Долно Дряново
| Долно Дряново | |
 | |
  Долно Дряново  Долно Дряново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1242 души[1] (15 март 2024 г.) 92 души/km² |
| Землище | 13 497 km² |
| Надм. височина | 702 m |
| Пощ. код | 2944 |
| Тел. код | 07531 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 22616 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Ерхан Шериф (ГЕРБ-СДС) |
| Адрес кметство | |
| Долно Дряново | |
| Долно Дряново в Общомедия | |
До̀лно Дря̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Долно Дряново се намира в полупланински район при средна надморска височина 810 м. Разположено е от двете страни на пътя Гоце Делчев - Сатовча - Доспат. То попада в историко-географската област Чеч.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край селото е открито селище, съществувало от 5000 години пр.н.е. и тракийско светилище в местността „Градището“ от периода VI-II век пр.н.е.[2]
Селото помни своите корени от преди 350-400 години, създадено от три малки махали, отстоящи на 1-3 км от сегашното положение на селото.
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долно Дряново (Диренова-и бюзюрг, на османски турски: دـيــرنــوﻩﺀ بــزرﻙ[3]) е посочено като село, в което живеят 28 немюсюлмански семейства.[4]
През XIX век Долно Дряново е мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долно Дряново (Dolné-drianovo) е посочено като село с 60 домакинства и 150 жители помаци.[5]
През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Долно Дряново, 1/2 час на ЮИ от Горно Дряново. Планинско място; същият поминък; има дърводелци. 40 къщи помаци.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Долно Дряново е българо-мохамеданско селище. В него живеят 337 българи-мохамедани[7] в 70 къщи.[8]. Според Стефан Веркович към края на XIX век Долно Дряново има мюсюлманско мъжко население 196 души, което живее в 60 къщи.[9]
Вследствие на Балканските войни, от 480 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 298.[10]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 1216 |
| Българи | 403 |
| Турци | 414 |
| Цигани | - |
| Други | 143 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 255 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението изповядва исляма и е изцяло мюсюлманско. В селото има две джамии - едната е на над 500 години и е реставрирана през 2008 г., а другата е построена през 1998 година и в е една от най-големите джамии в Чеча и региона въобще.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото бе открито древно светилище, условно датирано около V-IV век преди новата ера. Светилището се намира на около 2 км източно от селото отдясно на пътя за Сатовча. На територията на светилището се намират три огромни скални човекоподобни глави, както и голям брой каменни изваяния на земноводни – риби, змии, костенурки и др. Всички обекти са добре ориентирани по една от осите изток-запад или север-юг.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Хасан Ахмед Али Риза – участник във Втората световна война, потърпевш от Възродителния процес;[12]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година в средата на месец април в село Долно Дряново се провежда празник на общината.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Никополис ад Нестум. Други забележителности // 2008. Архивиран от оригинала на 2010-09-26. Посетен на 24 януари 2009.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 63.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 129-130.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Авдиков, Али (съставител). Горчиви разкази. Благоевград, Фондация за регионално развитие „Родопи – XXI век“, 2003. с. 27.
| |||||||||||
