Направо към съдържанието

Ратево

Ратево
Ратево
— село —
41.6764° с. ш. 22.8506° и. д.
Ратево
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина972 m
Население844 души (2002)
Пощенски код2330
Ратево в Общомедия

Ратево или Ратово (на македонска литературна норма: Ратево) е село в Северна Македония, община Берово.

Селото е разположено в историческата област Малешево.

В края на XIX век Ратево е предимно българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Апостоли“ е от втората половина на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ратово (Ratovo) е посочено като село с 90 домакинства, като жителите му са 360 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ратово е населявано от 560 жители българи християни и 130 цигани.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ратево има 62 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ратево има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Ратево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 844 жители, всички македонци.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 844
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

На 20 януари, Свети Йоан Кръстител, се провежда карнавала Бамбурци, в който жителите носят маски от животински кожи за прогонване на лошите духове.[8]

Иван Странджата
Родени в Ратево
  • Александър Ратевски (1891 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части[9]
  • Георги Белчев (? – 25 май 1925), български революционер, деец на ВМРО[10]
  • Глигор Гърков, български революционер, през февруари 1903 година се сражава с турска войска при Разловци[11] като негов секретар е Велян Гурджев[11]
  • Иван Петров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Лазар Делев[12]
  • Иван Странджата (? – 1914), български революционер
  • Костанди Мишов, Никола Брандев, Георги Белчев, Тимо Портарев, Георги Чингулов, дейци на ВМРО[13]
  • Павел Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[14]
  1. Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 27. (на македонска литературна норма)
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 936.
  11. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
  13. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36