Сингида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Танзания. За административния регион вижте Сингида (регион).

Град
Сингида
Flag of Tanzania.svg на английски: Singida Singida Transport.jpg
Често срещан начин на пътуване от Сингида
Държава Танзания
Регион Сингида
Координати 4°48′53″ ю. ш. 34°45′06″ и. д. / 4.814722° ю. ш. 34.751667° и. д.
Височина на центъра 1500 m
Климат Сух и дъждовен сезон
Официален език суахили *
Население 57 904 (2002 г.) души 
Часова зона UTC+3
Телефонен код 26

Сингида (Танзания)
Red pog.png
Сингида
* английски

Сингида (на английски и суахили Singida) е град в Централна Танзания, административен център на едноименния регион, един от най-бедните райони на страната, застрашен от суша и недостиг на храна и вода. Градът е разположен на платовидно издигнат терен на 1 547 m[1] надморска височина в Източноафриканската рифтова долина. Той е важен комуникационен възел между езерото Виктория и столицата Додома, а също и между Бурунди на запад и Дар ес Салаам на изток.[2] Разстоянието до Дар ес Салаам е 548 km, а до столицата Додома – 188 km.[1] Площта на общината обхваща 92 km2[3], а населението на града е 57 904 души според последното официално преброяване от 2002 г.[4]

Районът е социално и икономически изостанал поради неговата отдалеченост от океана и езерата Виктория, Танганика и Малави. Има само един дъждовен сезон и през по-голямата част от времето водата е много оскъдна. Съществуват малко възможности за образование, а комуникациите са в тежко състояние.[5]

Климат[редактиране | edit source]

Градът се намира в климатична зона, характерна с два сезона – сух и дъждовен. Дъждовният започва през ноември и приключва през април. Сухият обхваща всички останали месеци от май до октомври. Средното количество на валежите е малко и се движи в рамките на 500 mm до 800 mm годишно. Температурите са в границите от 15°С до 30°С. Най-студен е месец юли, а най-горещи са октомври и ноември. Климатът е полусух, като поради напредналото обезлесяване преобладават сухите ветрове.[6]

Градска среда[редактиране | edit source]

През 1993 г. е изработен общ градоустройствен план на града и приет от Министерството на земята и развитието на населените места със срок до 2013 г. В него са предвидени новите терени за развитие на жилищно строителство, които с бързото нарастване на населението вече са изконсумирани и все повече излизат от рамките на предвиденото. Градът се разраства неконтролируемо по посока на главните пътища към Аруша, Шинянга, Табора и Дар ес Салаам. Жилищните сгради в Сингида са 13 613, от които 1 995 са извън границите на градоустройствения план и тенденцията продължава.[3]

Ядрото на бизнеса и търговията е съсредоточено в центъра на града, но терените тук все повече не достигат, жилищните и обществени сгради са неподдържани и в лошо състояние, пътищата са тесни и прашни поради липса на каквато и да е настилка, кръстовищата са със затруднена видимост.[3]

Градът е основан през 1908 г. по пътя от Шинянга към Додома през град Килиматинде, намиращ се на 120 km на юг от него.[2] Сингида е бил арабски център на търговията с роби и от онова време в него се е заселила голяма арабска диаспора. Поради тази причина ислямът в града е силно застъпен. След пристигането на християнски мисионери, тази религия постепенно успява да привлече сериозна част от населението. В града има изградена лютеранска църква.[5]

В Сингида са изградени разнообразни хотели с различно ниво на обслужване. Един от най-посещаваните от чужденци е хотел "Stanley", където кухнята е най-близка до европейската. Друг хотел с добра хигиена и прекрасна гледка е "Cheshi Clif".[7] Край брега на езерото Сингидани, на 2 km от града е изграден хотел "Country Inn", чиято архитектура е смесица от модерни и местни влияния, а изгледът от него към езерото и планината Хананг е чудесен.[8] В града са изградени ресторанти, голям пазар, най-голямата болница в региона, автогара и жп гара.[9]

В Сингида има клонове на три банки – танзанийската CRDB, лицензирана от Националната банка на страната, Nepal Merchant Banking and Finance Ltd. (NMB) и National Bank of Commerce (NBC), като само последната разполага с автоматизиран банкомат.[7]

Край града има две солени езера, които не могат да се ползват за водоснабдяване, но около тях гнездят голямо количество фламинго и други водолюбиви птици, а местността е привлекателна за разходки и отдих.[10] Плиткото езеро Сингидани е разположено край североизточните части на града и е по-голямото от двете, а на югозапад се простира езерото Киндай, през което има прокаран път.[11]

Население[редактиране | edit source]

Според официалното преброяване от 2002 г. населението на Сингида възлиза на 57 904 души[4], но по неофициални данни през 2006 г. градът се обитава вече от 115 000 жители със средна семейна структура 4,7.[12] През последните десет години показва много бърз растеж до степен, при която контролирането на застройките става много трудно, а в някои части гъстотата на населението неконтролируемо нараства.[3] Основната част от населението в града принадлежи към етническата група нятуру.[9]

Според изказване на регионалния комисар от юни 2011 г. в града има 2 903 бездомни деца, а в целия регион те са 30 490. Някои от тях съзнателно се изоставят от родителите или настойниците си поради крайна бедност или конфликти в брака. Организацията Children and Community Centre, базирана в Сингида, осигурява храна, облекло и образование, но без подслон, на около 500 от тях.[13]

Административна структура[редактиране | edit source]

Градът се ръководи административно от общински съвет, начело с кмет. Разделен е административно на 6 квартала - 5 градски и един със смесени функции (градско-селски):[3]

  • Муганга (Mughanga) - източен
  • Мадженго (Majengo) - северозападен
  • Утемини (Utemini) - западен
  • Митундуруни (Mitunduruni) - североизточен
  • Киндай (Kindai) - югозападен до едноименното езеро
  • Мандеуа (Mandewa) - северозападен, смесен градско-селски район

Към общината спадат още районите Mtipa, Mungumaji, Mwankoko, Mtamaa, Unyambwa и Unyamikumbi.[3]

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Достъпът до здравни заведения в града е затруднен, поради скъпото обслужване, несъответстващо на доходите на населението.[12]

В Сингида има изградена и функционира окръжна болница, която обслужва цялото население на региона. В съседни административни зони се намират и две по-малки здравни заведения, които поемат част от медицинските изследвания поради претоварване на градската болница. Това са организираните към католически мисии две здравни заведения – „Св. Елизабет" в регион Аруша и "Мвуми" в регион Додома.[12]

В болницата работи един хирург офталмолог, който извършва около 150-200 операции годишно само на катаракта. Епизодично се извършват очни прегледи в училищата, предписват се очила и лекарства при леки случаи на заболявания и се предлага операция от трихиазис на място.[12]

Болничната сграда е в процес на реконструкция и голямо разширение. Строителството се извършва на два етапа, като първият е почти приключил. Към него спада изграждането на две нови сгради с обща разгъната площ 2 910 m2 - за извънболнична помощ, спешна помощ, образна диагностика, гинекология, диализа, педиатрия и администрация. През следващите етапи ще бъдат изпълнени още няколко сгради, всички с открити дворове, веранди, рампи и асансьори. В комплекса са предвидени обширни зелени площи и паркинги. Стремежът е болницата в Сингида да стане петата надрегионална болница в Танзания.[14][15]

В града функционира центърът "Faraja" за подпомагане на болните от СПИН с емоционална подкрепа и медицински грижи. Хората, които са били тествани в центъра и са серопозитивни могат да се възползват от подходящи начални медицински грижи и интервенции за лечение и превенция на близките им.[16]

Образование[редактиране | edit source]

Грамотността между възрастното население в града не е голяма – 68% при мъжете и 59% при жените. Има изградени основни и средни училища, които са недостатъчно за бързо растящото население. Според официалната статистика в тях са записани около 70% от децата в училищна възраст. Реалната посещаемост обаче е доста по-ниска.[10]

Промишленост и селско стопанство[редактиране | edit source]

Основната дейност на населението в града е селското стопанство и в частност земеделието. Отглеждат се предимно житни и бобови растения.[12] Главната култура, която се засява е соргото, на второ място е царевицата, а междуредията се уплътняват със сусам, фасул и фъстъци. Отглеждат се още просо, маниока, сладки картофи, слънчоглед, памук, лук и няколко вида бобови култури. Културите, носещи най-добри приходи са сусамът и слънчогледът.[6][17]

Въпреки че в региона се отглеждат достатъчно суровини, промишлеността в града е слабо развита. Има няколко преработвателни предприятия, главно във връзка с отглеждането на памук и слънчоглед, които разполагат с елементарна технология и не могат до задоволят нуждите дори на градското население. Повечето от тях са частни, притежавани от местни хора или работят в партньорство с чужденци. Държавните са незначително количество.[6] Няколко търговски организации изкупуват от региона и изнасят сусам и органичен памук за Германия. Изнася се още пчелен восък.[17]

В региона започва изграждането на няколко открити мини за добив на злато с комбиниран ресурс от 858 000 унции. Планира се да се произвеждат по 43 000 унции годишно.[18] Мините ще се разработват от компанията Shanta gold, като след тяхното откриване Танзания ще заеме трето място в Африка по добив на злато след РЮА и Гана.[19]

Енергетика и електроснабдяване[редактиране | edit source]

Градът е включен към националната електрическа мрежа, прекарана от Додома към Шинянга, Муанза и Мара на север.[6] Не всички квартали в града обаче са свързани към електрическата мрежа.[2]

Разработен е проект за добив на вятърна енергия край града с приблизителна стойност 150 милиарда танзанийски шилинга. Строителството ще се извърши от китайска група на Dalian International Economic and Technology Cooperation и ще бъде финансирано от китайската EximBank.[20] Това е първата по рода си станция за вятърна енергия в Танзания, от която се очаква да бъдат произведени около 50 MW електроенергия. Изграждането на съоръженията ще започне в началото на 2012 г.[21]

Транспорт[редактиране | edit source]

Сингида е свързана с пътната мрежа на страната, но пътищата около града са в много лошо състояние. Въпреки че се намира на стратегическо място почти в центъра на Танзания и е пресечна точка на пътния транспорт, през дъждовния сезон шосетата са много трудно проходими. Пясъчните склонове около града още повече утежняват ситуацията, защото през този период е почти невъзможно да бъдат заобиколени.[2] Градът има редовна автобусна връзка с Додома, Муанза и Аруша през сухия сезон. Пътуването обаче е твърде бавно поради некачествените пътища.[7] Автогарата е изградена в централната част на града, а транспортът от селата до града се извършва ежедневно от обществени автобуси. Към някои селища като Илонгеро рейсове се движат и два пъти дневно. Въпреки това винаги са претоварени с хора, стоки и дори живи птици. По време на дъждовния сезон този начин на транспорт спира, поради невъзможността да се пътува по ненастланите пътища.[10]

През последните години правителството започва преустройство на някои от пътищата, но все още достъпът до града е силно затруден.[2] Разработен е проект на стойност 83 милиона щатски долара за реконструкция на пътя от Сингида до Минджингу през Катеш и Дареда, който се изпълнява на три етапа. Общата дължина на трасето е 223,5 km с ширина на пътното платно 6,5 m.[22]

През града преминава железопътната линия от Муанза към Додома, която скоро е реконструирана в отсечката Сингида-Маньони. Чрез нея се решават много от транспортните проблеми на града, тъй като е проходима през цялата година.[6]Пътуването обаче е бавно и услугата предлага само пренаселени третокласни вагони.[7]

Най-близкото до Сингида летище се намира в град Табора на 214 km от центъра на града в западна посока.[23] Тук има само две къси частни писти за много малки самолети.[6]

Водоснабдяване и канализация[редактиране | edit source]

Водоснабдяването на града става главно от сондажни кладенци, повечето от които са започнали да работят още през 1950 г. По 5 от тях се намират в Утемини, Кититимо, Унякинди, Киндай, Ухасибу и Нджуки. Общият добив на вода от сондажи възлиза на 5 200 m3/ден, докато населението се нуждае от 7 150 m3 дневно. Само 73% от нуждите на града са задоволени. Добивът от сондажите постепенно намалява поради общото засушаване на климата и минните дейности в близките до града райони. Според направените проучвания в Ирао и Муанкоко са открити подземни води с висок дебит – 425 m3/час при първия и 292 m3/hr при втория, които предстои да се каптират.[24]

През 1999 започва да се изпълнява проект за водоснабдяването на града, с помощта на побратимения със Сингида австрийския град Залцбург и съфинансиран от Европейския съюз и Министерството на външните работи на Австрия. След 4 години, през 2003 г. проектът е завършен и сега питейната вода, която се доставя на населението е добре пречистена и евтина. Водата се продава в 41 павилиона из града и вече не е необходимо жените да изминават километри, за да донесат вода с неизвестно качество вкъщи. Най-големият успех, свързан с този проект е унищожаването на холерата в Сингида.[25]

В града все още няма изградена канализационна система.[24]

Източници[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.