Елена Ангелина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елена със сина си Стефан II Милутин - фреска в Грачаница, 1321

Елена Ангелина (на сръбски: Јелена Анжујска, * 1225, † 8 февруари 1314), придобила повече известност като Елена д'Анжу или Елена Анжуйска, е съпруга (от около 1250) на крал Стефан Урош I и кралица на Рашка и Зета (1250-1299/1300).

Име[редактиране | edit source]

Фамилията на Елена - д'Анжу или Анжуйска се дължи на неточен превод от византийски гръцки на фамилията ѝ Ангели, т.е. Ангелина. Науката отдавна е изяснила, че Елена е единствено далечна потомка на Анжуйската династия, като пряко по бащина линия е свързана с византийската управляваща династия Ангели. Британският историк Гордън Мак'Даниел уяснява, че Елена е внучка на сестрата на латинският император Балдуин II дьо Куртене.

Произход[редактиране | edit source]

Елена е по-голямата дъщеря на унгарския аристократ Йоан Ангел и Матилда дьо Вианден. Йоан Ангел е син на византийския император Исаак II Ангел и Маргарет Унгарска, която е дъщеря на унгарския крал Бела III и Агнес Антиохийска. Майката на Елена е дъщеря на Хайнрих I фон Вианден и Маргарита дьо Куртене-Намур, която е дъщеря на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Елена има по-малка сестра Мария омъжена в Албания през 1254 година за един от генералите на Карл I Анжуйски.

Елена чрез своя прадядо Пиер дьо Куртене /който е внук на френския крал Луи VI/ е свързана с династията на Капетингите, и съответно е далечна родственица и с Анжуйската династия. Чрез Исаак II Ангел, Елена посредством Ирина Дукина е пряка потомка на Ароновия клон на комитопулите.

Биография[редактиране | edit source]

След смъртта на съпруга ѝ, кралството е поделено на три, като Елена заедно със синовете си Драгутин и Милутин управлява едната част от него - Зета ведно с Требине и района на Поибрието. Седалището ѝ се е намирало северно от планината Мокра гора в горното Поибрие, където учредява сиропиталище с училище за момичета-сираци.

Елена е почитана светица от православната църква заради делата си по издигане и съграждане на много православни църкви и манастири. Елена се замонашава през 1300 година в манастира "Свети Никола" в Шкодра, приемайки монашеското име Елисавета (Елизабет). Умира през 1314 година и е погребана до дъщеря си в манастира Градец. Елена е първата жена канонизирана за светица от Сръбската православна църква. Архиепископ Данило II и съставя житие.

Титулатура[редактиране | edit source]

Съдейки от титулатурата на съпруга ѝ Стефан Урош I, който е "dux Bulgarorum" и "rex Bulgarorum", т.е. от латински дук на България и крал на България, Елена Ангелина е дукеса, а след това кралица и на България. [1]

Деца[редактиране | edit source]

Елена и крал Стефан Урош I имат трима сина и една дъщеря:

Елена е баба на търновската царица Анна Неда, първата съпруга на Михаил III Шишман, и прабаба на цар Иван Стефан.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sainte Hélène d'Anjou“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Белослава Асенина кралица на Рашка (1250 – 1276) Каталина Унгарска
кралица на Зета (1250 – 1299/1300) Теодора Смилец