Битка при Върбишкия проход
| Битка при Върбишкия проход | |||
| Българо-византийски войни | |||
 Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 26 юли 811 г. | ||
| Място | Върбишки проход, България | ||
| Резултат | Съкрушителна българска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| |||
| Битка при Върбишкия проход в Общомедия | |||
| |||||
Битката във Върбишкия проход се разиграва на 26 юли 811 г. между български войски, водени от хан Крум, и войските на Византийската империя.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]През периода 808 – 809 г. хан Крум подкрепя бунта на прабългарите в долината на река Струма, които са там 30 – 40 години преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на Василевса не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските ханове.
Никифор разграбва Плиска
[редактиране | редактиране на кода]Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“.[3] Императорът лично[4] повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.
Византийският император придружава похода си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст.[5]
Крум повторно се обръща към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като иска по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не иска и да чува за мир.
Xан Крум се готви за възмездие
[редактиране | редактиране на кода]Никифор, след като ограбва и разрушава Крумовата резиденция, потегля обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император е зает с разоряването и опустошаването на Плиска, Крум мобилизира всички налични сили и се подготвя за справедливо възмездие. Той е разгневен както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заграждат входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и правят засеки в тесните места.
Когато Никифор научава, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, започва да се отчайва. На свитата си казва: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събира войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, напада изплашените византийски войници.
Ход на битката
[редактиране | редактиране на кода]В теснините на Върбишкия проход става страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлят върху палатката на Никифор, където той е убит. В нощния бой освен императорът загиват много видни велможи и военачалници, a именно патрицият Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам успява да избяга жив и в големи страдания достига до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавя България от страшна опасност. Българите закрепват всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се подсигуряват от бъдещи нападения от страна на Византия.
Славната победа на хан Крум
[редактиране | редактиране на кода]Българският хан се прославя като победител над ромейския император. Битката е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 години по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI Палеолог също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава: „Като отрязал главата на Никифора, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“
Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Theophanes the Confessor, Chronicle, Ed. Carl de Boor, Leipzig.
- John Skylitzes, Synopsis Historion, translated by Paul Stephenson.
- Nikephoros Patriarch of Constantinople, Short History, C. Mango, ed., Dumbarton Oaks Texts 10, 1990.
- Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в. ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
- ↑ The Address of a Victory, journal „Bulgarian Soldier“, volume 6, June 2007, Ivo Ivanov, Online Edition (in Bulgarian)
- ↑ Цитат на хрониста Теофан.
- ↑ Един от редките такива случаи, според византолога Мутафчиев, 1935 г.
- ↑ Неизвестен източник: „Той (Императорът) наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други части на тялото на войници, които се докосвали до неговата плячка. Най-сетне заповядал да опожарят палатите на Крум“.
