Върбица (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Община Върбица
      
Общи данни
ОбластШумен
Площ456.8 km²
Население10 820 души
Адм. центърВърбица
Брой селища16
Сайтvarbitsa.org
Управление
КметМердин Байрям
(ДПС; 2011)
Общ. съвет17 съветници
Община Върбица в Общомедия
Топографска карта на община Върбица.

Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 456,803 km2 е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Източния Предбалкан и Източната Стара планина.

В южните райони на общината се простират северните склонове на Източната Стара планина. На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.

На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се начира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.

Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.

Води

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-ми по големина в България с площ от 18,7 km2). След като изтече от него образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, което се вливат в язовира.

Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1 000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборният ѝ басейн е 95 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия.
Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец;
Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от връх Мандрабунар (1 000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива се в югоизточния ръкав на „язовир Тича“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km2, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.

Населени места

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Божурово 242 9,989 Маломир 489 11,412 Софулар
Бяла река 1181 65,850 Менгишево 458 10,432 Кьопек кьой
Върбица 3325 75,801 Методиево 393 23,916 Чауш кьой
Иваново 489 26,311 Хуйвен Нова Бяла река 565 28,128
Конево 254 9,978 Бекирлие Станянци 559 7,330 Дургджа кьой
Крайгорци 206 10,260 Абдулрахманлар Сушина 319 80,515 Чулфа
Кьолмен 80 6,021 Гюлемен, Кьолемен Тушовица 851 61,638 Тушовца
Ловец 403 14,743 Хасаново, Евдокия Чернооково 577 14,659 Карагьозлер

Административно-териториални промени

  • Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. Иваново;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;
– преименува с. Софулар на с. Маломир;
– преименува с. Чулфа на с. Сушина;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница;
– преименува с. Хасаново на с. Евдокия;
– преименува с. Бекирлие на с. Конево;
– преименува с. Абдулрахманлар на с. Крайгорци;
– преименува с. Кьопек кьой на с. Менгишево;
– преименува с. Юллер на с. Староселска;
– преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. Станянци;
– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооково;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. Ловец;
  • Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Чернооково) за отделно населено място – с. Божурово;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. Кьолмен без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. Тушовица;
  • Указ № 1942*обн. 17.09.1974 г. – признава с. Върбица за гр. Върбица;

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
1934 15 561
1946 17 161
1956 15 026
1965 14 744
1975 14 116
1985 13 594
1992 11 841
2001 11 249
2011 10 391

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 10 391 919 5597 2434 675 220 546 100.00 8.84 53.86 23.42 6.49 2.11 5.25
Върбица 3 325 559 828 1841 9 32 56 Върбица 16.81 24.90 55.36 0.27 0.96 1.68
Бяла река 1 181 895 86 24 Бяла река 75.78 7.28 2.03
Тушовица 851 3 823 23 0 Тушовица 0.35 96.70 2.70 0.00
Чернооково 577 4 546 0 22 Чернооково 0.69 94.62 0.00 3.81
Нова Бяла река 565 12 67 0 328 6 152 Нова Бяла река 2.12 11.85 0.00 58.05 1.06 26.90
Станянци 559 519 0 36 Станянци 92.86 0.00 6.44
Иваново 489 133 225 117 12 Иваново 27.19 46.01 23.92 2.45
Маломир 489 53 68 13 74 Маломир 10.83 13.90 2.65 15.13
Менгишево 458 38 125 186 80 Менгишево 8.29 27.29 40.61 17.46
Ловец 403 41 207 141 0 12 2 Ловец 10.17 51.36 34.98 0.00 2.97 0.49
Методиево 393 12 355 26 0 0 0 Методиево 3.05 90.33 6.61 0.00 0.00 0.00
Сушина 319 8 255 0 0 4 52 Сушина 2.50 79.93 0.00 0.00 1.25 16.30
Конево 254 34 215 0 3 2 Конево 13.38 84.64 0.00 1.18 0.78
Божурово 242 194 22 24 Божурово 80.16 9.09 9.91
Крайгорци 206 0 196 0 0 0 10 Крайгорци 0.00 95.14 0.00 0.00 0.00 4.85
Кьолмен 80 79 0 0 0 Кьолмен 98.75 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 10 391 100.00
Православие 793 7.63
Католицизъм 10 0.09
Протестантство 575 5.53
Ислям 7 001 67.37
Друго 6 0.05
Нямат 91 0.87
Не се самоопределят 925 8.90
Непоказано 990 9.52

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 62,48 % 59,69 % 62,09 % 62,24 %
Общ брой места 17 17 17 17
Движение за права и свободи 6 8 7 12
ГЕРБ 2 2 4
Българска социалистическа партия 1 2 2 1
Коалиция за община Върбица
(Обединени земеделци, Национално движение „Симеон Втори“)
2
ЕСИ 2
Национално движение „Симеон Втори“ 3
Рома 1 2
Български демократичен съюз „Радикали“ 3
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 2
Национално движение за права и свободи 2
Мехмед Хюсеинов Юсуфов – Независим 1
Съюз на демократичните сили 1

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,6 km:

Топографски карти

Източници

  1. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на английски)
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 септември 2018. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Върбица“ // results.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Върбица“ // results.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Върбица“ // results.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)

Литература

Външни препратки