Тувалу: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking; козметични промени
NatBul2 (беседа | приноси)
1671 редакции
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Държава
{{Държава
| кратко-име = Тувалу
| официално-име = Tuvalu
| официално-име-бг = Тувалу
| официално-име-бг = Тувалу
| девиз = Tuvalu mo te Atua <br/> Всемогъщо Тувалу
| официално-име = Tuvalu
| девиз = Tuvalu mo te Atua<br>(„Всемогъщо Тувалу“)
| химн = [[Химн на Великобритания|God Save the Queen]]
| химн = [[Химн на Великобритания|God Save the Queen]]
| химн-файл = United States Navy Band - God Save the Queen.ogg
| химн-файл = United States Navy Band - God Save the Queen.ogg
| демоним = [[Население на Тувалу|тувалувинец]]
| карта = Tuvalu on the globe (Polynesia centered).svg
| карта = Tuvalu on the globe (Polynesia centered).svg
| карта-описание = Местоположение на Тувалу
| карта-описание = Местоположение на Тувалу
| столица = [[Фунафути]]
| столица = [[Фунафути]]
| столица-координати = {{Coord|8|31|S|179|12|E|type:city}}
| най-голям-град = Фунафути
| най-голям-град = Фунафути
| религия = [[християнство]]
| официален-език = [[английски език|английски]], [[тувалуански език|тувалуански]]
| управление = [[Конституционна монархия]]
| управление = [[унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна монархия|парламентарна]] [[конституционна монархия]]
| лидер1 = [[Крал на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия|Монарх]]
| лидер1 = [[Списък на британските монарси|Монарх]]
| настоящ-лидер1 = [[Елизабет II]]
| настоящ-лидер1 = [[Елизабет II]]
| лидер2 = [[Министър-председател]]
| лидер2 = [[Генерал-губернатор]]
| настоящ-лидер2 = [[Енеле Сопоага]]
| настоящ-лидер2 = [[Тенику Талеси]]
| събитие1 = Независимост от<br>[[Великобритания]]
| независимост-събития = от [[Великобритания]]
| събитие-дата1 = [[1 октомври]] [[1978]]
| независимост-дати = 1 октомври 1978 г.
| площ = 26
| площ-място = 192-ро
| площ-място = 192-ро
| води% = незначителен
⚫
| население-година = 2011
| население = 11 192
| население-година = 2019
| население-място = 196-о
| население = {{повишение}} 11 646
⚫
| население-място = 229-о
| население-градско = 64
| население-градско-място = 88-о
| население-гъстота-място = 27-о
| население-гъстота-място = 27-о
| население-оценка-година = 2017
| население-оценка = 10 645
| БВП-година = 2016
| БВП-година = 2016
| БВП = $39 млн.
| БВП = 39 млн. [[щатски долар|щ.д.]]
| БВП-място = 226-о
| БВП-място = 226-о
| БВП-на-човек = $3566
| БВП-на-човек = 3566 щ.д.
| БВП-на-човек-място = 156-о
| БВП-на-човек-място = 156-о
| БВП-ном-година = 2016
| БВП-ном-година = 2016
| БВП-ном-общо = $32 млн.
| БВП-ном-общо = 32 млн. щ.д.
| БВП-ном-място = 194-то
| БВП-ном-място = 194-то
| БВП-ном-на-човек = $2970
| БВП-ном-на-човек = 2970 щ.д.
| БВП-ном-на-човек-място = 118-о
| БВП-ном-на-човек-място = 118-о
| продълж-живот = 66,9 години
| продълж-живот-място = 173-то
| дет-смъртност = 23,9/1000
| дет-смъртност-място = 179-о
| валута = [[Австралийски долар]]
| валута = [[Австралийски долар]]
| валута-код = AUD
| валута-код = AUD
| часова-зона = [[UTC+12]]
| часова-зона = [[UTC+12]]
| отместване-UCT = +12
| климат = субекваториален
| организации = [[ООН]]
| платно-движение = ляво
| код-ISO = TV
| код-ISO = TV
| TLD = [[.tv]]
| TLD = [[.tv]]
| телефонен-код = +688
| телефонен-код = +688
| ITU префикс = T2A-T2Z
}}
}}
'''Тува̀лу''' ({{lang|tvl|Tuvalu}}, звуков файл и буквени символи за произношение [http://www.answers.com/topic/tuvalu?cat=travele]) е [[Тихи океан|тихоокеанска]] [[държава]], преди [[1976]] г. позната и като '''Острови Елис''' ({{lang|en|Elis, Ellice Islands}}). Разположена е върху група атоли в [[Полинезия]], западната част на [[Тихия океан]].
'''Тува̀лу''' ({{lang|tvl|Tuvalu}}, звуков файл и буквени символи за произношение [http://www.answers.com/topic/tuvalu?cat=travele]) е [[Тихи океан|тихоокеанска]] [[държава]], преди [[1976]] г. позната и като '''Острови Елис''' ({{lang|en|Elis, Ellice Islands}}). Разположена е върху група атоли в [[Полинезия]], западната част на [[Тихия океан]].
Ред 50: Ред 62:
== География ==
== География ==
{{основна|География на Тувалу}}
{{основна|География на Тувалу}}

Тувалу се намира в югозападния край на Тихия океан. Обхваща 4 рифови острова и 5 пет [[атол]]а с обща площ от само 25,6 km<sup>2</sup>, простиращи се на водна площ с дължина 600 километра.
Тувалу се намира в югозападния край на Тихия океан. Обхваща 4 рифови острова и 5 пет [[атол]]а с обща площ от само 25,6 km<sup>2</sup>, простиращи се на водна площ с дължина 600 километра.
[[Файл:Tv-map.png|мини|Политическа карта на Тувалу]]
[[Файл:Tv-map.png|мини|Политическа карта на Тувалу]]
Ред 84: Ред 95:
Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни [[засолени]] почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на равнището на океаните поради [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], островите на Тувалу бавно [[потъват]].
Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни [[засолени]] почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на равнището на океаните поради [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], островите на Тувалу бавно [[потъват]].


Климатът е влажен, субекваториален, морски, със средна месечна температура от 27&nbsp;°C. Валежите са между 2500 – 3500 милиметра годишно. Сезоните са два: сух и дъждовен. Сухият сезон започва през март и продължава до ноември. От ноември до март е дъждовният сезон, тогава са чести и тропическите бури, прерастващи понякога в урагани.
Климатът е влажен, субекваториален, морски, със средна месечна температура от 27 °C. Валежите са между 2500 – 3500 милиметра годишно. Сезоните са два: сух и дъждовен. Сухият сезон започва през март и продължава до ноември. От ноември до март е дъждовният сезон, тогава са чести и тропическите бури, прерастващи понякога в урагани.


== История ==
== История ==
{{основна|История на Тувалу}}
{{основна|История на Тувалу}}

[[Файл:Tuvalu_costume.jpg|мини|Тувалуански мъж в традиционно облекло, през [[1841]] година]]
[[Файл:Tuvalu_costume.jpg|мини|Тувалуански мъж в традиционно облекло, през [[1841]] година]]
Островите са заселени от полинезийци, дошли от [[Тонга]] и [[Самоа]] преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател [[Алваро де Менданя де Нейра]], който през 1568 г. минава покрай остров [[Нуи]]. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).
Островите са заселени от полинезийци, дошли от [[Тонга]] и [[Самоа]] преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател [[Алваро де Менданя де Нейра]], който през 1568 г. минава покрай остров [[Нуи]]. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).
Ред 100: Ред 110:
== Държавно устройство ==
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройтво на Тувалу}}
{{основна|Държавно устройтво на Тувалу}}

Тувалу е [[представителна демокрация]] в състава на [[Британска общност|Британската общност]] съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралицата на [[Великобритания]], представена от генерал-губернатор.
Тувалу е [[представителна демокрация]] в състава на [[Британска общност|Британската общност]] съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралицата на [[Великобритания]], представена от генерал-губернатор.


Ред 107: Ред 116:
== Административно деление ==
== Административно деление ==
{{основна|Административно деление на Тувалу}}
{{основна|Административно деление на Тувалу}}

Административно деление – 9 островни съвета:
Административно деление – 9 островни съвета:
* [[Нанумеа]] (Nanumea),
* [[Нанумеа]] (Nanumea),
Ред 125: Ред 133:
== Икономика ==
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Тувалу}}
{{основна|Икономика на Тувалу}}

Основа на икономиката са риболовът и производството на [[копра]] (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.
Основа на икономиката са риболовът и производството на [[копра]] (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.


Версия от 18:29, 20 октомври 2020

Тувалу
Tuvalu
      
Девиз: Tuvalu mo te Atua
(„Всемогъщо Тувалу“)
Химн: God Save the Queen
Местоположение на Тувалу
Местоположение на Тувалу
География и население
Площ26 km²
(на 192-ро място)
Водинезначителен%
Климатсубекваториален
СтолицаФунафути
Най-голям градФунафути
Официален език
Религияхристиянство
Демонимтувалувинец
Население (2019)Повишение 11 646
(на 229-о място)
Население (2017)10 645
Гъстота на нас.454 души/km²
(на 27-о място)
Градско нас.64%
(на 88-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна монархия
МонархЕлизабет II
Генерал-губернаторТенику Талеси
ОрганизацииООН
История
Независимост1 октомври 1978 г.
Икономика
БВП (ППС, 2016)39 млн. щ.д.
(на 226-о място)
БВП на човек (ППС)3566 щ.д.
(на 156-о място)
БВП (ном., 2016)32 млн. щ.д.
(на 194-то място)
БВП на човек (ном.)2970 щ.д.
(на 118-о място)
Прод. на живота66,9 години
(на 173-то място)
Детска смъртност23,9/1000
(на 179-о място)
ВалутаАвстралийски долар (AUD)
Други данни
Часова зонаUTC+12
Автомобилно движениеляво
Код по ISOTV
Интернет домейн.tv
Телефонен код+688
ITU префиксT2A-T2Z
Тувалу в Общомедия

Тува̀лу (на тувалуански: Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение [1]) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (на английски: Elis, Ellice Islands). Разположена е върху група атоли в Полинезия, западната част на Тихия океан.

Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.

Площ: 25,6 km2. Население: 12 373 души. Език: английски. Валута: долар на Тувалу ($Т) = 100 цента.

География

 Основна статия: География на Тувалу

Тувалу се намира в югозападния край на Тихия океан. Обхваща 4 рифови острова и 5 пет атола с обща площ от само 25,6 km2, простиращи се на водна площ с дължина 600 километра.

Политическа карта на Тувалу
Изглед от атол Фунафути
СПИСЪК на ОСТРОВИТЕ и АТОЛИТЕ в о-вите ТУВАЛУ
Название на остров или атол (алтернативно название) Площ km2 Население (2002 г.) Координати Откривател (година на откриване)
остров Ваитупу (Трейси) (Vaitupu) 5,09 1591 7°29′ ю. ш. 178°41′ и. д. / 7.483333° ю. ш. 178.683333° и. д. Обид Старбак (1825)
остров Нануманга (Хъдсън) (Nanumanga) 3,00 589 6°17′ ю. ш. 176°19′ и. д. / 6.283333° ю. ш. 176.316667° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),
Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
атол Нанумеа (Сент Огъстин) (Nanumea) 3,87 664 5°40′ ю. ш. 176°06′ и. д. / 5.666667° ю. ш. 176.1° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568),
Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
остров Ниулакита (София) (Niulakita) 0,40 35 10°45′ ю. ш. 179°30′ и. д. / 10.75° ю. ш. 179.5° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (29 август 1595)
остров Ниутао (Линкс) (Niutao) 2,53 663 6°07′ ю. ш. 177°20′ и. д. / 6.116667° ю. ш. 177.333333° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568)
атол Нуи (Ег, Нетерланд) (Nui) 3,37 548 7°13′ ю. ш. 177°09′ и. д. / 7.216667° ю. ш. 177.15° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),
капитани Курцен и Ег (1825, вторично)
атол Нукулаелае (Мичъл) (Nukulaelae) 1,66 393 9°22′ ю. ш. 179°50′ и. д. / 9.366667° ю. ш. 179.833333° и. д. Джордж Барет (1821)
атол Нукуфетау (де Пейстер) (Nukufetau) 3,07 586 8°00′ ю. ш. 178°22′ и. д. / 8° ю. ш. 178.366667° и. д. Аренд де Пейстер (1819)
атол Фунафути (Елис) (Funafuti) 2,54 5070 8°30′ ю. ш. 179°07′ и. д. / 8.5° ю. ш. 179.116667° и. д. Аренд де Пейстер (1819)

Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни засолени почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на равнището на океаните поради глобалното затопляне, островите на Тувалу бавно потъват.

Климатът е влажен, субекваториален, морски, със средна месечна температура от 27 °C. Валежите са между 2500 – 3500 милиметра годишно. Сезоните са два: сух и дъждовен. Сухият сезон започва през март и продължава до ноември. От ноември до март е дъждовният сезон, тогава са чести и тропическите бури, прерастващи понякога в урагани.

История

 Основна статия: История на Тувалу
Тувалуански мъж в традиционно облекло, през 1841 година

Островите са заселени от полинезийци, дошли от Тонга и Самоа преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който през 1568 г. минава покрай остров Нуи. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).

Между 1862 и 1864 г. перуански кораби за търговия с роби отвличат от Фунафути и Нукулаилаи повече от 400 души, които никога не се завръщат на островите. След 1865 г. островите започват да се посещават от английски мисионери. През 1892 г. островите Елис, заедно с Гилбъртовите острови, стават протекторат на Великобритания, a през 1916 – тяхна колония.

През Втората световна война атолът Фунафути е база на американските военни сили. Тогава е построено и летището, което функционира (макар и осъвременено).

През 1974 г. е проведен референдум, на който мнозинството от жителите на Елис гласуват за отделяне на населените с полинезийци острови Елис от населените с микронезийци Гилбъртови острови. Новата територия получава името Тувалу и на 1 октомври 1975 г. става отделна колония. На 1 октомври 1978 г. Тувалу получава независимост.

Държавно устройство

 Основна статия: Държавно устройтво на Тувалу

Тувалу е представителна демокрация в състава на Британската общност съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор.

Законодателна власт – парламент от 12 депутати, избирани за срок от 4 години. Изпълнителна власт – правителство начело с министър-председател; отговаря пред парламента, който може да отстрани министър-председателя чрез вот на недоверие. Политически партии няма. Въоръжени сили 125 души.

Административно деление

 Основна статия: Административно деление на Тувалу

Административно деление – 9 островни съвета:

Население

 Основна статия: Население на Тувалу

Населението на Тувалу през юли 2010 година е 12 373 души, тя е най-слабо заселената държава в света след Ватикана. Естествен прираст – 18. Най-голям дял от населението са тувалу (полинезийци) – 92,5 %, следват полинезийско-микронезийски метиси – 7,5 %, които населяват атола Нуи. Официални езици в страната са тувалуански и английски. Азбука – латиница. Мнозинството от населението са християни – 97,8 % (протестанти 96,8%, католици 3,2%), следват бахайци – 1,6 % и други – 0,6%. Делът на неграмотните е около 9 %. Средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, а при жените 65 години. На атола Фунафути живее 47% от населението, на атола Ваитупу – 17%, на атола Нанумеа – 6%. Градско население – 49%. Столица Ваитупу (5 хил. жители), на остров Фонгафале от атола Фунафути.

Икономика

 Основна статия: Икономика на Тувалу

Основа на икономиката са риболовът и производството на копра (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.

Изнася се копра, кокосови орехи, банани, риба, дрехи, обувки. Основни износни партньори са Фиджи, Нова Зеландия, Австралия, а в последните години също Франция и Германия.

Основен поминък на населението е отглеждането на кокосови палми, банани, ананаси, патици, свине и пилета. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно.

Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от Тайван, Южна Корея и САЩ срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии.

В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневен печат. Има само 1 радиостанция и двумесечни печатни издания. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационен интернет код .tv и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок.

Възможностите за работа на тези малки острови са твърде ограничени и затова много млади хора работят извън страната и изпращат на семействата си пари за издръжка. До голяма степен икономиката на Тувалу все още зависи от чуждестранните помощи.

Шосета – 8 km. Съотношение селско стопанство—промишленост—обслужване 18:28:54.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тувалу&oldid=10524758“.