30 176
редакции
Разлика между версии на „Фружин“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
м
Премахнати редакции на 2003:C9:DBF9:5801:E4BD:D20D:4F30:6A6 (б.), към версия на Eola
м (Премахнати редакции на 2003:C9:DBF9:5801:E4BD:D20D:4F30:6A6 (б.), към версия на Eola) Етикет: Отмяна |
|||
|
'''Фружин''' е син на последния търновски цар [[Иван Шишман]], вероятно от втория му брак със сръбкинята [[Драгана Хребелянович]], дъщеря на деспот [[Стефан Лазаревич]]. След падането на [[Никопол]] заминава в изгнание и живее в [[Кралство Унгария|Унгария]] и [[Сръбско деспотство|Сърбия]].
Около [[1408]]-[[1413]] г. заедно с братовчед си [[Константин II Асен|Константин]] е начело на [[Въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]], при което се водят широки антиосмански действия, подкрепени от различни [[Балкански кръстоносни походи|християнски сили]],
През [[1435]] г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в [[Албания]], където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот Срацимир от рода [[Срацимировци]]. Една от причините тази задача да бъде поверена на Фружин е, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български, който е официалният език в албанската владетелска канцелария<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В кръстоносния поход от [[1444]] г. на [[Владислав III Варненчик]] Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да финансира експедицията си.
| |||