Ал Пачино

Ал Пачино Al Pacino
американски актьор
2016 г.
Роден	Алфредо Джеймс Пачино 25 април 1940 г. Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Етнос	италоамериканци
Религия	агностицизъм
Националност	САЩ
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1967-днес
Оскари	Най-добра мъжка роля: 1992 Усещане за жена
Награди Еми	Най-добър актьор в минисериал или филм: 2004 – Ангели в Америка 2010 – Не познавате Джак
Златен глобус	Златен глобус на името на Сесил Демил – 2001 Най-добър актьор в драма: 1974 – Серпико 1993 – Усещане за жена Най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм: 2004 – Ангели в Америка 2010 – Не познавате Джак
БАФТА	Най-добър актьор: 1974 – Кръстникът 2, Кучешки следобед
Семейство
Баща	Салваторе Пачино (16.02.1922 – 12.01.2005)
Майка	Роуз Джерарди (03.05.1918 - 04.12.1962)
Деца	Джули Мари Пачино (р. 1989) Антон Джеймс Пачино (р. 2001) Оливия Роуз Пачино (р. 2001) Роман Пачино (p.2023)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ал Пачино в Общомедия

Алфредо Джеймс Пачино (на английски: Alfredo James Pacino) е американски актьор. Има сицилиански произход. Неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма. В най-добрата си форма Пачино е висок 168 см.

Биография

Роден е в нюйоркския квартал Бронкс на 25 април 1940 г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма (всъщност започва с комедия, дори пее, но неговата страст е драмата) и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

Първата му роля е в театралната постановка „Hello Out There“, режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на 60-те работи в „Cafe La Mama“ и в „The Living Theatre“, където изпълнява редица второстепенни роли.

Ал Пачино се записва да учи в прочутото „Актърс студио“ на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на „Чарлс“ в Бостън, където се появява в редица постановки като „America Hurrah“ и „Awake and Sing“ (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата „The Indian Wants the Bronx“, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Ал Пачино през 1971 г.

Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в „Does a Tiger Wear a Necktie?“ (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 г. във филма „Me, Natalie“. Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в „Panic in Needle Park“ (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“ („The Godfather“, 1972). Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния дотогава Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „Кръстникът 2“ (1974).

За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ – още две номинации за Оскар за ролите на неподкупно ченге в „Серпико“ („Serpico“, 1973) и на бисексуален банков крадец в „Кучешки следобед“ („Dog Day Afternoon“, 1975). И двата филма са добре приети заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в „И справедливост за всички“ („And Justice For All“, 1979), която му носи четвърта номинация за академична награда Оскар.

Във филма на Брайън Де Палма „Белязания“ („Scarface“, 1983) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През 1989 г. се завръща със страстния трилър „Море от любов“ („Sea of Love“) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма „Local Stigmatic“ (1989). Седем години по-късно втория му опит в режисурата „Looking for Richard“ е оценен високо от критиката.

90-те години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990 г. например печели още една номинация за Оскар в раздела за второстепенна роля във филма на Уорън Бийти „Dick Tracy“ и за трети път е Майкъл Корлеоне в „Кръстникът 3“.

Ал Пачино на филмовия фестивал в Торонто през 2014 г.

След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си Оскар за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест „Усещане за жена“ („Scent of a Woman“, 1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в „Glengarry Glen Ross“. През 1993 г. отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма „Пътят на Карлито“ („Carlito's Way“). През 1995 г. в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман „Жега“ („Heat“).

През 1997 Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в „Дони Браско“, където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча „Адвокат на дявола“ („The Devil's Advocate“), в който му партнират Киану Рийвс и Шарлиз Терон. Следва поредният му успех във „Вътрешен човек“ („The Insider“), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.

През януари 2001 г. Пачино получава Златен глобус за цялостната си кариера.

През 2011 г. на кинофестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество по време на премиерата на „Саломе“.

Личен живот

Пачино никога не се е женил въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър, Даян Кийтън и Бевърли д'Анжело. През 1989 г. от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк. От последната си, вече бивша приятелка актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 г. има две деца – близнаците Антон и Оливия.

Филмография

Година	Филм	Оригинално заглавие	Роля	Режисьор	Бележки
1969	Аз, Натали	Me, Natalie	Тони	Фред Кое	Филмов дебют
1971	Паника в Нийдъл парк	The Panic in Needle Park	Боби	Джери Шацбърг
1972	Кръстникът	The Godfather	Майкъл Корлеоне	Франсис Форд Копола	Заплата: $35 000
1973	Серпико	Serpico	Франк Серпико	Сидни Лумет
1973	Плашилото	Scarecrow	Франсис Лайънъл Делбучи	Джери Шацбърг
1974	Кръстникът 2	The Godfather: Part II	Майкъл Корлеоне	Франсис Форд Копола	Заплата: $500 000+10% от печалбата
1975	Кучешки следобед	Dog Day Afternoon	Сони	Сидни Лумет
1977	Боби Диърфийлд	Bobby Deerfield	Боби Дийрфийлд	Сидни Полак
1979	И справедливост за всички	And Justice for All	Артър Къркланд	Норман Джуисън
1980	Фатален партньор	Cruising	Стив Бърнс	Уилям Фридкин
1982	Автора! Автора!	Author! Author!	Иван Травалян	Артър Хилър
1983	Белязаният	Scarface	Тони Монтана	Брайън Де Палма
1985	Революция	Revolution	Том Боб	Хю Хъдзън
1989	Море от любов	Sea of Love	Франк Келър	Харолд Бекер
1990	Дик Трейси	Dick Tracy	Big Boy Caprice	Уорън Бейти
	Кръстникът 3	The Godfather: Part III	Майкъл Корлеоне	Франсис Форд Копола	Заплата: $5 000 000
	Местиният Стигматик	The Local Stigmatic	Греъм	Дейвид Уилър
1991	Франки и Джони	Frankie and Johnny	Джони	Гари Маршал
1992	Усещане за жена	Scent of a Woman	Франк Слейд	Мартин Брест	награда „Оскар“ за главна мъжка роля
	Гленгъри Глен Рос	Glengarry Glen Ross	Рики Рома	Джеймс Фоули
1993	Пътят на Карлито	Carlito’s Way	Карлито (Чарли) Бриганте	Брайън Де Палма
1995	Жега	Heat	Винсънт Хана	Майкъл Ман
	25 цента	Two Bits	Gitano Sabatoni	Джеймс Фоули
1996	Крал Ричард	Looking for Richard		Ал Пачино	Режисьор
	Кметството	City Hall	Джон Папас	Харолд Бекер
1997	Адвокат на Дявола	The Devil’s Advocate	Джон Милтън	Тейлър Хекфорд
	Дони Браско	Donnie Brasco	Бенджамин (Лефти) Руджейро	Майк Нюуел
1999	Всяка една неделя	Any Given Sunday	Тони Д'Амато	Оливър Стоун
	Вътрешен човек	The Insider	Лоуел Бергман	Майкъл Ман
2000	Китайско кафе	Chinese Coffee	Хари Ливайн	Ал Пачино	Също е и режисьор
2002	Симон	Simone	Виктор Тарански	Ендрю Никол	Заплата: $11 000 000
	Опасно безсъние	Insomnia	Уил Дормър	Кристофър Нолан
	Всички мои познати	People I Know	Илай Уърмън	Дениел Олгрант
2003	Фермата	The Recruit	Уолтър Бърк	Роджър Доналдсън
	Ангели в Америка	Angels in America	Roy Cohn	Майк Никълс
	Трудна свалка	Gigli	Старкман	Мартин Брест
2004	Венецианският търговец	Merchant of Venice	Шайлок	Майкъл Редфорд
2005	Хазарт	Two for the Money	Уолтър Ейбръмс	Ди Джей Карузо
2007	Бандата на Оушън 3	Ocean’s Thirteen	Уили Банк	Стивън Содърбърг
	88 Минути	88 Minutes	Джак Грам	Джон Авнет
	Дали и аз: Сюрреалистичната история		Салвадор Дали
2008	Праведно убийство	Righteous Kill	Дейвид Фиск	Джон Авнет
2010	Не познавате Джак	You Don't Know Jack	Джак Кеворкян	Бари Левинсън
2011	Джак и Джил	Jack & Jill	Ал Пачино (играе себе си)	Денис Дугън
2012	Станете момчета	Stand Up Guys	Вал	Фишър Стивънс
2013	Фил Спектър	Phil Spector	Фил Спектър	Дейвид Мамет	ТВ филм
2014	Унижение	The Humbling	Саймън Акслър	Бари Левинсън
	Манглхорн	Manglehorn	Ей Джей Мангълхорн	Дейвид Гордън Грин
2015	Дани Колинс	Danny Collins	Дани Колинс	Дан Фогелман
2021	Домът на Гучи	House of Gucci	Алдо Гучи	Ридли Скот

Роли, които е отказал

• „Междузвездни войни“ (1977) – ролята получава Харисън Форд.
• „Крамър срещу Крамър“ (1979) – ролята получава Дъстин Хофман.
• „Апокалипсис сега“ (1979) – ролята получава Мартин Шийн.
• „Роден на четвърти юли“ (1989) – ролята получава Том Круз.
• „Хубава жена“ (1990) – ролята получава Ричърд Гиър.
• „Аленият прилив“ (1995) – ролята получава Джийн Хекман.

Външни препратки

• Ал Пачино в Internet Movie Database
• Ал Пачино в
• Ал ПачиноАрхив на оригинала от 2009-04-28 в Wayback Machine. в Movies-BG.org