Битка при Върбишкия проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката при Върбишкия проход
Българо-византийските войни
52-manasses-chronicle.jpg
Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)
Информация
Период 26 юли 811
Място Върбишки проход,
България
Резултат Съкрушителна българска победа
Воюващи страни
България Византия
Командири
Крум Никифор I Геник
Сили
50,000 — 65,000 60,000 — 80,000[1]
Жертви и загуби
малки почти цялата войска загива,включително императора

Битката във Върбишкия проход се състоява на 26 юли 811 между български войски, водени от кан Крум, и войски на Византийската империя.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на василевсa не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове.

Никифор разграбва Плиска[редактиране | редактиране на кода]

Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“ [2]. Императорът лично [3] повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.

Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст [4].

Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.

Xан Крум се готви за възмездие[редактиране | редактиране на кода]

Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен, както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Славната победа на хан Крум[редактиране | редактиране на кода]

Пирът на хан Крум след победата над Никифор (миниатюра от Манасиевата летопис)

Българският хан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“

Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Address of a Victory, journal „Bulgarian Soldier“, volume 6, June 2007, Ivo Ivanov, Online Edition (in Bulgarian)
  2. Цитат на хрониста Теофан.
  3. Един от редките такива случаи, според византолога Мутафчиев, 1935 г.
  4. Неизвестен източник: Той (Императорът) наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други части на тялото на войници, които се докосвали до неговата плячка. Най-сетне заповядал да опожарят палатите на Крум.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Theophanes the Confessor, Chronicle, Ed. Carl de Boor, Leipzig.
  • John Skylitzes, Synopsis Historion, translated by Paul Stephenson.
  • Nikephoros Patriarch of Constantinople, Short History, C. Mango, ed., Dumbarton Oaks Texts 10, 1990.
  • Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.