Очаков (бронепалубен крайцер, 1902)

„Очаков“
от 25 март 1907 г. „Кагул“
	„Очаков“ от 25 март 1907 г. „Кагул“
	Бронепалубният крайцер „Очаков“
Флаг	Руска империя
Клас и тип	Бронепалубен крайцер от типа „Богатир“
Производител	Лазаревское Aдмиралтейство в Севастопол, Руска империя
Служба
Заложен	27 февруари 1901 г.
Спуснат на вода	1 октомври 1902 г.
Влиза в строй	10 юни 1909 г.
Изведен от; експлоатация	утилизиран през 1933 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	7183 t (нормална);; 7915 t (пълна)
Дължина	134,0 m
Дължина между перпендикулярите	127,0 m
Дължина по водолинията	132,4 m
Ширина	16,60 m
Газене	6,81 m
Броня	на палубата: 35 mm; (по скосовете: 70);; гласис: 85 mm;; на кулите: 125 – 90 mm;; каземати: 25 – 80 mm;; щитове оръдия: 25 mm;; на бойната рубка: 140 mm
Задвижване	2 вертикални парни машини с тройно разширение;; 16 водотръбни котли Normand
Мощност	19 500 к.с. (14,5 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	24 възела; (44,4 km/h)
Далечина на; плаване	5320; мили при 10 възела ход
Екипаж	580 души
Въоръжение
Артилерия	2×2 и 8×1 152-mm;; 12×1 75-mm;; 2×1 63-mm;; 8×1 47-mm;; 2×1 37-mm;; 2×1 7,62-mm картечници
Торпедно; въоръжение	6×1 381-mm ТА
Други	292 мини
	„Очаков“ в Общомедия

Очаков (на руски: Очаков), от 25 март 1907 г. до 31 март 1917 г. – „Кагул“ (на руски: Кагул), от септември 1919 г. – „Генерал Корнилов“ е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Черноморския флот, екипажът на който през ноември 1905 г. взима активно участие в Севастополското въстание в периода на първата руска революция 1905 – 1907 г. В периода 1919 – 1920 г. е флагмански кораб на Белия Черноморски флот, на който бяга в емиграция П. Н. Врангел. Един от корабите от типа „Богатир“.

История на строежа

Крайцерът „Очаков“ е поръчан в рамките на държавната корабостроителна програма за 1895 – 1902 г. построен е в Севастопол от Държавната корабостроителница от корабния инженер Николай Иванович Янковски по проекта за крайцер разузнавач на далечни разстояния, разработен от немската корабостроителна фирма „Вулкан“ (AG Vulcan Stettin). Еднотипни кораби – „Богатир“, „Олег“ и „Памят Меркурия“ (до 25.03.1907 – „Кагул“).

Заложен е на 13 август 1901 г.
Спуснат на вода на 1 октомври 1902 г.

История на службата

Крайцерът „Очаков“ влиза в строй през 1902 г.

Крайцерът получава известност след участието си в Севастополското въстание от 1905 г., един от ръководителите на което е лейтенант Пьотр Шмит.

На 12 ноември 1905 г. – започва въстанието.
На 15 ноември 1905 г. – Въстанието е потушено с огъня на ескадрата и бреговите батареи. В резултат на обстрела крайцерът получава тежки повреди. Възстановителният ремонт продължава над три години.
На 25 март 1907 г. е преименуван на „Кагул“ (влизащия в състава на Черноморския флот крайцер „Кагул“ е едновременно преименуван на „Памят Меркурия“).
Основен ремонт на корпуса и механизмите в Севастополското военно пристанище; артилерията на главния калибър е заменена на 16 – 130-mm.
На 31 март 1917 г. е възстановено старото му име – „Очаков“.
На 1 май 1918 г. е пленен от немците и включен в състава на ВМС на Германия в Черно море.
На 24 ноември 1918 г. е пленен от англо-френските войски. Зачислен е в състава на морските сили на Южна Русия (Бял Юг на Русия).
През август 1919 г. участва в десантната операция в района на Одеса.
През септември 1919 г., намирайки се в Одеса, получава името „Генерал Корнилов“.
На 17 април 1920 г. провежда стрелби по наземни цели.
На 9 октомври 1920 г. е подложен на бомбова атака от 3 „червени“ летящи лодки „М-9“ в Тендровския залив (уникален случай в гражданската война), атакуващи от различни направления и действащи умело и съгласувано. Чрез маневриране корабът се отклонява от поснатите авиобомби. При аналогично нападение, на 13 октомври, екипажът с огъня на две 40-mm зенитни оръдия „Викерс“ поврежда един хидросамолет, който е извършва принудително кацане във водата (машината е спасена на буксир от катер на „червените“, който пристига навреме), двата други самолета се връщат обратно, без да пуснат своите бомби.^[1]
На 14 ноември 1920 г. напуска Севастопол (над 100 души огняри отказват да напуснат Крим и слизат на брега, което прави плаването много трудно поради възможността да се задействат само половината от котлите) и извършва преход към Бизерта, където на 29 декември 1920 г. е интерниран от френските власти.
През 1933 г. е предаден за скрап.

Командири на крайцера

1901 – 1904 – В. Н. Юрковски
1904 – 1905 – Ф. С. Овод
октомври – ноември 1905 – С. А. Глизян
ноември 1905 – И. Е. Улански (и.д.)
ноември 1905 – А. А. Данилевски (и.д.)
ноември 1905 – С. П. Частник (въстаници)
1905 – 1906 – Ф. Н. Иванов
? – М. Ф. Шулц
1909 – 1911 – В. А. Гросман
1912 – ? – И. С. Денисов
1914 – 1916 – С. С. Погуляев
1917 – 1918 – А. Е. Максюта (председател на судкома)
1918 – В. М. Терентиев
1919 – П. П. Остелецки
1919 – В. А. Потапиев
1919 – 1924 – ?

Памет

През 1972 г. в СССР е отпечатана пощенска марка с изображението на крайцера.

Интересни факти

Крайцерът „Очаков“ присъства в компютърната игра „Петка 007: Золото Партии“: на него се развива част от събитията на играта.

Източници

↑ Лашков А. Ю. Борьба за господство в воздухе в годы гражданской войны (1918 – 1920 гг.) // Военно-исторический журнал. – 2010.— № 12. – С.7 – 12.

Литература

Мельников Р. М. Крейсер „Очаков“. – Ленинград: Судостроение, 1986
Крестьянинов В. Я. „Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917“, Ч. 1. СПб., 2003
Потапьевъ В. А. Кап. I р. Крейсеръ „Кагулъ“ – „Генерал Корниловъ“ 1918 – 1924. Морская записки издаваемыя Обществомъ Офицеровъ Российскаго Императорскаго Флота въ Америке. Т. Vol. XV, No. 3 – 4. New York, „Monastery Press“, Edmonton, Canada, 1957. с. 38 – 54.

Външни препратки

BOGATYR` 1st class cruisers (1902 – 1909) ((en))
„Очаков“ на сайте „Боевые корабли мира“ ((ru))
Крейсера класса „Богатырь“ Архив на оригинала от 2007-05-24 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Очаков (бронепалубен крайцер, 1902)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Очаков (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Лашков А. Ю. Борьба за господство в воздухе в годы гражданской войны (1918 – 1920 гг.) // Военно-исторический журнал. – 2010.— № 12. – С.7 – 12.

[1]