Направо към съдържанието

Сабя от Върбица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сабя от Върбица
Съвременна възстановка на сабята от Върбица
Информация
ТипМеч
ПроизходПърва българска държава
Арсенал Конница
ПериодРанно Средновековие
РазпространениеИзточна Европа
Широчина на острието4,2 – 3 см
Дължина на острието77,6 см
Обща дължина93,4 см
Тегло0.970 кг
Сабя от Върбица в Общомедия
Сабя от Върбица
Местоположение
43° с. ш. 26.633° и. д.
Сабя от Върбица
Местоположение в България
Страна България
НаходкаВърбица, Велики Преслав
ЕкспонатНАИМ, инв. № 306, опис 4, поред. №134
Археология
Видхладно оръжие
ПериодVIII век
КултураПрабългари
ЕпохаСредновековие

Сабята от Върбица е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, когато в Малка Скития и Мизия (съотв. в дн. Румъния и България) се заселват Аспаруховите българи.

Тази находка притежава специфична стилистика, като най-близките паралели се намират със сабите от същия период, открити при Нови Пазар, Черенча и Кабиюк, а също така и с находките от Самарската дъга по Средна Волга (Шелехметски и Больше-таркански некропол), северозападните покрайнини на някогашния Хазарски каганат в междуречието на Дон и Днепър (Сухая Гомольша и Красная Горка по река Северски Донец)[1][2] и Северозападното Предкавказие по поречието на река Кубан (Борисовски некропол). Разпространението на този най-ранен тип саби безспорно съвпада с териториите и посоките на разселване на българите след разпада на държавата им в Северното Черноморие и е индикатор за тяхната материална култура в областта на въоръжението[3][4][5].

Съхранение и оценка

[редактиране | редактиране на кода]

Класифицирането и датирането на мечовете от Средновековието се извършва на базата на дължината, ширината и извивката на острието, както и според формата на предпазителя, положението на танга и оформлението на помела.

Сабята е намерена в добре запазено състояние в района на средновековната крепост Калето при Върбишкия проход в близост до Върбица, община Велики Преслав от местния жител Стоян Груев. Сабята е музеен експонат от фонда на НАИМ при БАН[6]. Първоначално тя е отнесена към хронологичната група VIII – X век[7] поради това, че е по-къса и тясна по подобие на други саби с ранна датировка, при които също се наблюдава разположение на острие и танг в една линия[8].

По-обстоен преглед на нейните характеристики довеждат изследователите до нови изводи относно датировката и културно-етническата принадлежност на това оръжие[9]. Тази теория е подкрепена от техническа възстановка и изработка на съвременно копие на оригиналния археологически експонат. Компановката на дръжката при репликата е извършена с кожа от скат и калпаче с два нита, и е заимствана от сабята от Кабиюк.

Оръжия от същия, а може би и от по-ранен период (VI-VII век) с отношение към появата на сабята и нейната еволюция са:

  1. Рашев Р. Праболгары на югозападной окраине евразийской степи. – В: Средневековая археология евразийских степей. Материалы Учредительного съезда Международного конгресса. Т.I. Казань: Институт истории АН РТ, 2007., с.104 – 118.
  2. Комар А.В. Наследие Западнотюркского каганата в Восточной Европе/ДьнЄслово, 2008, с. 288 – 300
  3. Чики. Г. Сабли аварского периода в Карпатской котловине: Вопросы типохронологии// Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.207 – 216,
  4. М. Даскалов, М.Тонкова. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни гарнитури от с. Гледачево, Радневско. Археология год.LI, 2010, кн. 3 – 4, стр. 78
  5. Г.Атанасов, С.Венелинова, С. Стойчев. Ранносредновековен некропол в Шумен, квартал Дивдядово.
  6. Кънев, И. Ранносредновековни саби от фонда на Националния исторически музей. – Известия на НИМ, т. XX, 2008, с. 45, обр.1 – 2, 46, обр. 3 – 4, 47 – 48
  7. Йотов, В. За един тип сабя от ранното българско средновековие. – В: Българите в Северното Причерноморие. т. 4. Велико Търново, 1995, с. 97 – 101
  8. Попов Ст. Сабя от колекцията на Националния археологически музей в София, Плиска – Преслав 11, 2015, с. 431 – 433
  9. М.Петров, Сабята от Върбица-Шуменско и българският тип саби от ранното средновековие (лична кореспонденция)
  10. М.Петров, Н.Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар.
  11. Атанасов Г., Стойчев С., Дончева С. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77
  12. Р. Рашев, Ст. Станилов, Ст. Стойчев. Кабиюк ранносредновековен могилен комплекс София, 2014 г.
  13. Йотов В. Ранние сабли (VІІІ–X вв.) на Нижнем Дунае. // Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.217 – 226
  14. Йотов В. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VII-XI век) Варна, 2004.
  15. М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.311 – 332
  16. Хрисимов, Н. Едно ранносредновековно прободно-сечащо оръжие (VI–VII век) от колекцията на НИМ. – ИНИМ, XX, 2008, с. 56
  17. М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.326, обр. 3.
  18. М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.327, т.II, обр.2