Карл II Плешиви: Разлика между версии
II |
м r2.5.2) (Робот Добавяне: ar:شارل الأصلع |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[Категория:Каролинги]] |
[[Категория:Каролинги]] |
||
[[ar:شارل الأصلع]] |
|||
[[be:Карл II Лысы]] |
[[be:Карл II Лысы]] |
||
[[be-x-old:Карл II Лысы]] |
[[be-x-old:Карл II Лысы]] |
Версия от 09:46, 8 февруари 2012
Карл II Плешиви Charles II le Chauve | |
император на Свещената Римска империя и крал на Западно-Франкското кралство | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Семейство | |
Род | Каролинги |
Баща | Лудвиг Благочестиви |
Майка | Юдит Баварска |
Братя/сестри | Лотар I Лудвиг II Пипин I Гизела Ротруда Бертхайд Хилдегард |
Съпруга | Ирментруда Орлеанска (13 декември 846) Рихилда Прованска (22 януари 870) |
Деца | Юдит Фландърска Луи II Карл III Карлман Ирментруда Хилдегард Гизела Ротруда Дроган Піпін Карл |
Карл II Плешиви в Общомедия |
Шарл II Плешивия (Шаблон:Lang-fr) (13 юни 823 - 6 октомври 877) - император на Свещената Римска империя и крал на Западно-Франкското кралство. Той е син на Луи Благочестиви и втората му съпруга Юдит. Прякорът му "Плешиви" идва не от плешивостта му както би могло да се предположи, а поради факта, че на 5 май 877 г., в деня на освещаването на църквата Дева Мария (бъдещото абатство Сен Корней в Компиен), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси.
Шарл е роден на 13 юни 823 година, когато по-възрастните му братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да даде на Шарл управлението на Алемания (829) и земите между Мойс и Пиренеите (833) водят до разбунтуването на останалите му синове. Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между тримата му сина. Шарл се съюзява с брат си Лудвиг Немски срещу новия император Лотар I и двамата го побеждават в битката при FONTENOY - PUISAYE на 25 юни 841 г. Следващата година двамата братя потвърждават своя съюз с договор в Страсбург. Войната приключва през 843 г. с подписване на договора от Вердюн. С него Шарл получава Западните франкски земи (днешна Франция), Лудвиг става крал на Източните франкски територии (днешна Германия), а Лотар остава император на Фландрия, Бургундия и владенията в Северна Италия.
Първите години от царуването на Шарл до смъртта на Лотар през 855 г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират да решават различни въпроси. През 858 г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг е решен да завладее Западнофранкското кралство. Шарл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към Бургундия. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг и Уелфс, който е свързан с майка му Юдит. През 860 г. той се опитва да завземе кралството на племенника си Шарл Провански, но се проваля. След смъртта на друг свой племенник император Лотар II, също прави опит да завладее териториите му. Договорът му от Меерсен през 870 г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.
Срещу Шарл редовно избухват въстания в Аквитания и Бретан. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Шарл воюва и срещу норманите, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През 875 г. след смъртта на свещенния римски император Лудвиг II ( син на брат му Лотар) Шарл с подкрепата на папа Йоан VIII отпътува за Италия, където в Павия получава кралската корона, а на 29 декември и императорските символи. Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Шарл и ги опустошава. Това принуждава Шарл да напусне бързо Италия. След смъртта на брат си Лудвиг, Шарл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при Андернах (876).
Междувременно папата заплашен от сарацините, призовава Шарл да отиде в Италия и да му помогне. Кралят преминава Алпите, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време Карломан, син на Лудвиг Немски идва от север. Шарл се отправя към него, но умира по пътя през 877 г.
Шарл е наследен от сина си от първия си брак Луи II. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата.
Луи I | → | крал на Франция (840 – 877) | → | Луи II |
|