Зета (княжество): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17: Ред 17:
След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.
След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.


Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] в [[Македония (област)|Македония ]] за управлението на [[царство]]то. [[Рашка (държава)|Рашки]]те [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то. [[Рашка (държава)|Рашки]]те [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>


От [[1356]] г. '''Зета''' станала [[независимост|независим]]а [[територия]] управлявана от [[династия]]та [[Балшичи]].
От [[1356]] г. '''Зета''' станала [[независимост|независим]]а [[територия]] управлявана от [[династия]]та [[Балшичи]].

Версия от 21:18, 27 април 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.

центар
Средновековни сръбски земи
Поморие
Загорие
Душановите земи 1373 - 1395
Зета в 1372 - 1378
Зета при Църноевичите

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под турско робство - от династията Църноевичи (1435-1516).

Име

За първи път името Зета се споменава през 11 век. Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля.

Една от версиите за етимологията на названието "Зета" е, че то е останало последващо наименование по названието "зета" на Самуиловия сватовски родственик Иван Владимир (женен за дъщерята на царя Теодора Косара), управлявал областта като Самуилов васал в началото на 11 век (до 22 май 1016).

Обособяване

Възстановяването на българската държавност през 1185 г. се отразило и в сръбските земи. От 1186 г. Стефан Неманя и Неманичите поели управлението на областта.

След смъртта на Стефан Душан, Душановата държава започнала да се разпада. Първи се отцепили сръбските земи (1356) влизали в състава на държавата.

Стефан Душан се осланял на българското болярство от Македония в управлението на царството. Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [1]

От 1356 г. Зета станала независима територия управлявана от династията Балшичи.

История

След смъртта на Стефан Душан, управлението на Душановата държава преминала в ръцете на младия цар Стефан Урош и влиятелната му майка Елена Българска (сестра на цар Иван Александър). Центробежните сили в държавата се усилили. Първата територия от царството, която се обособила в самостоятелно владение, била Зета.

Стефан Урош, по подобие на баща си, се осланял при управлението си на болярството от южните територии на държавата. Най-влиятелният болярин Вълкашин Мърнявчевич, в съгласие с Елена Българска, практически започнал да упражнява централната власт. Това обусловило постепенното отделяне и обособяване на сръбските земи, включени в Душановото царство, в самостоятелни феодални държавици на традиционен принцип. Първа възникнала Зета.

Със смъртта на Стефан Урош след Чирменската битка, Сръбското царство престанало да съществува и de jure, като царската титла (и поради обстоятелството, че Стефан Урош нямал наследници) също престанала да се наследява и да съществува. Старата кралска титла на Неманичите останала за Марко Мърнявчевич, а владетелите на Зета по традиция от времето на Дукля започнали да се назовават князе.

Владетели

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.

Вижте също


Шаблон:Черна гора-мъниче Шаблон:Сърбия-мъниче