Направо към съдържанието

Башино село

Башино село
Башино Село
— село —
общ изглед
общ изглед
41.7483° с. ш. 21.76° и. д.
Башино село
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина205 m
Население750[1] души (2021)
Пощенски код1406
Телефонен код043
МПС кодVE
Башино село в Общомедия

Башино село или само Башино, понякога Бащино село (на македонска литературна норма: Башино Село; на турски: Паша Кьой) е село в община Велес, Северна Македония.

Башино село се намира в средния дял на Велешката околия, в северната част на малкото Велешко поле, между международния път Е-75 и река Вардар. Средището е разположено на 175 м надморска височина и е отдалечено на 5 км от град Велес.

В селото съществува начално училище, поща и хранителни магазини. С площ от 9,6 км2, 393,5 ха обработваема земя и едва 0,2 ха гори, населението на селото се занимава главно със земеделска работа. Башино село е средно по големина, с положителен прираст в броя на популацията. Немалък дял от трудоспособните жители работят във Велес.[2]

Писмо за сключване на орталък между търговците от Башино село Хаджи Тасе и Мано Хаджи Петко, 5 януари 1814 година: „От денеска овде покажуям како се чйниме ортаци сос Хаджи Тасета. И турия Хаджи Тасе капитал 5000 гроша, броени пари да работат. На среде от овиа пари, што ке им даде госпот – или кяр или зарар – братски да делат наполу. И имаме збор за четири години да работиме заедно ортаклък. Откак се свърши това време, ако сака и еден и други, пак можат за повеке време да останат; затова правиме две писма едно како друго, да се знае. 1814. януария 5. Башино село, Яс Хаджи Тасе су каил Яс Мано Хаджи Петко. Како е горе згрешено не сме покажале от овиа капитал ште требат повеке пари или десет хиляди или дваесет – да стои добир Хаджи Тасе секой пат и да работат сос файде по 50 пари на месец на сто-то.“

Според преданията Башино село е наречено така по думите на неизвестен турски бег, който когато го видял казал: Е, това е баш селото – хубаво село. Жителите на селището и то самото се споменават в няколко народни песни от македонския край. Други варианти за етимология са, че българското име произлиза от турското му Паша кьой или от думата баща.

Селската църква „Свети Никола“ е от 1840 г.[3]

През първата половина на XIX век в Башино село съществува българско училище. В 1845 година башиноселци изготвят печат на своето училище, на който е отбелязано: „Печ(ат) Башовското Българско Училище“[4] В 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Башино село има 200 къщи, църква „Свети Никола“ и „добро училище с един прост учител“.[5]

На 10 май 1848 година башиноселци пишат молба за финансова помощ за училището си до Александър Екзарх, в която казват:

...Селото имаме 150 къщи све болгаре и училище имаме добро, ради учител от истото село само на боларский язик, а деца се збираят до 80...[6]

След което на 8 юни 1850 година с писмо подписано от поп Димитър Стефанов, поп Мице Радула, учителя Давид Теодоров, Мануш Коджабашев, Хаджи Трайко, Никола Радула и други му благодарят за получените 800 гроша помощ за девическото училище:

...Благонадеяни сме занапред да получаваме вашата богата помощ, с която улесняющеся да следуваме по горящему богодухновенному желанию вашему с преосвещение простейшаго рода нашего и ту в Западной Булгарии...[7]

В 1875 година д-р Пантелей Минчев подарява едно годишно течение от вестник „Ден“ на местното читалище, което е посочено като намиращо се в будно българско село с добре развито учебно дело.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бащино село е посочено като село със 70 домакинства с 338 жители българи.[9] На 9 февруари 1879 година турски бежанци нападат велешката църква „Свети Спас“, а по-късно и църквата в Башино село (Пашакьой).[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Башино е населявано от 960 жители, като всички са българи.[11]

В края на XIX и началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част от жителите му са под върховенството на Българската екзархия, а останалите са привърженици на сръбската пропаганда. През 1891 година 34 къщи от селото (от общо 184) се обявяват за сръбски. По-късно за нуждите на сърбоманската група в селото се открива и сръбско училище, което функционира паралелно с българското.[12] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Башино село има 63 сръбски къщи.[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1200 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти и функционира българско училище.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Башино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Паша кьой (Pašaköj) като сръбско село.[16]

Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 500 жители македонци.[17]

В миналото голяма част от жителите се преселват в Куманово, тъй като градът привличал хората от района, след сливането на вардарската с моравската железница от 1888 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 814 жители,[18] а според последното преброяване от 2021 година – 750 жители.[1]

Националност Всичко
македонци 750
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
няма данни[19] 15
други 1
Андрей и Константин Петкович
Лазар Петрович
Родени в Башино село
  • Андрей Петкович (1837 – 1897), български учител и руски дипломат
  • Атанас Вишин (1890 – 1984), български общественик, един от основателите на Македонска политическа организация в Австралия[20]
  • Георги Андреев Гарев (1877 – след 1943), български революционер
  • Димитър Петкович, български възрожденец
  • Душко Лукарски (1913 – ?), политик от Федерална Югославия
  • Игнат Т. Чимрев, български учител в родното си село след 1840, спомоществовател за „Православное учение.. Платона“, превел Ил Стоянов (1844) и за „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)[21]
  • Кица Колбе (р. 1951), северномакедонска писателка
  • Константин Петкович (1824 – 1898), български славист, публицист и поет; руски дипломат и преводач
  • Лазар Вишин, български революционер
  • Лазар Петрович (1850 – 1903), сръбски генерал
  • Михайло Маневски (р. 1937), политик от Северна Македония
  • Оливер Китановски (1980 – 2001), военен от Република Македония, загинал в Битката за Арачиново
  • Темелко Байрактаров (1882 – 1918), сърбомански четнически войвода, загинал на Солунския фронт
Починали в Башино село
  • Наце Янкович (? – 23 декември 1904), сърбомански четнически войвода, екзекутиран от велешката чета на Стефан Димитров[22]
Свързани с Башино село
  • Пандо Белев, родом от Велес, учител в селото през 1873 – 1874 година[23]
  1. а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 1 юни 2024. (на македонска литературна норма)
  2. Населени места во Општина Велес
  3. Башиноселска парохија - цркви // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  4. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 82
  5. Цариградски вестник, 9, 0 421, 7 март 1959, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 72.
  6. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 146 - 147.
  7. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 148.
  8. Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 219.
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 298.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  12. Поверителен доклад от българския консул в Скопие Ив. Икономов до министър-председателя, 21 март 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония, София, 1995, с. 492
  13. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  16. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  17. 200K Volkstumskarte Jugoslawien
  18. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  19. Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
  20. Парцел 36 // София помни.
  21. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 703.
  22. Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  23. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.