Направо към съдържанието

Скът

Версия от 20:27, 12 май 2020 на Vodenbot (беседа | приноси) (Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2))
Скът
43.2456° с. ш. 23.6147° и. д.
43.7236° с. ш. 23.8622° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Враца
Община Враца
Община Борован
Община Бяла Слатина
Община Мизия
Дължина134 km
Водосб. басейн1074,1 km²
Отток1,7 m³/s
Начало
Мястосеверно от Маняшки връх
в рида Веслец,
Предбалкана
Координати43°14′44.16″ с. ш. 23°36′52.92″ и. д. / 43.2456° с. ш. 23.6147° и. д.
Надм. височина556 m
Устие
Мястодесен приток на река ОгостаДунавЧерно море
Координати43°43′24.96″ с. ш. 23°51′43.92″ и. д. / 43.7236° с. ш. 23.8622° и. д.
Надм. височина29 m

Скътантичността на латински Scitus, Сцитус) е река в Северозападна България, Предбалкана и Дунавската равнина, област Враца – общини Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 134 km, която ѝ отрежда 18-о място сред реките на България. Река Скът е най-големият приток на Огоста.

Скът е и една от най-опасните реки в България. С тясното си корито и голям водосборен басейн, тя е причина за големи наводнения и десетки смъртни случаи през последните десетилетия. Най-печалното прииждане на реката до момента е през 2014 г., когато тя буквално удавя град Мизия.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 m, най-високата точка на планинския рид Веслец, на 556 m н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 m) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина – на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 5 до 10 m, като дъното и е покрито с пясък. По-рано Скът и Огоста са се вливали отделно в Дунав. Заради атомната станция Козлодуй коритото на Огоста е било пренасочено към коритото на Скът и сега Скът се влива отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 m н.в.

Водосборен басейн, речен отток, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 1074,1 km2[1], което представлява 34% от водосборния басейн на река Огоста.

Списък на притоците на река Скът: → ляв приток ← десен приток:

  • ← Корене
  • ← Речка
  • ← Напоя
  • ← Енева река
  • → Мраморчица
  • ← Лалов дол
  • ← Каменития дол
  • Бързина 37 km / 244 km2
  • ← Сираковска бара
  • ← Кнежни дол

Хидроложки показатели

Средногодишният отток при станция Нивянин е 0,86 m3/s. Максимумът е през пролетта, което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове. Пълноводието на реката продължава до юни, дължащо се на майско-юнския дъждовен максимум. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[2]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 0,72 1,31 2,02 1,36 1,51 1,07 0,38 0,24 0,35 0,40 0,31 0,70 0,86
количество (% от годишния обем) 6,90 12,60 19,50 13,10 14,60 10,30 3,70 2,30 3,40 3,80 3,00 6,80 100,0

Средногодишният отток при град Мизия е доста по-голям и достига до 1,7 m3/s.

Селища

По течението ѝ са разположени 2 града и 15 села:

Стопанско значение

Водите на Скът и множеството му малки притоци се използват главно за напояване, като за тази цел в басейна на реката са изградени множество малки микроязовири.

От село Алтимир до устието на реката по долината ѝ, на протежение от 23,8 km преминава второкласен път № 15 от Държавната пътна мрежа ВрацаОряхово.

В участъка от град Бяла Слатина до село Алтимир, покрай левия бряг на реката, на протежение от 13,9 km е прокаран третокласен път № 133 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – ВълчедръмЛом.

В участъка от град Бяла Слатина до село Бъркачево, покрай десния бряг на реката, на протежение от 8,6 km е прокаран третокласен път № 134 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – ГабареГорна Бешовица.

От Бяла Слатина до устието на реката е преминавало и трасето, което все още съществува на терена на бившата теснолинейна жп линия Червен брягОряхово.

Вижте също

Топографска карта

Източници

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  2. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8