Копа Америка Сентенарио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Копа Америка Сентенарио
Copa América Centenario
Информация
Домакин САЩ
Дати3 юни 2016 г. – 26 юни 2016 г.
Участници16 (от 2 конфедерации)
Стадиони10 (в 10 града)
Класация
Шампион Чили
Втори Аржентина
Трети Колумбия
Четвърти САЩ
Статистика
Мачове32
Голове91 (2,8 ср. на мач)
Посещаемост1 483 855
(46 370 ср. на мач)
Голмайстор Едуардо Варгас
(6 гола)
Най-добър играч Алексис Санчес
Копа Америка Сентенарио в Общомедия

Копа Америка Сентенарио е 45-ото издание на футболния турнир Копа Америка, проведено в САЩ.

Това е специално издание по случай 100-годишнината на турнира, проведен за първи път през 1916 г. в Аржентина. То е и първото издание в историята, което се провежда извън Южна Америка – в САЩ между 3 юни и 26 юни 2016 г.[1]

Участват всички 10 отбора от КОНМЕБОЛ: Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Уругвай и Чили (шампион от предишното издание), както и 6 отбора от КОНКАКАФ: домакините САЩ, традиционният гост Мексико и Коста Рика, Панама, Хаити и Ямайка.

Тъй като това е специално издание, нарушаващо 4-годишния цикъл на турнира, победителят в него няма да участва на Купата на конфедерациите през 2017 г.; право на участие на него печели Чили като шампион на Копа Америка през 2015 г.

Финалистите от предходното издание Аржентина и Чили отново достигат до финала. Отборът на Чили успява да защити титлата си след изпълнение на дузпи, тъй като мачът завършва с нулево равенство в редовното време и продълженията.[2] За чилийците това е втора титла от Копа Америка. За Аржентина това е трети пореден загубен финал, след загуба от Германия на Световното в Бразилия през 2014 г. и Копа Америка 2015. Тимът не е печелил голяма титла от Копа Америка 1993.[3]

Планиране, избор на домакин и проблеми с корупция[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2012 г. временно изпълняващият по това време длъжността на президент на КОНКАКАФ Алфредо Хавит обявява идеята за провеждане на турнир по случай стогодишнината на Копа Америка, в който да участват отбори от двете конфедерации.[4] Тогавашният президент на КОНМЕБОЛ Николас Леос споменава Мексико като възможен домакин на турнира, изтъквайки редовното участие на страната като гост в Копа Америка, както и на мексикански отбори в южноамериканските клубни турнири, докато президентът на Еквадорската футболна федерация предлага общо домакинство на Мексико и САЩ.[5] Хавит, от своя страна, предлага САЩ, защото в сравнение с Мексико разполага с по-добри инфраструктура и пазар, а освен това посещаемостта би била по-висока.[6] През юли 2012 г. Николас Леос и новоизбраният президент на КОНКАКАФ Джефри Уеб провеждат първи сондиращи разговори в Сао Пауло.[7] На 24 октомври 2012 г. КОНМЕБОЛ обявява на сайта си провеждането на този турнир в САЩ, но от КОНКАКАФ и Футболната федерация на САЩ опровергават това съобщение, заявявайки, че идеята все още продължава да бъде на фаза преговори.[8][9] В крайна сметка на 1 май 2014 г. на обща пресконференция двете конфедерации официално потвърждават провеждането на турнира.[10] Пет месеца по-късно ФИФА включва турнира в официалния си календар, с което клубните отбори са задължени да освободят повиканите в националните отбори свои играчи.[11] В средата на 2015 г., в разгара на корупционния скандал във ФИФА, се появяват съмнения, че турнирът може и да не се състои, заради съмнения, че компанията Датиса е раздала над 100 милиона долара под формата на подкупи, за да си осигури търговските права за изданията на Копа Америка от 2015 до 2022 г., включително 35 милиона долара за Копа Америка Сентенарио[12][13] а след разследваните за корупция – не само за този турнир – са Леос, Уеб, както и други функционери от КОНМЕБОЛ и КОНКАКАФ.[14] В крайна сметка на 23 октомври същата година КОНМЕБОЛ, КОНКАКАФ и Футболната федерация на САЩ обявяват, че са прекратили взаимоотношенията си с Датиса и турнирът ще се проведе по план.[15]

Стадиони и градове домакини[редактиране | редактиране на кода]

На 8 януари 2015 г. са обявени 24 метрополни региона в 19 щата, които са изявили желание да домакинстват на мачове от турнира. Това са Атланта (Джорджия), Балтимор (Мериленд), Бостън (Масачузетс), Вашингтон (федерален окръг Колумбия), Голям Ню Йорк (Ню Йорк/Ню Джърси), Далас (Тексас), Денвър (Колорадо), Детройт (Мичигън), Джаксънвил (Флорида), Индианаполис (Индиана), Канзас Сити (Мисури), Кливлънд (Охайо), Лос Анджелис (Калифорния), Нашвил (Тенеси), Орландо (Флорида), Сан Диего (Калифорния), Сан Франциско (Калифорния), Сейнт Луис (Мисури), Сиатъл (Вашингтон), Тампа (Флорида), Филаделфия (Пенсилвания), Финикс (Аризона), Хюстън (Тексас) и Чикаго (Илинойс).[16] Финалният списък по план трябва да бъде оповестен през месец май същата година и да съдържа между осем и тринадесет стадиона с минимален капацитет 50000 зрители.[16] Това обаче не се случва и спекулациите за отмяна на турнира се засилват, но на 19 ноември градовете и стадионите домакини са обявени официално.[17]

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Глендейл, Аризона
(район Финикс)
Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси
(район Ню Йорк)
Орландо, Флорида
0
Пасадина, Калифорния
(район Лос Анджелис)
Санта Клара, Калифорния
(район Санфранциски залив)
Юнивърсити ъф Финикс Стейдиъм МетЛайф Стейдиъм Къмпинг Уърлд Стейдиъм Роуз Боул Ливайс Стейдиъм
Капацитет: 63 400 Капацитет: 82 566 Капацитет: 60 219 Капацитет: 92 542 Капацитет: 68 500
Аризона Кардиналс (НФЛ) Ню Йорк Джайънтс (НФЛ)
Ню Йорк Джетс (НФЛ)
Орландо Сити (МЛС) Сан Франциско Фортинайнърс (НФЛ)
Сиатъл, Вашингтон
0
Филаделфия, Пенсилвания
0
Фоксбъроу, Масачузетс
(район Бостън)
Хюстън, Тексас
0
Чикаго, Илинойс
0
Сенчърилинк Фийлд Линкълн Файненшъл Фийлд Жилет Стейдиъм Енърджи Стейдиъм Солджър Фийлд
Капацитет: 67 000 Капацитет: 69 176 Капацитет: 68 756 Капацитет: 71 795 Капацитет: 63 500
Сиатъл Сийхоукс (НФЛ)
Сиатъл Саундърс (МЛС)
Филаделфия Ийгълс (НФЛ) Ню Инглънд Пейтриътс (НФЛ)
Ню Ингланд Революшън (МЛС)
Хюстън Тексънс (НФЛ) Чикаго Беърс (НФЛ)

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

В турнира участват всички десет отбора от КОНМЕБОЛ и шест от КОНКАКАФ. От шестте директна покана за участие получават САЩ (като домакини) и Мексико. Останалите четири места заемат Коста Рика като носители на Копа Сентроамерикана през 2014 г., Ямайка като носители на Карибска Купа през 2014 г. и Хаити и Панама, които печелят квалификационните плейофи измежду четирите отбора с най-предно класиране на Златната купа на КОНКАКАФ през 2015 г., които не са сред участниците по горните критерии.

Отбор Участия Първо участие Шампион
Аржентина 41 1916 14
Боливия 26 1926 1
Бразилия 35 1916 8
Венецуела 17 1967 0
Еквадор 26 1939 0
Колумбия 21 1945 1
Коста Рика 5 1997 0
Мексико 10 1993 0
Панама 1 2016 0
Парагвай 36 1921 2
Перу 31 1927 2
САЩ 4 1993 0
Уругвай 43 1916 15
Хаити 1 2016 0
Чили 38 1916 1
Ямайка 2 2015 0

Баражи в зона КОНКАКАФ[редактиране | редактиране на кода]

В турнира за Златната купа на КОНКАКАФ през 2015 г. класиралите се вече отбори на Мексико, Ямайка, САЩ и Коста Рика заемат съответно първо, второ, четвърто и седмо място. Така за баражите се класират финиширалите на трето, пето, шесто и осмо място състави на Панама, Тринидад и Тобаго, Хаити и Куба. Двойките се определят от класирането на отборите, като по предното класиране на Панама дава предимството да се изправи срещу най-ниско класиралият се тим на Куба. Баражите се състоят от един мач без реванш и се провеждат на стадион Ромел Фернандес в Панама.

9 януари 2016 г.
00:30 (UTC+2)
Тринидад и Тобаго  0:1  Хаити
Доклад Филс  83'
Ромел Фернандес, Панама
Съдия: Дейвид Гантар

Хаити се класира за турнира.


9 януари 2016 г.
03:30 (UTC+2)
Куба  0:4  Панама
Доклад Гомес  4'
Техада  16'
Купър  61'
Перес  88'
Ромел Фернандес, Панама
Съдия: Фернандо Гереро

Панама се класира за турнира.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

16-те отбора са разделени по четири в четири групи, в които играят по веднъж всеки срещу всеки. Първите два отбора от всяка група продължават във фазата на директните елиминации. В тази фаза, с изключение на финала, при равенство в редовното време се преминава директно към изпълнение на дузпи, а на финала първо се играят продължения.[18]

Жребий[редактиране | редактиране на кода]

На 17 декември 2015 г. са обявени урните за жребия и датите на мачовете.[19] В първа урна са поставени водачите на групите: САЩ (като домакин) – Група A, Аржентина (като най-високо класираният отбор от КОНМЕБОЛ в ранглистата на ФИФА) – Група D, и Бразилия и Мексико (като най-успешните отбори от КОНМЕБОЛ и КОНКАКАФ за изминалите 100 години) – Групи B и C.[16] Останалите осем отбора от КОНМЕБОЛ попадат в урни 2 и 4, разпределени на базата на ранглистата на ФИФА към декември 2015 г., а четирите тима от КОНКАКАФ – в урна 3. Жребият се тегли на 21 февруари 2016 г. във Ню Йорк. Определянето на Бразилия, Мексико и Аржентина като водачи на групи поражда известни критики, от една страна защото Уругвай е печелил повече пъти Копа Америка в сравнение с Бразилия и Аржентина, и от друга, защото Чили е настоящият носител на трофея.[20][21]

Урна 1 Урна 2 Урна 3 Урна 4
 САЩ (32) (домакин)
 Аржентина (2)
 Бразилия (6)
 Мексико (22)
 Чили (5)
 Колумбия (8)
 Уругвай (11)
 Еквадор (13)
 Коста Рика (37)
 Ямайка (54)
 Панама (64)
 Хаити (77)
 Парагвай (46)
 Перу (47)
 Боливия (68)
 Венецуела (83)

Състави[редактиране | редактиране на кода]

Всеки отбор се състои от 23-ма футболисти, трима от които вратари. Крайният срок за заявяване на тимовия списък е 20 май 2016 г., като промени заради сериозно контузени футболисти могат да бъдат направени и след този срок най-късно до 24 часа преди първия мач на съответния отбор.

Съдии[редактиране | редактиране на кода]

Страна Главен съдия Странични съдии Наряди
Аржентина Патрисио Лоустау Есекиел Брайловски
Ариел Мариано Счиме
Коста Рика – Парагвай (Група А)
Уругвай – Венецуела (Група С)
Перу – Колумбия (Четвъртфинали)
Боливия Гери Варгас Хавиер Бустийос
Хуан Монтаньо
Еквадор – Хаити (Група В)
Бразилия Ебер Лопес Клебер Жил
Бруно Боскилия
Колумбия – Парагвай (Група А)
Мексико – Чили (Четвъртфинали)
Аржентина – Чили (Финал)
Бразилия Уилтон Сампайо Густаво Роси
Александер Леон
Мексико – Ямайка (Група С)
Венецуела Хосе Арготе Луис Мурийо
Луис Перес
Колумбия – Коста Рика (Група А)
Еквадор Роди Самбрано Луис Вера
Бирон Ромеро
САЩ – Коста Рика (Група А)
Чили – Панама (Група D)
Колумбия Уилмар Ролдан Александер Гусман
Уилмар Наваро
Еквадор – Перу (Група В)
САЩ – Еквадор (Четвъртфинали)
Колумбия Уилсон Ламоро Александер Гусман
Кори Паркър
Уругвай – Ямайка (Група C)
Коста Рика Рикардо Монтеро Октавио Хара
Хуан Мора
Панама – Боливия (Група D)
Куба Ядел Мартинес Джои Флетчър
Дарио Гаона
Мексико – Венецуела (Група С)
Мексико Роберто Гарсия Ороско Хосе Луис Камарго
Алберто Морин
САЩ – Колумбия (Група А)
Аржентина – Венецуела (Четвъртфинали)
Панама Джон Пити Габриел Виктория
Кристиан Рамирес
Хаити – Перу (Група В)
Парагвай Енрике Касерес Едуардо Кардосо
Милсиадес Салдивар
Мексико – Уругвай (Група С)
САЩ – Аржентина (Полуфинали)
Перу Виктор Карийо Хорхе Намуче
Коти Карера
Ямайка – Венецуела (Група С)
Аржентина – Боливия (Група D)
Салвадор Хоел Агилар Хуан Сумба
Уилиам Торес
Аржентина – Панама (Група D)
Колумбия – Чили (Полуфинали)
САЩ Марк Гайгър Чарлз Морганте
Джои Флетчър
Бразилия – Хаити (Група В)
САЩ Хаир Маруфо Питър Маниковски
Кори Рокуел
Чили – Боливия (Група D)
Уругвай Даниел Федорчук
Андрес Куня
Николас Таран
Ричард Тринидад
Федорчук–Таран–Тринидад
Аржентина – Чили (Група D)
САЩ – Колумбия (Мач за трето място)
Куня–Таран–Тринидад
Бразилия – Перу (Група В)
Чили Хулио Баскунян Карлос Астроса
Кристиан Шиман
Бразилия – Еквадор (Група В)
САЩ – Парагвай (Група А)

Маркетинг[редактиране | редактиране на кода]

Официална топка и официална песен[редактиране | редактиране на кода]

Топката, с която се играят мачовете е произведена от Найк и се нарича Ордем Сиенто. Основният ѝ цвят е бял, като черни линии очертават петоъгълиници, в които има червени шарки.

Официалната песен на турнира се нарича Superstars и се изпълнява от американските рапъри Питбул и Беки Джи. Освен нея, на финала на живо ще бъде изпълнена и Breaking All the Rules на англо-американския рок певец Питър Фрамптън.

Спонсори[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионни права[редактиране | редактиране на кода]

Правата за турнира не са закупени от нито една българска телевизия. Мачовете могат да се гледат на живо по телевизията в над 60 държави – шестнадесетте участници в турнира; Азербайджан, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Република Македония, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Сърбия, Турция, Франция, Холандия, Хърватия, Черна гора, Швеция; Гватемала, Канада и Карибите; Австралия, Виетнам, Израел, Индия, Индонезия, Китай, Малайзия, Мианмар, Нова Зеландия, Сингапур, Тайван, Тайланд, Филипини, Южна Корея и държавите от Субсахарска Африка.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Церемонията по откриването на турнира се провежда преди първия мач между домакините и Колумбия на Ливайс Стейдиъм. Свои песни изпълнямат колумбийския регетон певец Джей Балвин, американският певец Джейсън Деруло и канадската реге фюжън група Меджик!.

Групова фаза[редактиране | редактиране на кода]

Във всяка група се играе на принципа всеки срещу всеки; така се изиграват общо по шест мача на група. Критериите за класиране са:

1. Точков актив
2. Голова разлика
3. Отбелязани голове
4. Резултат в директния мач (само ако два отбора имат равни предходни показатели)
5. Жребий

Ключови цветове в таблиците
Отборите се класират за следващата фаза
Отборите отпадат

Всички часове са в източноевропейско лятно време, (UTC+3).

Група A[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 САЩ 3 2 0 1 5 2 +3 6
 Колумбия 3 2 0 1 6 4 +2 6
 Коста Рика 3 1 1 1 3 6 –3 4
 Парагвай 3 0 1 2 1 3 –2 1
4 юни 2016 г.
04:30
САЩ  0:2  Колумбия
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
К. Сапата  8'
Родригес  42' (д.)
Ливайс Стейдиъм, Санта Клара, Калифорния
67 439 зрители
Съдия: Роберто Гарсия Ороско


8 юни 2016 г.
03:00
САЩ  4:0  Коста Рика
Демпси  9' (д.)
Джоунс  37'
Уд  42'
Зуси  87'
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Солджър Фийлд, Чикаго, Илинойс
39 642 зрители
Съдия: Роди Самбрано



Група В[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Перу 3 2 1 0 4 2 +2 7
 Еквадор 3 1 2 0 6 2 +4 5
 Бразилия 3 1 1 1 7 2 +5 4
 Хаити 3 0 0 3 1 12 −11 0

5 юни 2016 г.
05:00
Бразилия  0:0  Еквадор
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Роуз Боул, Пасадина, Калифорния
53 158 зрители
Съдия: Хилио Баскунян




Група C[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Мексико 3 2 1 0 6 2 +4 7
 Венецуела 3 2 1 0 3 1 +2 7
 Уругвай 3 1 0 2 4 4 0 3
 Ямайка 3 0 0 3 0 6 –6 0



10 юни 2016 г.
05:00
Мексико  2:0  Ямайка
Ернандес  18'
Пералта  81'
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Роуз Боул, Пасадина, Калифорния
83 263 зрители
Съдия: Уилтон Сампайо


Група D[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Аржентина 3 3 0 0 10 1 +9 9
 Чили 3 2 0 1 7 5 +2 6
 Панама 3 1 0 2 4 10 –6 3
 Боливия 3 0 0 3 2 7 –5 0
7 юни 2016 г.
02:00
Панама  2:1  Боливия
Перес  11'87' Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Арсе  54'
Къмпинг Уърлд Стейдиъм, Орландо, Флорида
13 466 зрители
Съдия: Рикардо Монтеро


11 юни 2016 г.
02:00
Чили  2:1  Боливия
Видал  46'90+10' (д.) Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Кампос  61'
Жилет Стейдиъм, Фоксбъроу, Масачузетс
19 392 зрители
Съдия: Хаир Маруфо

11 юни 2016 г.
04:30
Аржентина  5:0  Панама
Отаменди  7'
Меси  68'78'87'
Агуеро  90'
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Солджър Фийлд, Чикаго, Илинойс
53 885 зрители
Съдия: Хоел Агилар


Фаза на директни елиминации[редактиране | редактиране на кода]

Всички часове са в източноевропейско лятно време (UTC+3). В мачовете от четвъртфиналите, полуфиналите и мачът за третото място се изпълняват дузпи, за да бъде определен победител, при равенство в редовното време. Във финала при равен резултат в редовното време се играе добавено време, в което съставите имат право на четвърта смяна след въведени промени в правилника на ФИФА[22][23]. При необходимост, след завършване на добавеното време, крайният победител се решава чрез изпълнение на дузпи.

Четвъртфинали Полуфинали Финал
                   
16 юни – Сиатъл        
  САЩ  2
21 юни – Хюстън
  Еквадор  1  
  САЩ  0
18 юни – Фоксбъроу
    Аржентина  4  
  Аржентина  4
26 юни – Ийст Ръдърфорд
  Венецуела  1  
  Аржентина  0 (2)
17 юни – Ийст Ръдърфорд
    Чили (дузпи)  0 (4)


  Перу  0 (2)
22 юни – Чикаго
  Колумбия (дузпи)  0 (4)  
  Колумбия  0 Мач за трето място
18 юни – Санта Клара
    Чили  2


 
  Мексико  0   САЩ  0
  Чили  7


    Колумбия  1
25 юни – Глендейл

Четвъртфинали[редактиране | редактиране на кода]

17 юни 2016 г.
04:30
САЩ  2:1  Еквадор
Демпси  22'
Зардес  65'
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Аройо  74'
Сенчърилинк Фийлд, Сиатъл, Вашингтон
47 322 зрители
Съдия: Уилмар Ролдан


19 юни 2016 г.
02:00
Аржентина  4:1  Венецуела
Игуаин  8'28'
Меси  60'
Ламела  71'
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Рондон  70'
Жилет Стейдиъм, Фоксбъроу, Масачузетс
59 183 зрители
Съдия: Роберто Гарсия Ороско

19 юни 2016 г.
05:00
Мексико  0:7  Чили
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Пуч  16'88'
Варгас  44'52'57'74'
Санчес  49'
Ливайс Стейдиъм, Санта Клара, Калифорния
70 547 зрители
Съдия: Ебер Лопес

Полуфинали[редактиране | редактиране на кода]

22 юни 2016 г.
04:00
САЩ  0:4  Аржентина
Доклад (КОНМЕБОЛ)
Доклад (КОНКАКАФ)
Лавеци  3'
Меси  32'
Игуаин  50'86'
Енърджи Стейдиъм, Хюстън, Тексас
70 858 зрители
Съдия: Енрике Касерес

Мач за трето място[редактиране | редактиране на кода]

Финал[редактиране | редактиране на кода]

Шампион[редактиране | редактиране на кода]

Копа Америка Сентенарио

Чили
Втора титла

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

6 гола
5 гола
4 гола
3 гола
2 гола
1 гол

Бележка: В скоби е посочен броят на отбелязаните голове от дузпа.

Автоголове

Най-много асистенции[редактиране | редактиране на кода]

4 асистенции
3 асистенции

Обща статистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Отсъдени дузпи: 4 (3 вкарани, 1 пропусната)
  • Най-бърз гол: 2-ра минута
Йохан Ванегас за Коста Рика срещу Колумбия
  • Най-бърз гол след влизане в игра: 4 минути
Орибе Пералта за Мексико срещу Ямайка (влиза в 77'); Хасмани Кампос за Боливия срещу Чили (влиза в 57')
  • Най-късен гол: 90+10 минута
Артуро Видал за Чили срещу Боливия
  • Общ брой показани жълти картони: 150 (∅ 4,69)
  • Общ брой показани червени картони: 15 (∅ 0,47)

Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т 0
1.  Чили 6 4 1 1 16 5 +11 13 Шампион
2.  Аржентина 6 5 1 0 18 2 +16 16 Вицешампион
3.  Колумбия 6 3 1 2 7 6 +1 10 Трето място
4.  САЩ 6 3 0 3 7 8 –1 9 Четвърто място
5.  Перу 4 2 2 0 4 2 +2 8 Отпадат на ¼-финал
6.  Венецуела 4 2 1 1 4 5 –1 7
7.  Мексико 4 2 1 1 6 9 –3 7
8.  Еквадор 4 1 2 1 7 4 +3 5
9.  Бразилия 3 1 1 1 7 2 +5 4 Отпадат в групите
10.  Коста Рика 3 1 1 1 3 6 –3 4
11.  Уругвай 3 1 0 2 4 4 0 3
12.  Панама 3 1 0 2 4 10 –6 3
13.  Парагвай 3 0 1 2 1 3 –2 1
14.  Боливия 3 0 0 3 2 7 –5 0
15.  Ямайка 3 0 0 3 0 6 –6 0
16.  Хаити 3 0 0 3 1 12 –11 0

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

За целия турнир[редактиране | редактиране на кода]

Идеален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Източник: Официален сайт – връчени награди Архив на оригинала от 2016-06-28 в Wayback Machine.

П Играч М (Т/Р) Минути Голове Асистенции Жълти картони Два жълти и червен картон Червени картони
В Клаудио Браво Играч на мача 6 (6/0) 540' 0 0 1 0 0
З Маурисио Исла 5 (5/0) 436' 0 0 2 0 0
З Жан Босежур 6 (6/0) 493' 0 1 3 0 0
З Николас Отаменди 6 (6/0) 525' 1 0 0 0 0
З Гари Медел 6 (6/0) 510' 0 0 1 0 0
П Хавиер Масчерано 5 (5/0) 450' 0 0 2 0 0
П Артуро Видал Играч на мача 5 (5/0) 450' 2 0 3 0 0
П Чарлес Арангис Играч на мача 6 (6/0) 532' 1 0 1 0 0
Н Лионел Меси Играч на мача Играч на мача Играч на мача 5 (3/2) 344' 5 4 1 0 0
Н Едуардо Варгас Играч на мача Играч на мача 6 (5/1) 458' 6 1 0 0 0
Н Алексис Санчес 6 (6/0) 540' 3 2 1 0 0

Бележка: Не са включени минутите играни в продължения.

Играч на мача[редактиране | редактиране на кода]

След края на всеки мач се избира играч, който се е представил най-добре и има основен принос за изхода на двубоя. Поради спонсорски причини, официалното име на наградата е Будвайзер Играч на мача (Budweiser Man of the Match).[24]

Групова фаза – 1. кръг Групова фаза – 2. кръг Групова фаза – 3. кръг Директни елиминации
Мач Играч на мача Мач Играч на мача Мач Играч на мача Мач Играч на мача
0:2 Кристиан Сапата 4:0 Джърмейн Джоунс 1:0 Джон Брукс 2:1 Клинт Демпси
0:0 Густаво Гомес 2:1 Хамес Родригес 2:3 Селсо Борхес 0:0 (2:4) Давид Оспина
0:1 Паоло Гереро 7:1 Филипе Коутиньо 4:0 Енер Валенсия 4:1 Лионел Меси
0:0 Естебан Дреер 2:2 Енер Валенсия 0:1 Педро Гайесе 0:7 Едуардо Варгас
0:1 Хосеф Мартинес 0:1 Саломон Рондон 1:1 Хесус Корона 0:4 Лионел Меси
3:1 Рафаел Маркес 2:0 Хавиер Ернандес 3:0 Абел Ернандес 0:2 Чарлес Арангис
2:1 Блас Перес 2:1 Артуро Видал 4:2 Едуардо Варгас 0:1 Давид Оспина
2:1 Анхел Ди Мария 5:0 Лионел Меси 3:0 Есекиел Лавеци 0:0 (2:4) Клаудио Браво

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Копа Америка 2016: Нежеланият турнир
  2. Историята се повтори! Чили отново разплака Меси и компания
  3. Прокобата за Меси продължава – Чили пак би Аржентина с дузпи и грабна Копа Америка
  4. Pretenden nueva era en CONCACAF
  5. México suena como sede de Copa América
  6. Tricolores, sin restricciones
  7. En 2016, se disputará una Copa América especial // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2016-06-02.
  8. U.S. to host and play in 2016 Copa America with Mexico and four other CONCACAF teams
  9. Pan-American 'Copa' plans still in talks stage // Архивиран от оригинала на 2015-01-11. Посетен на 2016-06-02.
  10. Zuschlag für die USA: Copa America kommt 2016
  11. Copa América Centenario Oficialmente en el Calendario de Torneos de la FIFA
  12. Кой купи Копа Америка?
  13. Копа Америка 2016 може да не се състои
  14. Скандалът „ФИФА“ (обзор)
  15. CONCACAF, CONMEBOL, and US Soccer Confirm USA as Host for Copa America Centenario
  16. а б в Centennial Cup America 2016 Venue Selection Process Draws Interest from 24 Metropolitan Areas across U.S.
  17. Ten Metropolitan Areas from Across the United States Selected to Host Copa America Centenario
  18. Copa America Centenario 101: All you need to know about next summer's big tournament
  19. Group Seeds and Game Dates Announced for 2016 Copa America Centenario
  20. Polémica por parte de Chile y Uruguay // Архивиран от оригинала на 2016-03-08. Посетен на 2016-06-07.
  21. ¿Tiraron al 'bombo' a Uruguay?
  22. Копа Америка Сентенарио един от първите в света въвеждайки нови правила базирани на промените за сезон 2016/2017 // Архивиран от оригинала на 2016-11-04. Посетен на 2016-06-15.
  23. ФИФА въвежда 95 промени в правилата на футбола
  24. Budweiser Man of the Match Winners // Архивиран от оригинала на 2016-06-27. Посетен на 2016-06-15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]