Направо към съдържанието

Якумо (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Якумо“
八雲
Броненосният крайцер „Якумо“
Флаг Япония
Клас и типБроненосен крайцер
ПроизводителAG Vulcan Stettin, Германия
Служба
Поръчан1 септември 1897 г.
Заложенмарт 1898 г.
Спуснат на вода8 юли 1899 г.
Влиза в строй20 юни 1900 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1947 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост9646 t (нормална);
10 288 t (пълна)
Дължина132,3 m
Дължина между перпендикулярите
124,6 m
Ширина19,57 m
Газене7,24 m
Броняборд: 89 – 178 mm
(127 mm в горната му част);
на кулите: 152 mm;
на палубата: 63 mm;
траверси: 152 mm;
барбети:
102 – 152 mm;
каземати:
51 – 152 mm;
на бойната рубка: 76 – 356 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
24 водотръбни котли Belleville
Мощност15 500 к.с. (11 600 КВ)
Движител2 гребни винта
Скорост20,7 възела
(37 km/h)
Далечина на
плаване
5000 морски мили при 10 възела ход
Запас гориво: 1242 т
Екипаж698 души
Въоръжение
Артилерия2×2 203 mm;
12×1 152 mm;
12×1 76 mm;
12×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
5×1 457 mm ТА
„Якумо“ в Общомедия

Якумо (на японски: 八雲) е броненосен крайцер на Японския имперски флот от началото на XX век. По основни характеристики съответства на броненосните крайцери „Асама“. Единственият японски броненосен крайцер, построен в Германия.

Проектиране и построяване

[редактиране | редактиране на кода]

Последният броненосен крайцер по програмата (6+6) – „Якумо“ – е заложен през 1897 г. в германската корабостроителница „Вулкан“ в Щетин със срок за неговото предаване през април 1900 годинаа.

„Якумо“ брониране, артилерия и отсеци. Схема Jane's Fighting Ships 1904

Освен най-забележимата разлика – симетричните комини – спрямо крайцера „Азума“ е малко по-къс и тесен.

Бронирането е еднакво с това на крайцера „Азума“. За увеличаване на здравината им всички дебели броневи плочи са направени от броня, закалена по способа на Круп, а тънките (под 127 мм) – от хомогенна стоманоникелова броня. Бронираната палуба и покривите на кулите на главния калибър са направени от екстрамеката никелова стомана.

Главният брониран пояс „Якумо“ се простира от носа до кърмата и има височина 2,15 м. При нормално газене над водата се намират 0,6 м броня. В централната част на кораба има 68,4-метров участък от 178-мм плочи. Нататък към носа и кърмата неговата дебелина, както и на втората двойка крайцери британска постройка, съставлява 89 мм. Над главният пояс върви 127-мм горен. Неговата дължина съставлява 61,6 м, а височината – 2,4 м. Краищата на този пояс се затварят от плоски траверси, образувайки горната цитадела. Дебелината на носовата съставлява 152 мм, а на кърмовата – 32 мм.

Особеност във въоръжението на кораба става принципно другата конструкция на кулите на главния калибър. Никакво съхранение на боеприпаси няма вътре в кулите, подаването на снарядите и зарядите е от погребите, разположени под водолинията.

Основното въоръжение на „Якумо“ са две двуоръдейни кули, на носа и кърмата, с 203 mm/45 оръдия, с далечина на стрелбата до 18 km. Също и осем 152 mm/40 оръдия в каземати и четири такива зад бронирани щитове. Дванадесет 76 mm/40 и осем 47 mm/33 оръдия са противоминна артилерия.

Енергетична установка

[редактиране | редактиране на кода]

Силова установка: две парни машини и 24 водотръбни котела система „Белвил“.

„Якумо“ показва крайно посредствена мореходност. Отсъствието на полубак заедно с претоварената от броня и въоръжение носова част го правят прекомерно „мокър“ и затруднява воденето на огън при лошо време от носовата кула на ГК и от казематите на долното ниво. Но на „Якумо“ такива каземати има само четири и всяка 6-дюймовка има свой индивидуален елеватор, което осигурява по-висока скорострелност на оръдията, поставени на горната палуба зад щитове.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

„Якумо“ взема участие в Руско-японската война, във 2-ри боен отряд (1 броненосен крайцер и 3 бронепалубни крайцери, флаг на контраадмирал С. Дева на „Якумо“), част от Японския обединен флот под командването на адмирал Х. Того. По време на сраженията в Жълто море (10 август 1904 г.) и в Цушимското сражение е леко повреден.

От 1931 г. е учебен кораб. Предаден за скрап през 1947 година.

  • капитан 1-ви ранг Того Масамичи (Togo, Masamichi) – от 23 март 1899 г. до 1 ноември 1900 г[1].
  • капитан 1-ви ранг Томиока Садаясу (Tomioka, Sadayasu) – от 1 ноември 1900 г. до 6 юли 1901 г[2].
  • капитан 1-ви ранг Ясухара Кинджи (Yasuhara, Kinji) – от 6 юли 1901 г. до 25 юни 1903 г[2].
  • капитан 1-ви ранг Мацумото Аринобу (Matsumoto, Arinobu) – от 25 юни 1903 г. до 2 ноември 1905 г[3].
  • капитан 1-ви ранг Сендо Такетеру (Sendo, Taketeru) – от 7 април 1906 г. до 1 юли 1907 г[4].
  • капитан 1-ви ранг Тонами Куракичи (Tonami, Kurakichi) – от 1 юли 1907 г. до 28 август 1908 г[5].
  • капитан 1-ви ранг Нишияма Санечика (Nishiyama, Sanechika) – от 28 август до 10 декември 1908 г[6].
  • капитан 1-ви ранг Егучи Ринроку (Eguchi, Rinroku) – от 31 януари 1911 г. до 21 септември 1911 г[7].
  • Александров А.С., Балакин С.А. «Асама» и другие Японские броненосные крейсера программы 1895 – 1896 гг. Морская кампания. Москва, ООО „Коллекция“, 2006. с. 48. (на руски)
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Якумо (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​