Буково (Община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буково.

Буково
Главната улица в Буково
Главната улица в Буково
Буково (Република Македония)
Red pog.png
Буково
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 720 m
Население (2002) 3 494 души
МПС код BT

Буково (на македонска литературна норма: Буково) е село в община Битоля на Република Македония. Край селото е разположен Буковският манастир „Свето Преображение Господне“.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в областта Пелагония, южно от Битоля в източните поли на Баба планина, на 5 колиметра от град Пелистер. Буково е ридско село, разположено на надморска височина от 720 метра. Селото има площ от 17,9 квадратни километра, от които обработваема земя са 913 хектара, пасищата са 591,8 хектара и горите са 146,3 хектара. В непосредствена близост до село Буково се намира археологическо находище на античния град Хераклея.[1]

История[редактиране | edit source]

Селяни в Буково в началото на 20 век

Предава се легенда, че първите семейства обитават много отдавна изгореното село Неоляни, което се намирало наблизо, на около един километър западно от сегашното Буково, като в началото е разположено в подножието на буковските планини - Стар Забел и Неолица,[2] край река Киндирка.

Първите писмени исторически документи, в които се споменава Буково са турските сиджили от 26 юни 1607 година, в които се споменава даването на заем на жител - железар от селото.[3]

За материалното богатство на жителите на Буково свидетелства и архитектурата на някои от старите къщи, която е градска и в стил барок, като къщите на Широк сокак в Битоля. Останалите къщи са изградени от дялани камъни и също са забележителни със своя внушителен размер от 2 и 3 етажа. За духовното и културно минало на Буково свидетелства буковският манастир „Свето Преображение Господне“, който въпреки че е възстановен в 1837 година върху основата на по-стара църква, се споменава в записи от 16 и 17 век.[1]

В 19 век Буково е село в Битолска каза на Османската империя. Още през 19 век селото е известно с производството и търговията на лют червен пипер наричан буковски пипер.[4] Атанас Шопов посещава Буково и в 1893 година пише:

Буковчани в началото на 20 век.
Буково, това е отечеството на най-добрия и най-благоуханния червен пипер, който излазя по ония места. Това малко българско селце е станало известност благодарение на добрия свой пипер. Буковският пипер има преимущества над всичките други пипери. Той не е лют, а притежава една особна приятна миризма и вкус.[5]

По-голямата част от населението на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вуковон (Voukovon) живеят 500 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Буково има 1490 жители, всички българи християни.[7]

Въпреки, че селото е гъркоманско в него има посветени във ВМОРО - Ристе Кимов и Павле Сърбиновски, вторият убит по-късно от гръцки андарти.[8] По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково са главна база на андартите в Пелагония. Екзархийските къщи в Буково в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буково има 2 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[10]

Почти през целия 20 век Буково е силно засегнато от големи изселнически вълни. Много от жителите на селото търсят препитание в Австралия, САЩ и Канада главно, но също и в Западна Европа.

Женска носия от Буково.

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2002 година селото има 3 494 жители и е най-голямото в Община Битоля, жителите му са се самоопределили както следва:[11]

Националност Всичко
македонци 3456
албанци 11
турци 14
роми 0
власи 1
сърби 6
бошняци 0
други 6

Икономика[редактиране | edit source]

Поради близостта с град Битоля и неговата промишлена зона, както и благоприятното географско положение, село Буково има развита икономическа дейност. В самото село Буково съществуват и работят фабрика, селскостопанска кооперация, магазини и обекти за обществено хранене.[1] От селското стопанство най-развито е градинарството. Заради изобилието от бистра вода и плодородна почва в това село се отглежда червен пипер, който е известен като буковски пипер по името на селото. Освен отглеждането на чушки в Буково се отглеждат и домати, зеле, праз, лук, грах, спанак. Запазено е отглеждането на зърнени култури, особено пшеница. От животновъдството най-развити са краварството и овчарството, а в по-малка степен и козарството. Много запазено е и живинарството чрез отглеждане на кокошки, петли, гъски и други домашни птици.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В Буково от 1990 година има основно училище „Коле Канински“, линейка, поща и дом на културата.[1] Домът на културата се намира в сградата в центъра на селото.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Буково е сред малкото места в Република Македония, където всяка година последната седмица преди Великден се чества празникът Лазаровден. По време на празника младите момичета (а понякога и момчетата) от селото се обличат в богати традиционни селски костюми и шетайки от къща на къща пеят Лазараски песни, а след края на песента стопанинът слага по едно яйце в кошницата, която носят и пари.

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Буково

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Панов, Митко. „Енциклопедија на селата во Република Македонија“. Патрија, Скопје, 1998. стр. 44.
  2. „Буково“ - монографија. Буково, април 1981, стр. 5.
  3. „Буково“ - монографија. Буково, април 1981, стр. 8.
  4. Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 386.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 269 - 270.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 236.
  8. Спомени на Георги Попхристов [1]
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166-167.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец

Исторически села: Букри | Мечкарица | Чагор

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.