Книга на Еклисиаста
Тази статия е за книгата от Стария завет. За албума на КариZма вижте Еклисиаст (албум).
| Книга на Еклисиаста | |
| קֹהֶלֶת | |
 | |
| Създаден | III век пр. Хр. |
|---|---|
| Оригинален език | Иврит |
| Поредица | Стар завет |
| Предходна | Книга Притчи Соломонови |
| Следваща | Книга Песен на песните |
| Книга на Еклисиаста в Общомедия | |
Еклисиаст[1][2] или Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής; на латински: Ecclesiastes; на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте (Septuaginta).
Еклисиаст е анонимен труд[3], най-вероятно написан в III век пр.н.е. [4] Авторът Кохелет се представя като син на Давид, цар на Йерусалим (т.е. Соломон), което датира книгата от X век пр.н.е. Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обябява всички дела на човека за хевел, което се превежда като „от суета“, „празни“, „напразни“, „временни“, „безсмислени“, „преходни“, „просто дъх“, „отминаващи“, тъй като животите и на мъдреците, и на глупците приключват със смъртта. Кохелет недвусмислено определя разума за основа на добре изживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. В светлината на безсмислието на живота, човек трябва да се радва на малките радости от всекидневния живот, като ядене, пиене, и задоволеност от собствения труд.
Авторът на книгата се представя като (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с афоризми и максими, които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).
Повечето, ако не всички, изследователи на Еклисиаст, смятат епилога (стихове 12:9 – 14) за добавени от по-късен автор. Някои са идентифицирали други добавки с цел книгата да бъде направена религиозно по-ортодоксална (например, с референции към справедливостта на Бог и за нуждата от набожност).[5]
Значение на заглавието[редактиране | редактиране на кода]
Еврейската дума קהלת (кохелет) означава служба или дейност на онзи, който говори, поучава, проповядва пред събрание, на иврит קהל (кахал), на гръцки εκκλησία (първоначално εκκλησία означава светско събрание, а по-късно започва да се използва със значение на религиозно събрание, като в Новия завет вече има значение на църква). Друго тълкувание на думата קהלת (кохелет) е: онзи, който събира нещо, като от контекста на книгата може да се заключи, че това, което събира, е или афоризми, или група от хора, за да ги учи на мъдрост.
В българското заглавие на книгата е запазена гръцката дума, Εκκλησιαστής, с новогръцко произношение (η = и), съответно побългарена (без наставката ής), [6] а освен това се използва и славянско заглавие, Проповедник. Обаче това би предполагало религиозна функция, което не отговаря напълно на действителната функция, която по-скоро е учител.
Автор[редактиране | редактиране на кода]
В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар Соломон, понеже неговите наследници са царе само на Юдея. По-късно, традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че Еклисиаст е написан от цар Соломон. Най-разпространено схващане е, че Еклисиаст е написан около 250 пр.н.е. от неелинизиран интелектуалец от средите на Втория храм в Йерусалим. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в Книга на Сирах (написана около 180 пр.н.е.) многократно се правят цитати от Еклисиаст или парафрази като от канонично, а не съвременно произведение.
Език[редактиране | редактиране на кода]
Еврейският език на Еклисиаст не е обичаен за епохата на царуването на цар Соломон, понеже книгата съдържа множество заемки от други езици, например от арамейски и староперсийски език. Влиянието на тези два езика е характерно за късния еврейски и се смята, че е настъпило след като Йерусалим бива превзет от вавилонските войски през 587 пр.н.е.. Обаче използването на тези заемки може да се свърже и с езиковите познания на Соломон, които евентуално е натрупал при развитието на външната търговия и международните отношения (Първа книга на царете 4:30, 34; 9:26 – 28; 10:1, 23, 24).
Датиране на Еклисиаст[редактиране | редактиране на кода]
Доминик Рудман в Детерминизмът в Еклисиаст (JSOTSup. 316; Sheffield: Sheffield Academic Press, 2001, стр. 13) цитира различни съвременни коментари в подкрепа на датирането на Еклисиаст. Същият автор в Бележка относно датирането на Еклисиаст Архив на оригинала от 2005-09-07 в Wayback Machine. в Catholic Biblical Quarterly том 61, бр. 1 (1999), стр. 47 – 53, обсъжда книгата на Чун Леонг Сеов Лингвистични доказателства и датиране на Кохелет в JBL том 115 (1996), стр. 653 – 54, в която Сеов поддържа датиране 4 век пр.н.е.. В тази бележка се посочва, че „Повечето съвременни коментатори, например Р. Н. Уайбрей (Ecclesiastes, [NCB Commentary; Grand Rapids: Eerdmans; London: Marshall, Morgan & Scott, 1989] 4 – 12) привежда доводи в полза на датирането от средата до края на 3 век пр.н.е. Други, сред които Н. Лофинк (Kohelet [NEchtB; Wurzburg: Echter Verlag, 1980] 7) и Чарлз Френсис Уитли (Koheleth: His Language and Thought (Кохелет: неговият език и мисъл) [BZAW 148; Berlin/ New York: de Gruyter, 1979] 132 – 46), предлагат началото или средата на 2 век пр.н.е.“.
Място в канона[редактиране | редактиране на кода]
В Еклисиаст едно от названията на Бог, האלהים (ха-елохим), което се използва често в Петокнижието, се среща 32 пъти, което се възприема като божие вдъхновение и дава повод тази книга да бъде причислена към библейския канон както на юдаизма, така и на християнството (според Адам Кларк, Commentary, том III, стр. 799: Книгата, озаглавена Кохелет или Еклисиаст, винаги е възприемана както от юдаизма, така и от християнството като написана по вдъхновение от Всевишния, и съответно се е смятала за част от свещения канон).
Еклисиаст също така е в съзвучие с останалите библейски книги, където се засягат същите теми. Той е съгласен с Битие за това, че човек е създаден от „пръст от земята“ от Бог, който му е вдъхнал жизнено дихание (Еклисиаст 3:20, 21; Битие 2:7; 7:22; Исаия 42:5). Освен това, Еклисиаст утвърждава учението на Библията, че човек е създаден идеален и праведен, но че по собствена воля е избрал да не се подчини на Бог (Еклисиаст 7:29; Битие 1:31; 3:17; Второзаконие 32:4, 5). Еклисиаст също така приема Бог като Създател (Еклисиаст 12:1; Битие 1:1) и е в съответствие с другите книги от Стария завет по въпроса за смъртта (Еклисиаст 9:5, 10; Битие 3:19; Псалми 6:5; 115:17 (113:25)).
„Суета“[редактиране | редактиране на кода]
Целта на Еклисиаст е да открие как да си осигури човек облаги в живота, които да са в съответствие с главните цели, посочени в останалите Книги на мъдростта. Според Еклисиаст обаче всяка възможна облага в живота се унищожава от неизбежната смърт. Оттук Еклисиаст достига до заключението, че животът (и всичко останало) е безсмислено (суета).
Думата הבל (hebel) буквално означава „дъх, въздишка“, в преносен смисъл: „нещо безсмислено, напразно“. При традиционния превод на български се използва думата „суета“ с архаичния си (старобългарски) смисъл, който вярно предава значението на еврейската дума.
Основното заключение в Еклисиаст, което е и негов лайтмотив, се повтаря както в началото, така и в края на книгата: Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите, всичко е суета (по-буквален превод от оригинала би звучал по следния начин: Напълно безсмислено, казва Кохелет, напълно безсмислено, всичко е безсмислено). Изразът суета на суетите всъщност е суперлатив
Еклисиаст показва пътя към Бога, и как човечеството бива да изпълнява поетия си към Бога дълг като, доказва че, суетата на живота обърква човека в пътя към Бога. Ето защо, Соломон, който е имал всичко от „суетния“ светски живот, е постигнал нищо, т.е. „суета“, и щом обръща гръб на Божията воля, загубва всичко наведнъж, затова съветът му е да почувствате Бога в себе си, и да Го следвате неотлъчно и уверено, каквато и да е волята Му. Само така може да си подсигурите и по-добър живот занапред, тъй като както е казал: „Всичко се повтаря“.
Неслучайно в „Еклисиаст“ се посочва път, който е според Божиите правила (3:10 – 17), предупреждава се за Божия съд (8:12, 9:1). Според „Еклисиаст“ „мъдростта е равностойна на едно наследство“ (7:11), защото тя „запазва живота на ония, които я имат“ (7:12).
Отзвук в другите книги на Библията[редактиране | редактиране на кода]
Цитати от Еклисиаст или парафрази се срещат първо в Книгата на Сирах: Сир. 11:5 – Екл. 4:13, Сир. 13:25 – Екл. 8:1, Сир. 14:4 – Екл. 2:21, Сир. 21:20 – Екл. 7:6.
Позовавания на Еклисиаст се срещат и в Новия завет, например в Послание към римляните 8:20 („Понеже създанието беше подчинено на немощ...“), където „немощ“ е превод на гръцка дума, използвана в превода на седемдесетте за предаване на еврейската дума хебел.
Отзвук на Еклисиаст извън Библията[редактиране | редактиране на кода]
- Песента „Turn! Turn! Turn!“ на Пит Сийгър е по стиховете за времената в Еклисиаст (3:1 – 8). В средата на 1960-те е популяризирана от групата The Byrds.
- Главният герой в разказа на Роджър Зелазни Роза за Еклесиаст (1963), номиниран за наградата Хюго използва цитати от Еклисиаст за по-голям емоционален ефект.
Вижте също: Библия, Общ увод в Библията, Стар завет.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Оригинален текст и билингва на английски Архив на оригинала от 2007-05-02 в Wayback Machine.
- Преводи на английски език според юдаистичното тълкуване:
- Кохелет (Еклисиаст) – Йов (Judaica Press) превод с коментари от Раши
- Християнски преводи:
- Еклисиаст Архив на оригинала от 2005-10-24 в Wayback Machine. в The Great Books (нова ревизия на стандартната версия на английски)
- Еклисиаст (нова версия на английски)
- Книга на Еклисиаста
- Еклисиаст Архив на оригинала от 2005-11-13 в Wayback Machine. в УкиИзточник (на английски, оторизирана версия на крал Джеймс)
Статии по темата[редактиране | редактиране на кода]
- Еклисиаст (Кохелет) в Jewish Encyclopedia ((en))
- Уилям МакДоналд Еклисиаст – общ преглед Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски), стр. 1207 – 1208
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Изписване според Библия, изд. Св. Синод на Българската православна църква, 1993 г., архив на оригинала от 6 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150206111516/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml, посетен на 6 февруари 2015
- ↑ Изписване според www.biblegateway.com
- ↑ The New American Bible. Oxford University Press. 2005. p. 649.
- ↑ Rudman, Dominic (2001). Determinism in the Book of Ecclesiastes. Sheffield Academic Press. ISBN 978-0-567-21563-5
- ↑ Fox, Michael V. (2004). The JPS Bible Commentary: Ecclesiastes. Jewish Publication Society. ISBN 978-0-8276-0965-5.
- ↑ Библия, Ветхий завет, Книга на Еклисиаста или Проповедника, Св. Синод на БПЦ, София, 1993 г., архив на оригинала от 6 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150206111516/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml, посетен на 6 февруари 2015
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ecclesiastes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |