Лотар III (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лотар III)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лотар III
Lothar von Supplinburg
император на Свещената Римска империя
Lotar III.JPG
Роден
Починал
Погребан Федерална република Германия

Религия християнство
Управление
Период 1133 – 1137
Коронация 4 юни 1133
Предшественик Хайнрих V
Наследник Фридрих I Барбароса
Други титли херцог на Саксония
римско-немски крал
Семейство
Род Суплинбурги
Баща Гебхард фон Суплинбург
Майка Хедвиг фон Формбах
Братя/сестри Симон I[1]
Съпруга Рихенза Нортхаймска
Деца Гертруда Саксонска
Лотар III в Общомедия

Лотар III фон Суплинбург (на немски: Lothar III, Lothar von Süpplingenburg, Lothar von Supplinburg; * пр. 9 юни 1075, † 3 декември 1137 при Брайтенванг, Тирол) е херцог на Саксония (1106), Римско-немски крал на Германия (1125) и император на Свещената римска империя за три години от 1133 до 1137 г.

Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]

Син е на граф Гебхард фон Суплинбург от рода на Суплинбургите и Хедвиг от графство Формбах, дъщеря на Фридрих от Формбах и Гертруда от Халденслебен. Лотар е роден през юни 1075 г. малко след смъртта на баща му Гебхард, загинал в битка срещу император Хайнрих IV.

През 1100 г., на 25 години, Лотар фон Суплинбург се жени за Рихенза Нортхаймска († 1141), дъщеря на Хайнрих Дебелия и съпругата му Гертруд Млада фон Брауншвайг, последната от род Брунони.

Възход към властта[редактиране | редактиране на кода]

През 1104/1106 г. Лотар подкрепя Хайнрих V във войната за трона против баща му, император Хайнрих IV.

Системно придобиване на поземлена собственост чрез покупка, унаследяване или брачни съюзи прави Лотар един от доминиращите земевладелци в Саксония – той придобива фиефите на фамилиите Билунг, Нордхайм и Брауншвайг. Това дава основание Лотар да бъде провъзгласен за Херцог на Саксония през 1106 г. от император Хайнрих V в замяна на неговата помощ срещу бащата му Хайнрих IV – бивш император на Свещената римска империя. Когато херцог Магнус Билунг умира през 1106 г. без мъжки наследник, крал Хайнрих V дава Херцогство Саксония на Лотар, а не на зетя на Магнус херцог Хайнрих Черния от Бавария. Поощрен от това и разочарован от новите данъци върху херцогствата, Лотар се разбунтува срещу Хайнрих V и отхвърля имперското върховенство над Саксония по време на Инвеститурската Дискусия. Бунтът на Лотар ескалира във въоръжен сблъсък като през 1115 г. неговите войски побеждават тези на императора в битката при Велфесхолц.

Смъртта на Хайнрих V през 1125 г. прави Лотар основен кандидат за избираем монарх на империята. Като властен земевладелец той има предимство пред останалите, но възрастта му (малко над 50 години) и липсата на мъжко потомство правят кандидатурата му по-слаба пред аристокрацията. В крайна сметка Лотар Суплинбург бива избран за крал на Германия след много продължителни спорове с Фридрих II, херцог на Швабия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Лотар III в Codex Eberhardi 1150/60, манастир Фулда
  • 1125 г. – Възцаряването на Лотар е заявено с военна кампания срещу Бохемия, където е избухнала война за наследството след смъртта на Владислав Бохемски. Походът завършва със загуба на битката при Хлумец и Лотар е принуден да признае Собеслав за владетел на Бохемия.
  • 1128 г. – Противопоставянето на Лотар и Щауфените продължава и през следващите години, когато оспорва с Фридрих и Конрад Швабски персоналното владение на салически наследствени фиефи. Конрад дори е обявен за анти-крал, но губи подкрепата на аристокрацията и назрелият конфликт не прераства в гражданска война.
  • 1130 г. – Лотар подкрепя Грегорио Папарески в избора му за папа Инокентий II, а последният го коронясва за император на 4 юни 1133 г.
  • 1135 г. – Лотар опрощава братята Щауфен, те признават имперската му власт и се договарят за 10-годишен вътрешен мир.
  • 1136 г. – Завоевателна кампания срещу Сицилия, вдъхновена от папа Инокентий II. Военният поход срещу Роже Сицилиански не постига пълен успех поради раздор и спор за завладените територии в Южна Италия. По време на тази кампания Лотар умира.
  • декември 1137 г. – Лотар III е погребан в Кьонигслутер ам Елм.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Лотар III

Лотар III не успява да основе династия и след като сам е бил избран за монарх оставя това право на отколешните си противници Щауфен. Съпругата му още като херцог е Рихенза Нортхаймска, с която имат една дъщеря – Гертруде фон Суплинбург, станала по-късно майка на Хайнрих Лъв.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. fmg.ac, Посетен на 28 януари 2016 г..
  • Gerd Althoff: Lothar III. (1125 – 1137). Bernd Schneidmüller/ Stefan Weinfurter, Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Portraits von Heinrich I. bis Maximilian I. (919 – 1519), München 2003, S. 201 – 216, ISBN 3-406-50958-4.
  • Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. (Jahrbücher der deutschen Geschichte), Duncker & Humblot, 2. unveränderte Auflage Berlin 1975, Neudruck von 1879, ISBN 3-428-03384-1.
  • Thomas Gädeke, Martin Gosebruch: Königslutter – Die Abtei Kaiser Lothars. 3. durchgesehene Auflage. Königstein im Taunus 1998, ISBN 3-7845-4822-9
  • Alfred Haverkamp: Zwölftes Jahrhundert. 1125 – 1198, = Gebhardt Handbuch der deutschen Geschichte, Bd. 5, 10. Auflage Stuttgart 2003.
  • Oliver Hermann: Lothar III. und sein Wirkungsbereich. Räumliche Bezüge königlichen Handelns im hochmittelalterlichen Reich (1125 – 1137) Bochum 2000, ISBN 3-930083-57-4.
  • Wolfgang Petke: Lothar von Süpplingenburg (1125 – 1137), Helmut Beumann, Kaisergestalten des Mittelalters, 3. durchges. Aufl. München 1991, ISBN 3-406-30279-3.
  • Wolfgang Petke: Kaiser Lothar von Süpplingenburg (1125 – 1137) in neuer Sicht, Landesheimatbund Sachsen- Anhalt: Konrad von Wettin und seine Zeit. Protokoll der Wissenschaftlichen Konferenz anlässlich des 900. Geburtstags Konrads von Wettin im Burggymnasium Wettin am 18./ 19. Juli 1998. Halle an der Saale 1999, S. 113 – 128.
  • Karl R. Schnith: Mittelalterliche Herrscher in Lebensbildern. Von den Karolingern zu den Staufern, Graz 1990, ISBN 3-222-11973-2.

Lexikon

  • Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 251 – 256.
  • Stephan Freund: Lothar III. (von Supplinburg). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 5, Bautz, Herzberg 1993, ISBN 3-88309-043-3, Sp. 256 – 262.
  • Wolfgang Petke: Lothar III. (v. Süpplingenburg), Kaiser († 1137). Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 2125 – 2127.
  • Peter Segl: Lothar III. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 220 – 225

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]