Банан (плод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за плодът. За растението вижте Банан.

Четири разновидности на плода банан

Бананът (от волоф: banana[1]) е годен за консумация плод на няколко вида големи цъфтящи тревисти растения от рода Банан (Musa).[2]

Бананите имат различен размер, цвят и твърдост, но обикновено са издължени и извити, с мека вътрешност, богата на скорбяла, покрита с кора, която след узряване може да бъде зелена, жълта, червена, лилава или кафява. Плодовете растат на гроздове в горната част на растението. Почти всички съвременни безсеменни банани произлизат от два неодомашнени вида - Musa acuminata и Musa balbisiana - и или принадлежат към някой от тях, или са хибрид между тези два вида (Musa × paradisiaca).

Бананите произлизат от тропическите области на Индо-Малая и Австралия и вероятно са одомашнени за пръв път в Нова Гвинея.[3][4] Днес те се отглеждат в поне 107 страни,[5] главно за плодовете им и в по-малка степен за производство на влакна, бананово вино и бананова бира, както и като декоративни растения.

Описание[редактиране | edit source]

Плодовете висят с до 20 плода на една опашка и между 3 и 20 опашки на грозд. Всички заедно могат да тежат до 30-50 кг. Самият плод тежи средно около 125 g, от които около 75% са вода, а останалите 25% са сухо вещество. Всеки плод си има външен слой — кора, и вътрешна част. И двете части могат да се ядат сурови или сготвени. Западният свят яде само вътрешната част, като хвърля кората, докато някои азиатски култури като цяло ядат и кората.

Плодовете се развиват само от женските цветове.[6] Развиват се на чепки на отделни нива и напомнят на длани, разположени една в друга с извити нагоре пръсти. Размерите и формата на плодовете могат значително да се различават в зависимост от вида или сорта. Обикновено са с продълговата, цилиндрична или триъгълна форма. Дължината му варира в рамките на 3 до 40 cm, а дебелината от 2 до 8 cm.[4] Цветът на кората отвън е жълт, зелен, червеникав и дори сребрист. Отвътре плодът е бял, кремав, жълт или оранжев. Преди да узрее той е твърд и жилав, но постепенно става мек и сочен. При култивираните видове обикновено липсват семена. При дивите видове обаче плодът е изпълнен с голям брой закръглени, леко заострени, твърди семенца с дължина 3 — 16 mm. Често обемът им превишава половината от общия обем на плода.[7] От едно съцветие могат да израснат до 300 плода с обща маса 50 — 60 kg. Бананите са известни и като растения притежаващи отрицателен геотропизъм. При формирането на плодовете под действието на тежестта се насочват надолу, но тъй като те растат под действието на хормони, един или повече оси, започват да растат вертикално нагоре.

Бананови растения[редактиране | edit source]

Банановите растения са най-големите тревисти покритосеменни растения.[8] Надземните им части израстват от обща грудка.[9] Растенията обикновено са високи и относително масивни, като могат да бъдат сбъркани с дървета, но в действителност стъблото им не е дървесно. Бананите виреят на различни почви, стига те да са с дълбочина поне 60 cm, да са добре отводнени и да не са уплътнени.[10] Листата са съставени от дръжка (петиола) и петула. Основата на петиолата се разширява, образувайки гънка. Първоначално тя е затворена с формата на тръбичка. Новите листа израстват вътре в тръбичката и я отварят. С времето гънките се натрупват една върху друга - добре уплътнени, те образуват псевдостъблото, което поддържа растението изправено.[11]

Питомните бананови растения имат различна височина, в зависимост от сорта и условията, при които се отглеждат. Обикновено височината им достига около 5 m, като варира от 3 m при сорта „Дуорф Кавендиш“ до 7 m и повече при „Гро Мишел“.[12][13]

Хранителна стойност[редактиране | edit source]

Банан
(Banana, raw)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 39 μg
β-каротин 184 μg (20%)
Тиамин (B1) 0.081 mg (7%)
Рибофлавин (B2) 0.054 mg (4%)
Ниацин (B3) 1.242 mg (8%)
Пантотенова к-на (B5) 0.265 mg (5%)
Пиридоксин (B6) 0.357 mg (27%)
Фолиева к-на (B9) 29 μg (7%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 82.7 mg (92%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.69 mg (5%)
Витамин K 9.5 μg (8%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 14 mg (1%)
Желязо, Fe 0.46 mg (6%)
Магнезий, Mg 17 mg (4%)
Фосфор, P 32 mg (5%)
Калий, K 256 mg (5%)
Натрий, Na 13 mg (1%)
Цинк, Zn 0.25 mg (2%)
Мед, Cu 0.094 mg (10%)
Манган, Mn 0.1 mg (4%)
Селен, Se 0.3 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[14]

Бананите са ценен източник на витамин B6, разтворими фибри, и съдържат умерени количества от витамин С, магнезий и калий.[15] Наред с други плодове и зеленчуци, консумацията на банани може да намали риска от рак на дебелото черво,[16] а при жените от рак на гърдата[17] и бъбречно-клетъчен карцином.[18] При хората с алергия към латекс може да се появи реакция към банани.[19]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Harper 2014.
  2. merriam-webster.com 2013.
  3. The Australia & Pacific Science Foundation 2007.
  4. а б Nelson 2006.
  5. Food and Agriculture Organization 2005.
  6. Морщихина 1982, с. 383.
  7. Morton 1987.
  8. Picq 2000.
  9. Stover 1987, с. 5–9.
  10. Stover 1987, с. 212.
  11. Stover 1987, с. 13–17.
  12. Nelson 2006, с. 26.
  13. Ploetz 2007, с. 12.
  14. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  15. Nutritiondata.com 2014.
  16. Deneo-Pellegrini 1996, с. 297-304.
  17. Zhang 2009, с. 181-188.
  18. Rashidkhani 2005, с. 451-455.
  19. Taylor 2004, с. 289-301.
Цитирани източници
  • ((ru)) Морщихина, С. С. Семейство банановые (Musaceae). // Тахтаджян, А. Л. (ред.). Жизнь растений: в 6 тт. Т. 6. Цветковые растения. Москва, Просвещение, 1982.
  • ((en)) Deneo-Pellegrini, H и др. Vegetables, fruits, and risk of colorectal cancer: a case-control study from Uruguay. // Nutrition & Cancer 25 (3). 1996. DOI:10.1080/01635589609514453. с. 297–304.
  • ((en))  FAOSTAT: ProdSTAT: Crops. // Food and Agriculture Organization, 2005. Посетен на 2006-12-09.
  • ((en)) Harper, Douglas. banana. // Online Etymology Dictionary. etymonline.com, 2014. Посетен на 2014-04-08.
  • ((en))  Banana. // Merriam-Webster Online Dictionary. merriam-webster.com, 2013. Посетен на 2013-01-04.
  • ((en)) Morton, Julia F. Fruits of Warm Climates. Florida Flair Books, 1987. ISBN 978-0-9610184-1-2.
  • ((en)) Nelson, S.C. и др. Musa species (bananas and plantains). // Species Profiles for Pacific Island Agroforestry. Hōlualoa, Hawai'i, Permanent Agriculture Resources (PAR), 2006. Посетен на 2013-01-10.
  • ((en))  Nutrition Facts and Analysis for Bananas, raw. // nutritiondata.self.com. Nutritiondata.com, 2014. Посетен на 2014-04-08.
  • ((en)) Picq, Claudine и др. Bananas. Montpellier, International Network for the Improvement of Banana and Plantains/International Plant Genetic Resources Institute, 2000. ISBN 978-2-910810-37-5.
  • ((en)) Ploetz, R.C. и др. Banana and Plantain: An Overview with Emphasis on Pacific Island Cultivars. // Species Profiles for Pacific Island Agroforestry. Hōlualoa, Hawai'i, Permanent Agriculture Resources (PAR), 2007. Посетен на 2013-01-10.
  • ((en)) Rashidkhani, B и др. Fruits, vegetables and risk of renal cell carcinoma: a prospective study of Swedish women. // International Journal of Cancer 113 (3). 2005. DOI:10.1002/ijc.20577. с. 451–455.
  • ((en)) Stover, R.H. и др. Bananas. 3rd. Harlow, England, Longman, 1987. ISBN 978-0-582-46357-8.
  • ((en)) Taylor, JS и др. Latex allergy: diagnosis and management. // Dermatological Therapy 17 (4). 2004. DOI:10.1111/j.1396-0296.2004.04024.x. с. 289–301.
  • ((en))  Tracing antiquity of banana cultivation in Papua New Guinea. // The Australia & Pacific Science Foundation, 2007. Архив на оригинала от 2007-08-29. Посетен на 2007-09-18.
  • ((en)) Zhang, CX и др. Greater vegetable and fruit intake is associated with a lower risk of breast cancer among Chinese women. // International Journal of Cancer 125 (1). 2009. DOI:10.1002/ijc.24358. с. 181–188.