Направо към съдържанието

Семалто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Семалто
Μικρό Σούλι
— село —
Гърция
40.8894° с. ш. 23.9442° и. д.
Семалто
Централна Македония
40.8894° с. ш. 23.9442° и. д.
Семалто
Сярско
40.8894° с. ш. 23.9442° и. д.
Семалто
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Географска областЗъхна
Надм. височина1174 m
Население550 души (2001)
Пощенски код62041

Семалто (на гръцки: Μικρό Σούλι, Микро Сули, катаревуса: Μικρό Σούλιον, Микро Сулион, до 1927 година Σεμάλτο, Семалто, катаревуса: Σεμάλτον, Семалтон[1]) е село в Република Гърция на територията на дем Амфиполи, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северните поли на планината Кушница (Пангео). Отстои на четири километра южно от Радолиово.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В селото са руините на две раннохристиянски базилики - „Света Марина“ и „Света Параскева“, и малка византийска църква - „Свети Димитър“. Селото е споменато в 1098 година като Сьомалто (Σιομάλτου, в генитив) от монаха от Иверския манастир Никитас Анзас.[2] Селото е споменато във Ватопедската грамота на цар Иван II Асен от 1230 година, с която българският владетел подарява Семалто на светогорския Ватопедски манастир. Споменато е като Семалтос (Σέμαλτος) в документ на Зографския манастир след 1261 година. В хрисовул на Андроник II Палеолог от 1301 година селото се споменава като собственост на Ватопедския манастир. В хрисовул на Андроник III Палеолог за Ватопедския манастир от май 1316 година се споменава като Семалто (Σέμαλτον).[2] Споменато е в практикона за Иверския манастир на Трифон Кедринос, управител на сиропиталище, от 1316 година. По същия начин е споменато в хрисовул на Йоан V Палеолог за Ватопедския манастир от септември 1356 година.[3]

Макс Фасмер в „Славяните в Гърция“ не споменава Семалто. Стилпон Кириакидис смята, че от името Семалто идва името на областта Завалта (Ζαβάλτα), катепанат в Източна Македония. Франц Дьолгер смята името за славянско.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Семалто е чисто гръцко, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата в селото „Свети Георги“ е изградена в 1835 година от Китан Петров.[4] В църквата работи Стойче Станков.[5]

Гръцка статистика от 1866 година показва Семалтон като село с 1400 жители гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Семалтос като село със 194 гръцки къщи.[7]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сéмалтон (Semalton) живеят 1800 гърци.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Самалто (Samalto) е показано като село с 294 домакинства и 920 жители гърци.[9] Според Георги Стрезов към 1891 Шемолто е гръцко село.[10]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Шемолтосъ има 1200 жители гърци.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шемалтос има 2000 гърци.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 8 бежански семейства и 25 души.[13] В 1927 година селото е прекръстено на Микрон Сулион.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Семалто на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Лофкис[15] Λόφκις Залонгон Ζάλογγον[16] връх в Кушница на ЮИ от Семалто[15]
Имам чешме[15] Ίμάμ Τσεσμέ Пападес Παππάδες[16] местност на З от Семалто[15]
Дорос[15] Ντορός Патима Πάτημα[16] връх в Кушница на ЮИ от Семалто (1354,7 m)[15]
Зарваникия[15] Ζαρβανίκια Пигиес Πηγές[16] местност на СЗ от Семалто[15]
Турла[15] Τούρλα Трапезоидес Τραπεζοειδές[16] възвишение на ССИ от Семалто (358,6 m)[15]
Зарванишка река, Зарваникорема[15] или Шаварникорема[17] Ζαβανικόρεμα Ялорема Γυαλόρεμα[16] река на З от Семалто, ляв приток на Струма[15]
Сарвания[15] Σαρβάνια Заркадия Ζαρκάδια[16] възвишение на СЗ от Семалто (179,4 m)[15]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Семалто
  • Василиос Семалталис (? - 1907), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18]
  • Георгиос Бегос (? - 1912), агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[19]
Други

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Παπαζώτος, Θανάσης. Τα χριστιανικά μνημεία του Σέμαλτου // Μακεδονικά 16. Θεσσαλονίκη, 1976. ISSN 2241-2018. с. 250.
  3. ↑ а б Παπαζώτος, Θανάσης. Τα χριστιανικά μνημεία του Σέμαλτου // Μακεδονικά 16. Θεσσαλονίκη, 1976. ISSN 2241-2018. с. 251.
  4. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 205.
  5. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
  6. ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146-147.
  10. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  17. ↑ Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. ↑ Σεμαλταλής Βασίλειος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  19. ↑ Μπέγκος Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Семалто&oldid=12392333“.