Ърбеле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ърбели)
Ърбеле
Herbel
— село —
41.6197° с. ш. 20.4697° и. д.
Ърбеле
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина723 m
Население330[1] души (2007)

Ърбеле или Ърбели или Орбеле (изписване до 1945 година: Ѫрбеле; на албански: Herbel или Herbeli) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат. В селото е открит Орбелският триод – среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Халветийското теке, Ташкомарковата къща и църквата „Преображение Господне“ в селото са обявени за културни паметници на Албания.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според османско преброяване от 1467 година в Харбил има 5 домакинства.[1]

В XIX век Ърбеле е смесено българо-торбешко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ърбели (Arbeli) е посочено като село със 110 домакинства с 226 жители българи и 171 жители помаци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Орбеле (Ърбели) живеят 75 души българи християни и 125 души българи мохамедани,[4] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

„ Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[5] “

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Арбел е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 41 къщи.[6]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Ърбеле има 38 православни къщи със 190 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ърбеле (Arbélé) има 224 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

Свещениците в селото традицонно са от рода Поповци, преселен около 1800 година от пешкопийското село Старавец. Последен екзархийски архиерейски наместник в Ърбеле до 1912 година е Аврам Поповски, който обслужва селата Кърчища, Деолани, Обоки и Граждани, а след смъртта на поп Алекси от Макелари и това село.[8]

В началото на века албанският род Муревци завзема насилствено почти половината от землището на селото, кара селяните да им построят кули и няколко къщи ангария. След Младотурската революция в 1908 година и обезоръжителната акция през лятото на 1910 година Муревци продават на селяните заграбеното и се връщат в Малесията отвъд Дрин.[9]

В 1909 година солунският търговец Спиро Тр. Бояджиев подарява на училището в Ърбеле абонамент за вестник „Дебърски глас“.[10]

В 1911 година селото е нападнато от чета на Елес Даут Мурески.[11]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Ърбеле има 35 български екзархийски и 18 албански мюсюлмански къщи.[12] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Ѫрбеле има 38 български къщи със 190 жители, като фунцкионират църква и училище.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Ърбеле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

В Албания[редактиране | редактиране на кода]

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Ърбеле е село с 13 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година и обслужващо и децата от съседното село Деоляни. Двамата, с помощта на мюдюра в Макелари Дине бей и каймакама на Долни Дебър Садък бей, спомагат за завръщането на трима бежанци от селото, избягали на сръбска територия при албанските размирици от септември 1913 година.[15]

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Ърбеле е регистрирано като село със 74 албанци, 136 други, 3 цигани, а религиозният състав е 77 мюсюлмани и 136 православни християни. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[16]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Ърбеле е отбелязано като село с 60 къщи, като половината са на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.[17]

В 1939 година Андрея Пепов от името на 15 български къщи в Ърбеле подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[18]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те констатират, че за разлика от Голо бърдо, в община Макелари няма славяноговорещи мюсюлмани, а православните славяноговорещи са само в Ърбеле и Горно Кърчища, като в Ърбеле са 6 семейства в три големи рода от около по 20 души.[19]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ърбеле
Кръстьо Алексов
  • Ангел Дуков (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[20]
  • Андрея Дуков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[21]
  • Антим Христов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 4 рота на 1 дебърска дружина[22]
  • Баковци, български строителен род[23]
  • Блаже Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[24]
  • Бошко Негриов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[25]
  • Гавраил Спиров (Гаврил), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 3 рота на 1 дебърска дружина[26]
  • Кръстьо Алексов (1877 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Кръстьо (Кръстю) Костов Баковски (1894 – 1987), македоно-одрински опълченец, майстор зидар, 4 рота на 1 дебърска дружина,[27] председател на Дебърската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София[28]
  • Никола Н. Божинов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгерин, Продоволствен транспорт на МОО[29]
  • Павел Спасов (Павле, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[30]
  • Цвятко Апостолов, македоно-одрински опълченец, 17 (18)-годишен, зидар, 4 рота на 1 дебърска дружина[31]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. ↑ Objekte Fetare Monument Kulture // Komiteti Shtetëror për Kultet. Архивиран от оригинала на 2015-06-03. Посетен на 2015-08-13.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  8. ↑ Костовъ, Кръстьо. Спомени за живота на Вельо Петковъ Мерджановъ // Дебърски гласъ (5). 15 мартъ 1943. с. 7.
  9. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 2.
  10. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 8, 24 май 1909, стр. 4.
  11. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 31, 12 февруари 1911, стр. 3.
  12. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  13. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  15. ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  16. ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: ... Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O. (на немски)
  17. ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  18. ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  19. ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 251. Seit Ende der 20er bis Anfang der 30er Jahre findet man nur noch Angaben für Gorno Krăčišta und Ărbele. Die demographische Entwicklung der 30er Jahre, nämlich der Rückgang des slavophonen Bevölkerungsanteils, der meist aus Orthodoxen bestand, hat sich fortgesetzt, wie die aktuell ermittelten Zahlen zeigen. In Herbel wohnen nur noch sechs orthodoxe Familien. Eigentlich sind es drei Großfamilien mit rund 20 Personan, die noch die südslavische Mundart sprechen. (на немски)
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250 – 251.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  23. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  28. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 627.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
     Портал „Албания“         Портал „Албания“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ърбеле&oldid=12188478“.