Робърт колеж

Робърт колеж

Робърт колеж е американско училище в Цариград, Турция. Основан през 1863 година, той е второто най-старо американско училище в света извън Съединените щати, след Американския колеж в София, България. До 1971 година функционира като колеж, а след това е преобразуван в средно училище. В края на 19 век и началото на 20 век Робърт колеж е едно от най-добрите училища в Османската империя, като в него учат и много българи.

История

Робърт колеж е основан през 1863 година от Кристофър Робърт, американски индустриалец, и Сайръс Хамлин, американец, който по това време вече притежава пекарна, училище и пералня в Цариград. През 1864 година колежът е регистриран като част от Университета на щата Ню Йорк, което му дава легитимност в рамките на образователната система в САЩ. Завършилите колежа първоначално получават образователна степен „бакалавър на изкуствата“, а от началото на ХХ век се профилира курс, след завършването на който се получава образователна степен „бакалавър на науките“. Допълнителни курсове по избор дават дипломи по търговски науки и по биология. Степента, която се признава на завършилите курса от страна на османските власти, е „идади“, т.е. гимназиална степен.

Шест години след основаването си колежът получава разрешение да построи първите си сгради в квартал Бебек. След смъртта на Хамлин, училището се ръководи от Джордж Уошбърн (1877 – 1903) и Кейлъб Гейтс (1903 – 1932), а по-късно и от бившия президент на Американския колеж в София Флойд Блек (1944 – 1955).

През 1971, поради образователна реформа в Турция, Робърт колеж се преобразува в средно училище, като се обединява с основания през 1871 Американски колеж за момичета и се премества в неговите сгради в Арнауткьой. Старият комплекс на колежа в Бебек е предаден на правителството, което настанява там новосформирания Босфорски университет (Боазиджи).

Личности

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Джордж Уошбърн, мис Уошбърн, Иван Каранджулов (първи прав), генерал Върбан Винаров (втори прав), Константин Стоилов (четвърти прав), Тодор Иванчов, Петко Радомиров, Михаил Маджаров (последен прав), Иван Славейков (първи на втори ред), Стефан Панаретов (втори на втори ред), Иван Пеев-Плачков

Преподаватели

• Петър Димитров (1848 – 1919), български дипломат
• Стефан Панаретов (1853 – 1931), български дипломат (1871 – 1914)
• Иван Славейков (1853 – 1901), български просветен деец (1876 – 1878)
• Константин Стоилов (1853 – 1901), български политик (1871 – 1872)

Завършили

• Върбан Винаров (1856 – 1908), български военен, генерал
• Иван Стефанов Гешов (1854 – 1932), български политик и дипломат
• Илия Гологанов (1865 – 1910), деец на Върховния македоно-одрински комитет
• Петър Димитров (1848 – 1919), български дипломат
• Тодор Иванчов (1858 – 1905), български политик (1875)
• Владимир Йотов, деец на ВМОРО
• Иван Каранджулов (1856 – 1930), дългогодишен председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства (1879)
• Бончо Карастоянов (1899 – 1962), български кинооператор (1917)
• Лука Касъров (1854 – 1916), създател на първата българска енциклопедия (1877)
• Александър Людсканов (1854 – 1922), български политик (1875)
• Михаил Маджаров (1854 – 1944), български политик (1877)
• Марин Маринов (1856 – 1885), български офицер, герой от Сръбско-българската война (1876)
• Орхан Памук (р. 1952), турски писател (1970)
• Стефан Панаретов (1853 – 1931), български дипломат (1871)
• Стефан Киров (1861 – 1948), български юрист (1885)
• Лазар Паяков (1860 – 1910), български политик (1878)
• Иван Пеев-Плачков (1864 – 1942), български политик (1882)
• Иван Славейков (1853 – 1901), български просветен деец (1871)
• Петър Ив. Стоянович (1897 – 1979), тютюнев експерт, генерален секретар на концерна Реемсма за Югоизточна Европа 1940 – 44, (1914 – 16)
• Илия Гологанов (1865 – 1910), български журналист и революционер (?)
• Константин Стоилов (1853 – 1901), български политик (1871)
• Христо Тодоров (1860 – 1927), български политик (1881)
• Димитър Хаджииванов (1852 – 1929), български просветен деец (1870)
• Асен Христофоров (1910 – 1970), български икономист (1931)
• Йосиф Цанков (1911 – 1971), български композитор на забавна музика
• Леа Иванова (1923 – 1986), българска джаз певица (?)
• Тансу Чилер (р. 1946), турски политик, единствената жена министър-председател на Република Турция

Литература

• Джордж Уошбърн. Петдесет години в Цариград. (Спомени за Робърт колеж.) София, 1980.

Външни препратки

• Официален сайт