Казичене: Разлика между версии
м whitespaces |
Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Казичене''' е [[село]] в |
'''Казичене''' е [[село]] в [[Западна България]]. То се намира в [[област София]], [[Столична община]], на 12 km източно от центъра на гр. [[София]]. С население 4885 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.) Казичене е третото по големина село в [[България]] след [[Айдемир]] и [[Лозен (Област София)|Лозен]]. <ref>[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03.2017 г.</ref> |
||
[[файл:Kazichene-village-mayors.JPG|ляво|250п|мини|Кметството на с. Казичене]] |
[[файл:Kazichene-village-mayors.JPG|ляво|250п|мини|Кметството на с. Казичене]] |
||
Версия от 00:22, 7 януари 2018
| Казичене | |
  Казичене  Казичене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4627 души[1] (15 март 2024 г.) 279 души/km² |
| Землище | 16,578 km² |
| Надм. височина | 570 m |
| Пощ. код | 1532 |
| Тел. код | 02 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 35239 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023) |
| Кметство – кмет | Казичене Григор Григоров (ВМРО-БНД) |
| Казичене в Общомедия | |
Казичене е село в Западна България. То се намира в област София, Столична община, на 12 km източно от центъра на гр. София. С население 4885 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.) Казичене е третото по големина село в България след Айдемир и Лозен. [2]
География
Казичене е разположено на изток от София, непосредствено до десния бряг на старото корито на река Искър, където се пресичат римският военен път между Белград и Истанбул, наричан „Трояно“, и пътят от Самоков до Ботевградското шосе.
Землището на Казичене е част от Софийската котловина и е по-близо до северните склонове на Лозенската планина, които определят характера на повърхността му.
По данни от преброяването през 2006 г. населението на Казичене наброява близо 5000 постоянно живеещи.[3]
След 2000 г. в околността се развива промишлена зона, където се разполага фабриката на Chipita, а по-късно и множество други, като логистичната компания Верта ООД и дистрибутора на строителни материали Техникон Груп АД. Това развитие е силно повлияно от наличието на гара и местоположението на селището до околовръстния път на София между магистралите Хемус и Тракия.[4]
Населението на Казичене има постоянен прираст през последните години поради големия брой работни места в района и близостта на селището до столицата, което от своя страна води до повишения интерес към закупуването на терени за строителство на семейни къщи. Мнозина постоянни и сезонни мигранти от провинцията намират Казичене за по-евтина алтернатива на София.[5][6]
История
Мястото на днешното село е обитавано поне от времето на ранножелязната епоха в древна Тракия (I хил. пр. н.е.).[7][8][9]
През 1969 година при изграждане на водопровод случайно е открит гроб без запазена надгробна могила, съдържащ керамична урна и златен съд, похлупени с меден котел. Котелът е в характерен стил от близкоизточното царство Урарту и чрез него гробът се датира към VIII-VII век пр. Хр. Златният съд с маса 1050 грама, изработен от самородно злато с чистота 23,6 карата, е сред най-представителните образци на ранното тракийско златарство. По възраст и размери той е сравним само със съдовете от Вълчитрънското съкровище, като според Александър Фол самият съд трябва да се датира към XII-XI век пр. Хр.[10]
Забележителности
Казичене разполага с множество минерални извори, които са с голям капацитет и в близкото минало са използвани за отопление на оранжерии. Водата от тях не представлява интерес за питейни нужди поради не особено добрите химически показатели.
В близост до гарата на Казичене, непосредствено между коловозите на релсовото трасе, се намира „Царската гара“, построена от цар Фердинанд във виенски стил – мястото, от което Цар Борис III е започвал пътуванията си със собствения си локомотив, управляван от него, и откъдето Фердинанд I напуска завинаги България вечерта на 3 октомври 1918 г., деня на неговата абдикация, прекаран в усамотение в наблизо разположената резиденция „Врана“.
Спорт и развлечения
На запад от Казичене се намира голямо езеро, където е разположен хидропаркът „Литекс“, известен с една от малкото възможности в района на София за водни спортове като уейкбординг и водни ски[11][12]. Там от 2000 г. насам също се организира годишен турнир по спортен риболов[13][14].
Селището е представлявано от ФК Казичене, играещ в столичната окръжна футболна група[15].
Личности
- Родени в Казичене
Никола Иванов-Казака – деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[16]- Пламен Крумов – футболист
Други
Залив Казичене на остров Лоу в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван в чест на селото[17].
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.03.2017 г.
- ↑ Село Казичене Guide-Bulgaria.com Посетен на 2010-03-26.
- ↑ Казичене се превръща в една от най-перспективните логистични зони до София (in Bulgarian) Investor.bg 20 април 2007. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Новите софиянци под наем на село, StandardNews.bg, 28 май 2009. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Лятото са тук, зимата си ходят, StandardNews.bg, 28 май 2009. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Софийското Средновековно Златарство Sofia.bg Посетен 2010-03-30.
- ↑ Открили край Казичене батерия на 27 века, StandardNews.bg, 19 декември 2008. Посетен 2010-03-30.
- ↑ Съкровищата на България Софийски универсистет – ФМИ Посетен 2010-03-30.
- ↑ Станчева, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-579-0. с. 25 – 27.
- ↑ Хидропарк Литекс, Казичене Blueroom.info 2 юли 2009. Посетен 2010-03-26
- ↑ Wakeboarding Weekend in Sofia Kitesurf-Varna.com Посетен 2010-03-26
- ↑ Турнир по риболов в Казичене, Dnevnik.bg, 10 май 2001. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Тъга над въдиците в Казичене, SegaBG.com, 14 май 2001. Посетен 2010-03-26.
- ↑ А ОФГ София (столица) – Юг 2009/10
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55
- ↑ Kazichene Cove SCAR Composite Gazetteer of Antarctica Посетен 2010-03-26
| ||||||||