур, Увс Нур и др. Климатът е умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято. Средната температура за януари е от -35°C до -10°C; за юли от 15°C до 26°C. Улан Батор е най-студената столица в света. Валежите са от 100 мм до 200 мм, за планините 500 мм. Около 2/3 от територията на страната е разположена в безотточна област. Растителността е предимно в сухите степи, пустинна и полупустинна; в планините – степна и лесостепна (само 9% от територията ѝ е заета от гори).

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Монголия

Монголия е република с парламентарна форма на управление, начело с президент, избиран за 4 години.

Висшият законодателен орган е Великият държавен Хурал от 76 члена, избирани за 4 години.

Изпълнителния орган е правителството, начело с министър-председател.

До 27 юни 2004 г. доминиращата партия е Монголската народна революционна партия (МНРП). В опозиция е Демократичната партия (ДП), която ръководи управляващата коалиция от 1996 г. до 2000 г. От 2000 г. до 2004 г. управлява МНРП, но изборите през 2004 г. определят страната да се управлява от коалиция между МНРП и ДДК (Държавна демократична коалиция).

Въоръжени сили

Основна статия: Въоръжени сили на Монголия

Монголия разполага с малки въоръжени сили с обща численост 9100 души, включващи сухопътни войски и военновъздушни сили. Традиционен доставчик на оръжия е СССР. Днес мястото му е заето от Русия, която продължава да поддържа много добри отношения с Монголия. Забелязва се приток на оръжия и откъм Китай. В Монголия има наборна служба. Монголски войски са участвали в мироопазващи мисии в Сиера Леоне, Косово, Либерия, Ирак и Западна Сахара. Въпреки малкия си размер, монголската армия разполага с голямо количество оръжия – 400 танка, 1100 артилерийски оръжия, 800 бронирани бойни машини, 450 зенитно-артилерийски и зенитно-ракетни комплекси (предимно мобилни), около 40 изтребителя (повечето обаче не са в летателно състояние) и 14 бойни вертолета. Монголия насочва усилията си към модернизация на армията.

Дипломатически мисии

2010 – Церендорж Ганхуяг
2005 – 2010 – Бадамдорж Батхишиг
2013 – Лхамсуренгийн Дугержав

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Монголия

Монголия е разделена на 21 аймака (области), като град Улан Батор е приравнен към аймаци:

Най-големи градове са: Улан Батор (1050 хил.ж.), Ерденет (83 хил.ж.), Дархан (74 хил.ж.), Чойбалсан (40 хил.ж.)

Население

Основна статия: Население на Монголия

Населението на Монголия през 2008 година е 2 996 100 души, от които 94,9% – монголци. Казахите са 5%, а останалите 0,1% са други етнически групи (предимно руснаци и китайци).

Икономика

Основна статия: Икономика на Монголия

Основата на монголската икономика е селското стопанство – главно животновъдство. Отглеждат се овце (17 млн. глави), кози (18 млн.), едър рогат добитък и якове (2,4 млн.), коне (2,2 млн.), камили (0,3 млн.), елени, свине, птици, диви животни с ценни кожи. Развива се и земеделие – зърнени (115 хил.т.), бобови, картофи, плодове, зеленчуци. Страната е богата на полезни изкопаеми – въглища, уран, злато, сребро, мед, молибден, желязна руда, скъпоценни камъни и др., разработката на които предстои. Промишлеността е представена от предприятия на хранително – вкусовата промишленост, обработка на кожи, шивашка и др.

Транспорт : шосета – 49 хил. км., от които 2 хил. км. са асфалтирани, жп линии – 1815 км. Международно летище – Улан Батор.

В началото на 21 век страната получава завишен инвестиционен интерес поради откритите залежи от ценни метали и уран. ^[2]

Култура

Основна статия: Култура на Монголия

Културата на Монголия може да се определи като еднородна.

Националния празник е Денят на революцията, известен също като Наадам, с който се отбелязва годишнината от монголската независимост на 11 юли.

Храната на хората зависи от региона, в който живеят. На юг се консумира овнешко и камилско месо, също така камилски млечни продукти. В планините се консумира говеждо месо. В столицата има по-широк избор на храни. Повечето от тях се внасят. Зеленчуците са нови в монголския начин на хранене.

Виж също Музика на Монголия

Други

Източници

↑ Монголия на сайта на МВФ
↑ Монголия демонтира статуята на Ленин, Дневник.БГ, 12 октомври 2012 г.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Монголия

[1] Монголия на сайта на МВФ

[2] Монголия демонтира статуята на Ленин, Дневник.БГ, 12 октомври 2012 г.

[1]

[2]

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 [[Файл:Mongol Empire map.gif|thumb|мини|220п|ляво|Възникване и разпад на [[Монголска империя|Монголската империя]]]]
-През [[13 век]] Монголия е център на [[Монголска империя|Монголската империя]] – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на [[манджури]]те да завладеят [[Вътрешна Монголия]] през [[1636]] г. и да подчинят останалата част от страната – [[Външна Монголия]] през [[1691]]. Двете Монголии обявяват независимост през [[1911]]., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в Русия китайската армия отново я окупира през [[1919]], но попада между [[Бяла армия|Бялата]] и [[Червена армия|Червената армия]], които пренасят [[Руската гражданска война]] в монголските земи и я изтласкват през [[1921]]. През [[1924]] е създадена [[Монголска народна република|Монголската народна република]], а страната става втората [[комунизъм|комунистическа]] държава в света след [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като [[Бодо]] и [[Дандзан]], са екзекутирани. През 1928 г. [[Хорлоогийн Чойбалсан]] идва на власт. През [[1937]] г. се извършва насилствена колективизация, [[голямата чистка|чистки]], разрушават се будистките манастири. Загиват над 10&nbsp;000 души.
+През [[13 век]] Монголия е център на [[Монголска империя|Монголската империя]] – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на [[манджури]]те да завладеят [[Вътрешна Монголия]] през [[1636]] г. и да подчинят останалата част от страната – [[Външна Монголия]] през [[1691]]. Двете Монголии обявяват независимост през [[1911]]., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в Русия китайската армия отново я окупира през [[1919]], но попада между [[Бяла армия|Бялата]] и [[Червена армия|Червената армия]], които пренасят [[Руската гражданска война]] в монголските земи и я изтласкват през [[1921]]. През [[1924]] е създадена [[Монголска народна република|Монголската народна република]], а страната става втората [[комунизъм|комунистическа]] държава в света след [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като [[Бодо]] и [[Дандзан]], са екзекутирани. През 1928 г. [[Хорлоогийн Чойбалсан]]който е съюзник на съветския ръководител Йосиф Сталин  идва на власт. През [[1937]] г. се извършва насилствена колективизация, [[голямата чистка|чистки]], разрушават се будистките манастири. Загиват над 10&nbsp;000 души.Социалистическа Монголия е убежище и на много дейци на бунтовническото и революционното движение в съседни страни като Китай и Корея.През 1936 в състава на Монголката народна армия е зачислен отряд от корейската доброволческа армия на Ким Ир Сен успял да се добере до монголските граници след битки с японските войски на китайска територия. Друга част от корейските партизани сражаващи се в Похода на Мао в Китай срещу японците и войските на Чан Кайши идват в Монголия през 1940г.
-По време на [[Втората световна война]] СССР защитава Монголия от Япония в [[Битка при Халхин Гол|Битката при Халхин Гол]]. Монголската армия взима участие в защитата на Вътрешна Монголия през август [[1945]] г.( виж [[Операция Августовска буря]]). Опасността монголската войска да завладее части от Вътрешна Монголия кара [[Китай]] да признае независимостта на Външна Монголия, при условие, че ще се проведе [[референдум]]. Той се състои на [[20 октомври]] [[1945]] г., като 100% от гласувалите са за независимост. След провъзгласяването на [[Народна република Китай]], двете държави взаимно се признават на [[6 октомври]] [[1949]] г.
+По време на [[Втората световна война]] СССР защитава Монголия от Япония в [[Битка при Халхин Гол|Битката при Халхин Гол]]. Монголската народна армия взима участие в Битката при река Халхин Гол през 1939 , където монголските войски заедно със съветската армия разгромяват японците , което кара последните в периода 1941-1945г да обърнат посоката на агресия към тихоокеанските територии САЩ и други острови в Тихия океан и югоизточна Азия. Монголия обявява война на [[Япония]] зедно със [[СССР]] на [[8 август]] [[1945]]г и Монголската народна армия атакува и осъществява защитата на Вътрешна Монголия през август [[1945]] г.( виж [[Операция Августовска буря]]) срещу японските войски , а една трета от оръжието и личния състав на японската квантунска армия пада в монголски плен.По късно монголски военни трибунали съдят и осъждат на смърт няколко десетки японски военнопрестъпници както за провокации по монголско-китайската граница , така и за извършени от тях зверства срещу китайско и монголско население. Опасността монголската войска  при подръжката на СССР да завладее части от Вътрешна Монголия кара [[Китай]] да признае независимостта на Външна Монголия, при условие, че ще се проведе [[референдум]]. Той се състои на [[20 октомври]] [[1945]] г., като 100% от гласувалите са за независимост. След провъзгласяването на [[Народна република Китай]], двете държави взаимно се признават на [[6 октомври]] [[1949]] г.Монголската народна република оказва и помощ на северна Корея , както в изграждането на въоръжените и сили , така и в избухналата [[Корейска война]] в която я подкрепя чрез военни специалисти и два батальона моризирана пехота и която държава начело с [[Ким Ир Сен]] има за модел на подражание Монголия и нейния лидер Х.Чойбалсан.
 След смъртта на Чойбалсан в Москва на [[26 януари]] [[1952]] г., неговото място е заето от
 [[Юмжагийн Цеденбал]]. През периода [[1956]]-[[1962]] г. се извършва колективизация, [[култ към личността|култът към личността]] на Чойбалсан е забранен.
-Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, особено след [[Скъсване на съветско-китайските отношения|скъсването на съветско – китайските отношения]] в края на [[1950|50-те]]. Докато Цеденбал е на посещение в [[Москва]] през август [[1984]] г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя с [[Жамбин Батмунх]] ,който ставайки Генерален секретар на Цк на МНРП и Председател на Президиума на Великия народен хурал назначава за министър председател на МНР [[Думаагийн Содном]]- негов политически съратник .
+Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, като това още повече се откроява особено след [[Скъсване на съветско-китайските отношения|скъсването на съветско – китайските отношения]] в края на [[1950|50-те]]. Докато Цеденбал е на посещение в [[Москва]] през август [[1984]] г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя с [[Жамбин Батмунх]] ,който ставайки Генерален секретар на Цк на МНРП и Председател на Президиума на Великия народен хурал назначава за министър председател на МНР [[Думаагийн Содном]]- негов политически съратник .
 През [[1990]] г. [[Монголска народна революционна партия|Монголската народна революционна партия]] (МНРП) в лицето на новия си Генерален секретар на Цк [[Пунсалмагийн Очирбат]]  който става и президент на странта който въпреки че е от консервативните кръгове на МНРП и назначава още по консервативния [[Шаравин Гунгадорж]] дотогавашен Зам.председател на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост(1986-1990) за министър председател  реформира контрола над правителството, като създава многопартийна система , запазвайки си контрола върху властта , но  подготвя пътя за нова конституция, която през [[1992]] г.  преименува Народната република на Монголия и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава , като официалните празници и както и други елементи на властта остават да съществуват.''