Романовце
| Романовце Романовце | |
| — село — | |
 Романовце с църквата „Възнесение Господне“ | |
  Романовце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 422 m |
| Население | 2794 души (2002) |
| Пощенски код | 1322 |
| МПС код | KU |
| Романовце в Общомедия | |
Романовце, още Романовци или Рахманли (на македонска литературна норма: Романовце; на албански: Rramanlia, Раманлия), е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Жеглигово край магистралата Е75, която свързва Куманово и Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Рахманли като българско село.[1]
В края на XIX век Романовце е българо-турско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рамановци (Рахмановци) е село в Скопска каза населявано от 450 жители българи християни и 550 турци.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Рамановци е село в Кумановска каза с 400 българи екзархисти, в което функционира българско училище.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
По време на Първата световна война Романовци е център на община и има 378 жители.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Рамановци (Ramanovci) като турско село.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Крум Димитров Димов от Блатешник е български кмет на Романовце от 18 август 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Иван Несторов Поповски от Дебър (13 май 1942 - 29 декември 1942), Петър Сандов Каменов Митрановски от Хайредин (24 февруари 1943 - 2 май 1944) и Тодор Димитров Дуков от Щип (2 май 1944 - 9 септември 1944).[6]
В 1994 година жителите на селото са 2591, от които 711 македонци, 1722 албанци, 145 турци, 6 сърби и 7 други. Според преброяването от 2002 година селото има 2794 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 716 |
| албанци | 2028 |
| турци | 35 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 9 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Романовце
Лазар Спасов Коцев, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 20 февруари 2021
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 129
| |||||||||||
