Кралска оръжейница (Торино)

Савойски кралски резиденции
	Савойски кралски резиденции
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Residences of the Royal House of Savoy
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Италия
Тип	Културно
Критерии	i, ii, iv, v
Вписване	1997 (21-ва сесия)
Координати	45°04′15″ с. ш. 7°41′12″ и. д. / 45.070833° с. ш. 7.686667° и. д.
	Савойски кралски резиденции в Общомедия

Кралска оръжейница
Armeria Reale
	Кралска оръжейница Armeria Reale
Музеи в Италия
	Кралска оръжейница
Местоположение	Торино, регион Пиемонт
Тематика	Оръжеен музей
Основан	1837 г.
Основател	Карл Алберт
Работно време	9 - 19 (вт. – нед.); (почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Адрес	Piazzetta Reale, 2, 10122 – Torino
Телефон	+39 011543889
Сайт	Официална страница
	Местоположение в Торино
	Кралска оръжейница в Общомедия

Кралската оръжейница (на италиански: Armeria Reale) е оръжеен музей в Торино, регион Пиемонт, Северна Италия, част от Кралските музеи на Торино.

Притежава една от най-богатите колекции от стари оръжия и брони в света заедно с Кралската оръжейница в Мадрид и Императорската оръжейница във Виена. През 1997 г. като част от Савойските кралски резиденции в Пиемонт е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство.

История

В края на 1832 г. кралят на Сардиния Карл Алберт започва да събира оръжия – собственост на Савоя в галерия Бомон на Кралския дворец. Организацията е поверена на артилерийския капитан Виторио Сесел Д'Екс (Vittorio Seyssel D’Aix), който става и първия директор на Древната и модерна оръжейница, открита през 1837 г.

Първоначалните предмети идват от арсеналите в Торино и в Генуа, и от колекциите на Музея на античността. Към тях се добавят и такива, закупени на пазара на антики, включително и важната колекция на миланския сценограф Алесандро Санкуирико (1833 г.) и забележителната колекция на сем. Мартиненго дела Фабрика от Бреша (1839 г.).

Първият каталог на музея излиза през 1840 г. и в него се включени 1554 предмета и литографски репродукции, предназначени за улесняване на тяхното изучаване и популяризиране.

През 1842 г. помещенията на Ротондата са добавени към Галерията на Бомон, замислена за съхраняване на най-новите колекции на музея на Карл Алберт, вкл. колекцията от ориенталско оръжие, принадлежала на Карло Видуа от Казале. Този сектор е допълнително обогатен след 1878 г. с дарението на личните колекции на Карл Алберт и Виктор Емануил II.

С Италианската република през 1946 г. Оръжейницата става държавен музей.

След преустройствени и реставрационни дейности, завършени през 2005 г., е възстановена историческата структура на колекцията въз основа на сценографски критерии.

Оръжейницата се намира в крилото, което свързва Кралския дворец и Държавните секретариати (сегашното седалище на Префектурата). Тя заема три помещения, които са свързани с обиколката на представителните зали на първия етаж на Кралския дворец:

Зала на Ротондата (Sala della Rotonda) от 1842 г. – наречена така, защото тук е била галерията, свързваща Кралския дворец и Палацо Мадама
Галерия Бомон (Galleria Beaumont), бивша Галерия на Кралицата, преструктурирана през 1732 г. по проект на първия кралски архитект Филипо Ювара върху основите на опожарената 2 пъти Голяма галерия на Карл Емануил I от 1674 – 84 г. Стенописният свод с подвизите на Еней е дело на художника Клаудио Франческо Бомон (1738 – 1743). След заминаването на Ювара за Мадрид проектът е поет през 1739 г. от кралския архитект Бенедето Алфиери. Той прави някои промени във вече направените декорации от Ювара и се погрижва за дизайна на мраморната облицовка на стените на Галерията, направена в скулптурното студио и под личния надзор на скулптора Симоне Мартинес. Повечето от произведенията са създадени между 1762 и 1764 г. През 1764 г. Мартинес извайва, по проект на Алфиери, 4-те камини от мрамор от Серавеца, върху които са поставени барелефи, дело на братя Колино – скулптори от Рим; работата продължава до 1782 г.
В края на Галерията е разположена ложата, от която на 23 април 1848 г. Карл Алберт се появява пред ликуващите граждани с шал с трикольор, с което обявява война на Австро-унгарската империя. Катастрофалните резултати от Първата война за италианска независимост, т. нар. Австро-сардинска война (1848 – 1849) обаче го принуждават да абдикира.
Зала на медалите (Il Medagliere) – специално проектирана от Пеладжо Паладжи през 1839 г. за съхраняване на монетите, медалите и печатите, собственост на Кралския дом. Пеладжи скицира мебелите за съхранение на колекцията в новогръцки стил. Монументалното стълбище, водещо към оръжейницата, е един от шедьоврите на Бенедето Алфиери и е построено през 1740 г. на входа на Кралските секретариати (Regie Segreterie) в много по-голям размер от предвидения от Филипо Ювара.

Колекция

Кралската оръжейница съхранява повече от 5000 предмета, вариращи от праисторията до нач. на 20 век, сред които едни от най-важните са оръжия и брони от 16 век. Сред най-важните експонати са:

Mечът на Св. Мавриций (Spada di San Maurizio), скъпоценна реликва от 13 век, принадлежала на Савоя и запазена в калъф от 15. век от релефна, позлатена и боядисана кожа
Емайлирана украсена конска захапка, неаполитанско производство от средата на 14 век
Стар трицилиндров къс пистолет (terzetta), принадлежал на император Карл V Хабсбург;
Парадната плоча на Хенри II
Брони на Емануил Филиберт
Брони, дело на Помпео дела Чеза от Милано
Мускет и малка пушка (archibusetto), богато украсени със слонова кост от немския гравьор Адам Заделер (ок. 1600)
Меч на Наполеон Бонапарт от Египетската кампания и битката при Маренго
Оръжия, принадлежащи на кралете на Сардиния, а след това на Италия, вкл. и японската броня, дарена през 1870 г. на Виктор Емануил II, и револвера Смит енд Уесън, дарен на Виктор Емануил III
Колекцията от над 250 знамена, свързани най-вече с историята на Савойската и Сардинската армия по време на войните на италианското Рисорджименто.

В Залата на медалите са изложени колекциите от монети и селекция от класически антики и скъпоценни предмети на Карл Алберт. В основата му стои неговият Кабинет на медалите, който през 1832 г. купува колекцията от древни и средновековни монети на Доменико Промис, който е назначен за уредник на кабинета. Чрез покупки и дарения колекцията от монети, медали и печати се увеличава до около 33 хил. броя.

Полезна информация

Безплатен достъп:

Лица под 18 г.
Лица с увреждания и придружаващото ги лице
Учители – придружители на училищни групи
Туристически водачи на групи
Служители на Министерството на културата
Притежатели на Abbonamento Musei Piemonte Valle d'Aosta, Torino + Piemonte Card
Притежатели на карта ICOM

До музея се стига:

пеша: от ЖП гари Торино Порта Нуова – 1,3 км, Торино Порта Суза – 1,8 км;
с градски транспорт: от ЖП гара Торино Порта Нуова автобуси n. 11, 58/ и трамвай n. 4; от ЖП гара Торино Порта Суза автобуси n. 19, 51, 57 и 72; сп. Garibaldi и сп. Castello;
с кола: намира се в зона на ограничен достъп ZTL;
с туристически автобус Torino City Sightseeing.

Билетът важи за посещение на Кралския дворец, Музея на античността, Галерия Сабауда, Кралската библиотека, Параклиса на Светата плащаница.

Галерия

Вижте също

Източници

((it)) Информация на Официалната уеб страница Архив на оригинала от 2020-07-31 в Wayback Machine.
((it)) Информация на уеб страница Guida Torino
((it)) Информация на уеб страница Torino Musei
((it)) Информация на уеб страница Piemonte Abbonamento Musei
((it)) Информация на уеб страница Museo Torino

Библиография

Angelo Angelucci, Catalogo della Armeria Reale, Torino, Candeletti, 1890
L'Armeria Reale di Torino, a cura di Franco Mazzini, Busto Arsizio, Bramante Editrice, 1982
L'Armeria Reale di Torino. Guida breve, a cura di Paolo Venturoli, Torino, Umberto Allemandi & C., 2001.
La Galleria Beaumont. Percorso di visita, a cura di Paolo Venturoli, Torino, Umberto Allemandi & C., 2005.
L'Armeria Reale, la Biblioteca Reale, a cura di Massimiliano Caldera, Alessandra Guerrini e Clara Vitulo, Torino, Umberto Allemandi & C., 2008.
Paolo Venturoli, La Galleria Beaumont 1732 – 1832. Un cantiere ininterrotto da Carlo Emanuele III a Carlo Alberto, Allemandi, Torino 2002
Maria Carla Visconti, La Galleria Beaumont, in Daniela Biancolini (a cura di), Il Palazzo Reale, Allemandi, Torino 2007, pp. 73 – 76

Външни препратки