Криводол (община): Разлика между версии
Ред 31: | Ред 31: | ||
* на северозапад и север – [[Община Бойчиновци]] от [[Област Монтана]]. |
* на северозапад и север – [[Община Бойчиновци]] от [[Област Монтана]]. |
||
=== Релеф, води, климат === |
=== Релеф, води, климат, почви === |
||
==== Релеф ==== |
==== Релеф ==== |
||
Релефът на Община Криводол е разнообразен: котловинен, хълмист, нископланински, но доминиращи са хълмистият и нископланинският. По-голяма част от терените са с малки наклони и предоставят възможности за стопанско усвояване. Територията ѝ условно попада в три физикогеографски области на България – [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]]. |
Релефът на Община Криводол е разнообразен: котловинен, хълмист, нископланински, но доминиращи са хълмистият и нископланинският. По-голяма част от терените са с малки наклони и предоставят възможности за стопанско усвояване. Територията ѝ условно попада в три физикогеографски области на България – [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]]. |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
==== Климат ==== |
==== Климат ==== |
||
Климатът на общината е умереноконтинентален. Доста чести са случаите на големи застудявания или на много високи температури. Средните януарски температури са отрицателни (от -2.5°С до -3°С), но при случаите на големи застудявания те падат до -15°С, -20°С и по-ниско. Летните температури са много високи, като средната юлска е 23.8°С. Годишният валеж е 600 мм/кв.м - под средния за страната. Доминиращият въздушен пренос е от запад и северозапад. |
Климатът на общината е умереноконтинентален. Доста чести са случаите на големи застудявания или на много високи температури. Средните януарски температури са отрицателни (от -2.5°С до -3°С), но при случаите на големи застудявания те падат до -15°С, -20°С и по-ниско. Летните температури са много високи, като средната юлска е 23.8°С. Годишният валеж е 600 мм/кв.м - под средния за страната. Доминиращият въздушен пренос е от запад и северозапад. |
||
==== Почви ==== |
|||
В общината доминират тъмносивите горски почви, които се отличават с ниско плодородие (до 2% хумус) и със значителна глинеста фракция. Те заемат над 60% от територията ѝ. С по-голяма стойност са алувиално-ливадните почви, развити в поречията на реките [[Ботуня (река)|Ботуня]] и [[Въртешница]] (Лява) и притоците им. Малка част (землищата на [[Фурен]] и [[Лесура]]) са заети от карбонатни черноземи. |
|||
== Население == |
== Население == |
Версия от 12:35, 19 февруари 2016
Криводол (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Враца |
Площ | 326.857 km² |
Население | 10 054 души |
Адм. център | Криводол |
Брой селища | 15 |
Управление | |
Кмет | Христо Доков (ГЕРБ; 2019) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Криводол (община) в Общомедия |
Община Криводол се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в западната част на Област Враца. С площта си от 325,857 km2 заема 5-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – Община Хайредин и Община Борован;
- на югоизток – Община Враца;
- на юг – Община Вършец от Област Монтана;
- на югозапад – Община Берковица от Област Монтана;
- на запад – Община Монтана от Област Монтана;
- на северозапад и север – Община Бойчиновци от Област Монтана.
Релеф, води, климат, почви
Релеф
Релефът на Община Криводол е разнообразен: котловинен, хълмист, нископланински, но доминиращи са хълмистият и нископланинският. По-голяма част от терените са с малки наклони и предоставят възможности за стопанско усвояване. Територията ѝ условно попада в три физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят най-северозападните части на Врачанска планина, заемащи най-южната част общината – част от землищата на селата Главаци и Ботуня. Тук се намира и най-високата точка на общината – 1073 m, разположена югоизточно от Мътнишкия манастир „Св. Иван Рилски“.
Средната част от територията на Община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени два ниски рида, които попадат частично в пределите на общината. Между долините на реките Ботуня и Рибине (десни притоци на Огоста), в посока от северозапад на югоизток се простира централната и югоизточна част на Владимировския рид с връх Бауренска могила (281 m), разположен северозападно от село Баурене. На югоизток от него, в пределите на общината попадат най-северозападните разклонения на възвишението Милин камък с максимална височина от 276 m източно от град Криводол. По североизточните склонове на двата рида преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина. Между Владимировския рид и възвишението Милин камък на североизток и Врачанска планина на юг в посока от югоизток на северозапад се простира североизточната, най-ниска част на обширното и равно Врачанско поле, като неговата надморска височина тук е около 250 m.
Най-северната част на общината, северно от двете възвишения е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Фурен, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 75 m н.в.
Води
Водните ресурси в общината са ограничени. Територията ѝ изцяло попада във водосборния басейн на река Огоста. От юг на север, през западната част на Врачанското поле протича река Ботуня (десен приток на Огоста) със своето средно и част от долно течение. В град Криводол в нея отдясно се влива река Въртешница (Лява). Двете реки са с непостоянен режим на оттока, но водите им са относително чисти. Те имат потенциал за производство на електрическа енергия, и вече е започнато изграждането на каскада от малки ВЕЦ на река Ботуня. С най-голямо значение са подпочвените води в широките им речни тераси. Северната и североизточна част на общината се отводнява от друг десен приток на Огоста – река Рибине и нейните предимно леви притоци. Основно в северната част на общината, където са разположени обработваемите земи са изградени 14 микроязовира, по-големи от които са: „Лозята“, „Галатин“, „Гайтан“, „Лесура“, „Фурен“, „Градешница 1“ и „Градешница 2“, водите на които се използват основно за напояване. От значение са и карстовите води в южната част на общината – извор Мътница, които са част от природен резерват „Врачански карст“.
Климат
Климатът на общината е умереноконтинентален. Доста чести са случаите на големи застудявания или на много високи температури. Средните януарски температури са отрицателни (от -2.5°С до -3°С), но при случаите на големи застудявания те падат до -15°С, -20°С и по-ниско. Летните температури са много високи, като средната юлска е 23.8°С. Годишният валеж е 600 мм/кв.м - под средния за страната. Доминиращият въздушен пренос е от запад и северозапад.
Почви
В общината доминират тъмносивите горски почви, които се отличават с ниско плодородие (до 2% хумус) и със значителна глинеста фракция. Те заемат над 60% от територията ѝ. С по-голяма стойност са алувиално-ливадните почви, развити в поречията на реките Ботуня и Въртешница (Лява) и притоците им. Малка част (землищата на Фурен и Лесура) са заети от карбонатни черноземи.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9 390 | 100,00 |
Българи | 7 184 | 76,51 |
Турци | 10 | 0,11 |
Цигани | 1 221 | 13,00 |
Други | 12 | 0,13 |
Не се самоопределят | 37 | 0,39 |
Не отговорили | 926 | 9,87 |
Населени места
Общината има 15 населени места с общо население 9 390 жители (01.02.11 г.).[2]
Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Баурене | 406 | 17,784 | Криводол | 3157 | 36,625 | ||
Ботуня | 181 | 18,182 | Дупляк | Лесура | 820 | 34,395 | |
Галатин | 640 | 33,892 | Осен | 251 | 19,628 | ||
Главаци | 247 | 10,403 | Пудрия | 649 | 19,702 | ||
Големо Бабино | 299 | 10,809 | Ракево | 739 | 24,423 | Ракьово село | |
Градешница | 497 | 31,118 | Уровене | 123 | 9,830 | ||
Добруша | 200 | 15,252 | Фурен | 251 | 18,227 | ||
Краводер | 930 | 25,597 | ОБЩО | 9390 | 325,857 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Криводолска махала и го присъединява като квартал на с. Криводол;
- през 1956 г. – с. Ракьово село е преименувано на с. Ракево без административен акт;
- Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Дупляк на с. Ботуня;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Криводол за гр. Криводол.
Политика
- 1995 – Крум Тодоров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 68% срещу Цветко Цветков (СДС).
- 1999 – Крум Тодоров (БСП) печели на втори тур с 62% срещу Илонка Кленова (ОДС).
- 2003 – Цветослав Тодоров (ГЕРБ) печели на първи тур.
- Настоящ кмет: Петър Данчев (Бацков)(Бацков без цензура)
Транспорт
През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 11,6 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 81,2 km:
- участък от 9,3 km от Републикански път I-1 (от km 121,0 до km 129,3);
- участък от 17,6 km от Републикански път II-13 (от km 10,2 до km 27,8);
- участък от 11,8 km от Републикански път III-101 (от km 16,6 до km 28,4);
- последният участък от 4,1 km от Републикански път III-162 (от km 33,0 до km 37,1);
- началният участък от 23,4 km от Републикански път III-1301 (от km 0,0 до km 23,4);
- целият участък от 15,0 km от Републикански път III-1302.
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|
|