Средновековна технология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пумхарт фон Стейр – най-голямата позната бомбарда в света по калибър (80-сантиметрово в диаметър гюле)
Средновековен пристанищен кран за вдигане на тежки товари в град Данциг, член на Ханза
Броня за турнир, изработена по поръчка на Максимилиан I (1494 г.). Днес се пази в Музея на историята на изкуствата във Виена

Средновековната технология се отнася за технологията, използвана в Средновековна Европа под ръководството на Църквата. След Ренесанса от XII век в Стария континент се заражда радикална промяна в броя на новите изобретения, иновации в традиционните начини на продукция и икономически растеж. Периодът е време на голям технологичен подем, включително появата и употребата на барут, изобретяването на вертикалните вятърни мелници, очилата, механичните часовници и значимото подобрение на водениците, строителството (готиката, средновековните замъци) и земеделието като цяло.

Прилагането на водна сила, познато още в Античността, се развива значително и се простира от воденици и дъскорезници до напояване в земеделието. Към момента на появата на Книгата на Страшния съд, повечето големи селища имат въртящи се мелници – 6500 само в Англия. Силата на водата се използва също широко в минното дело за извличане на руда (разбиването и изнасяне на повърхността) и за задвижването на мехове.

Европейските технически изобретения от XII до XIV в. са построени или чрез дългогодишни техники на Средновековна Европа, които произхождат от римски и византийски корени, или са развити от смесването на култури чрез търговските мрежи с ислямския свят, Китай и Индия. Често революционният аспект не е самото изобретяване, а технологическото усъвършенстване и приложението в политическия и икономически свят. Така например макар барутът дълго време да е бил известен на китайците, именно европейците развиват и усъвършенстват неговия военен потенциал, ускорявайки европейската експанзия и бъдещия империализъм на Новата история.

Значими в този аспект са и свързаните с мореплаването изобретения. Напредъкът в корабостроенето включва няколкомачтовите кораби с триъгълни платна, ахтерщевен рул и конструирането първо на скелета и после на обвивката. Новите навигационни инструменти като сухия компас и астролабията позволяват икономически и военен контрол на всички морета с европейски брегове и дава начало на Великите географски открития.

Към средата на XV в. Гутенберг изобретява нова печатарска преса, което позволява събраното знание да се разпространи и даде на по-голям брой хора, което впоследствие не само води до по-егалитарно общество, но и до такова, способно да доминира други култури, използвайки голям запас от знания и опит. Техническите рисунки от късните средновековни художници-инженери Гуидо да Вигевано и Вилар дьо Онекур се смятат за предшественици на по-късните ренесансови майстори като Такола или да Винчи.

Граждански технологии[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Артезиански води (1126 г.) – Метален прът се бута в дупка, което повишава налягането на водата и тя се изкачва – без нужда от помпа. Първо са използвани от монасите в Артоа.

Количка (70-те години на XII век) – Помага за преноса на предмети, било то строителни материали или изкопани руди и дори реколта. Извори за тях започват от 1170 – 1250 г. в Северозападна Европа, а първата картина на количка е от средата на XIII век от Матей Парижки.

Комин (XII век) – Създаването на комина позволява големи огнища в къщите.

Парно отопление (IX век) – В началото е сравнително прост сбор от канали под стаи, свързани с топилна пещ и изместват хипокауста. В абатството на Райхенау през зимата се топли стаята, където са се събирали монасите, която е голяма 300 кв. м. Системата им е с 90% КПД.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Винарска преса(XII век) – Първият практически метод да се приложи натиск върху равнина. Гутенберг заимства принципа при създаване на своята печатарска преса.

Подкови (IX век) – С тях конят може да стъпи по-стабилно. Увеличават товара, който може да носи, както и улесняват придвижването му по по-суров терен (каменист терен, планински терен).

Тежък плуг(V век) – Появява се за пръв път през 5 век по славянските земи, а след това се въвежда в долината на река По, а до 8 век и в Рейнската област. От изключителна важност за обработване на редица почви и с негова помощ се преобразуват бивши гористи и мочурливи територии в земеделски.

Хамут(VI век) – С него коня може да тегли с по-голяма сила.

Хмел(XI век) – Помага за запазване на бирата и в резултат преноса по време на търговия.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Мъж с тюрбан, маслени бои на Ян ван Ейк от 1433 г.

Маслени бои (до 1125) – Започват да се използват повече чак към XII-XIV век. Ян ван Eйк развива употребата на стабилна смес за рисуване на дърво около 1410.

Книгопис, четене, хартия[редактиране | редактиране на кода]

Воден знак (1282) – С това откритие се улеснява борбата срещу фалшификаторите на документи (банкнотите, където често се използват водни знаци днес, се появяват по-късно). Първият воден знак е създаден в Болоня, Италия.

Въртящ се показалец за книга (XIII век) – Позволява на читателя да отбележи не само страницата, а точното място на нея, къето е спрял да чете. Често се прави от кожа, хартия.

Очила (80-те години на XIII век) – Първите са създадени във Флоренция и използват изпъкнали лещи (помагат само на хора с далекогледство). Вдлъбнатите лещи се създават чак през XV век

Печатна преса (около 1440 – 50 г.) – Великото изобретение на Йоханес Гутенберг, първата серия книги от него – Гутенберговите Библии, излиза през 1455 г. Заимства идеята за това изобретени от винарската изба.

Хартия (XIII век) – Създадена в Китай и после стига до Испания. В Европа процесът за изработването ѝ се механизира със специално пригодени водни мелници.

Металургия[редактиране | редактиране на кода]

Доменна пещ (1150 – 1350) – Европейския чугун за пръв път се появява в Централна Европа около 1150 г.

Механика[редактиране | редактиране на кода]

Лодка с гребни колела, захранвана от силата на говеда

Сложна манивела – Италианският физик Гуидо да Павия обединява изобретението си от 1355 г., оръжия от Светите земи и две прости манивели като създава сложната. Тя се използва за ръчно захранване на воеени карети и лодни с гребно колело.

Навигация[редактиране | редактиране на кода]

Астрономически компас (1269) - Френски учен през 1269 г. описва три вида компас за спомагане на астрономически изследвания

Сух компас (XII век) - Първият такъв в Европа се използва около 1190 г. и може да идва от Китай или да е европейско откритие. Такива компаси се създават по Средиземноморието около 1300 г.

Рул на кърмата (80-те години на XII век) – Най-ранното изображение на това изображение е в дърворезби в църква от около 1180 г. Първо се появява в Северно и Балтийско море, а после достига и Средиземно море. Спомага много за управлението на кораба и допринася съществено за навигационните постиженията на Великите географски открития.

Наука и учение[редактиране | редактиране на кода]

Арабските цифри (XIII век) – Първия писмен източник в Европа за тях е от 976 г. Фибоначи ги използва и пише за тях през 1202 г. в Liber Abaci.

Университетът в Болоня, най-старият в света – създаден 1082 г.

Университет – Първите средновековни университети са от XI-XIII век и покачват грамотността и ученолюбивостта на хората. До 1500 г. се разпространяват из цяла Европа и са важна част от бъдещата Научна революция

Текстил и облекло[редактиране | редактиране на кода]

Коприна (VI век) – Производството ѝ започва в Източна Европа, а към XI-XII век и в Западна, въпреки че се внася от Пътя на коприната още от античността. Копринените производства започват да се механизират.

Чекрък (XIII век) – Вероятно идва от Индия, с негова помощ се обработва преждата.

Часовници[редактиране | редактиране на кода]

Механичен часовник (XII-XIV век) – Това изобретение е удобно за създаване на големи часовници, например в часовникови кули.

Пясъчен часовник (1338) – Сравнително надежден при измерването на време. За разлика от клепсидрата, пясъка се лее надолу без значение от дълбочината на горния резервоар, а и не може да замръзне. За пръв път се споменава за тях в Сиена, Италия.

Военни технологии[редактиране | редактиране на кода]

Броня[редактиране | редактиране на кода]

Италианска броня със салет, ок. 1450 г.

В края на XIV век започва да се използват нагръдници, а не след дълго и цели брони, създадени от стоманени листове. Сходна по идея броня са имали древните гърци и римляните (Lorica segmentata).

Далекобойни оръжия[редактиране | редактиране на кода]

Мъж с арбалет с механично презареждане

Арбалет (механичен) (края на XIV век)– Докато арбалета е изобретение на Античността (използван е в Китай), механизмите като манивели и т.н. за спомагане на презареждането се появяват през Средновековието. С тях се създават арбалети, чиято тетива има сила на опън твърде голяма дори и за силен, трениран човек (оттам идва и нуждата от помощни механизми). В резултат и енергията запазена в арбалета (и придадена на стрелата) е по-голяма.

Дълъг лък (XIII век) – Лък, почти толква дълъг, колкото използващите го хора. Необходимата сила за използването е огромна (сила на опън около 80 – 90 кг). Предава много кинетична енергия на стрелата, в резултат на което тя има по-добри бронепробивателни способности и далекобойност. Главно се използва от Англия, където много мъже са били задължени да могат да стрелят с такъв лък (в случай че трябва да воюват), особено по времето на Стогодишната война.

Оръдие (1324) – Първо използвани в Европа в обсадата на Мец. През 1350 Петрарка пише, че: „тези инструменти, които изхвърлят метални топки с изключително силен шум и проблясъци огън ... бяха преди няколко години много редки и се разглеждаха с огромни изумление и възхищение, но вече се срещат толкова често, колкото други видове оръжия.“

Стрит барут (края на XIV век) – Стриването на барут спомага за ефективна експлозия, както и за преноса му. Тази практика за пръв път се използва в Западна Европа.

Картина на немския инженер Конрад Кйесер – требушет с противотежест

Требушет с противотежест (XII век)– Требушета за пръв път се появява в Китай с доста прост механизъм – използва силата на хора, дърпащи пръти да изстреля тежестта. Европейците взимат идеята и я подобряват, като правят требушета това, което навярно сте виждали по много филми и игри. Появява се около Средиземноморието и през 1120 година са на въоръжение в Кръстоносните държави, а във Византия до десетилетие след това.

Кавалерия[редактиране | редактиране на кода]

Извито седло (XI век) – Спомага на кавалеристите да поставят пиките си под ръката (пиката е между тялото и ръката) и предотвратява изскачане на ездача при удар по време на галоп. В резултат шоковата тактика се подобрява, тъй като конниците могат да щурмуват вражите позиции дори при галоп.

Стреме (VI век) – Изобретено около 4 век от номади населяващи териториите на днешна Монголия и Северен Китай, достигат Византия около 6 век. Спомагат на конните стрелци да могат да се изправят на тях, а на рицарите да удрят от по-големи разстояния с меч. Спомагат за връщането на нормална позиция на седлото след като ударят или бъдат ударени от оръжие с голяма маса/импулс (напр. кавалеристка пика).

Шпори (XI век) – Изобретени от норманите. С тяхна помощ се контролира коня с крака, без необходимост от камшици.

Тактика[редактиране | редактиране на кода]

Общовойскови бой – Идеята за комбиниране на отделни войскови части – пехота, стрелци, кавалерия, артилерия, заедно атакуващи на определено място и изпълняващи сложни формации (напр. строй от пиконосци пред стрелците). По-късно в историята, през Ренесанса, се появяват испанските терцио.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Andrews, Francis B. The Medieval Builder and His Methods. New York: Barnes & Noble, 1973. Medieval construction technique, with a brief chapter on tools.
  • Blair, John, and Nigel Ramsay, editors. English Medieval Industries: Craftsmen, Techniques, Products London: Hambledon Press. 1991. ISBN 1-85285-326-3
  • Crosby, Alfred. The Measure of Reality : Quantification in Western Europe, 1250 – 1600. Cambridge: Cambridge University Press, 1997
  • Jared DiamondGuns, germs and steel. A short history of everybody for the last 13'000 years, 1997.
  • Gies, Frances and JosephCathedral, Forge, and Waterwheel: Technology and Invention in the Middle Ages. New York: Harper Collins, 1994. ISBN 0-06-092581-7
  • Gimpel, Jean. The Medieval Machine: The Industrial Revolution of the Middle Ages. London: Pimlico, (2nd ed. 1992) ISBN 0-14-004514-7
  • Long, Pamela O., editor. Science and Technology in Medieval Society. in Annals of the New York Academy of Sciences, vol 441 New York: New York Academy of Sciences, 1985 ISBN 0-89766-277-6 A series of papers on highly specific topics.
  • Singer, Charles, editor. History of Technology. Oxford: Oxford University Press, 1954. Volumes II and III cover the Middle Ages with great scope and detail. This is the standard work.
  • White, Lynn, Jr., „The Study of Medieval Technology, 1924 – 1974: Personal Reflections“ Technology and Culture 16.4 (October 1975), pp. 519 – 530. A chronology and basic bibliography of landmark studies.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]