Ангила
Ангила Anguilla | |
— владение на Великобритания — | |
Девиз: Strength and Endurance | |
Местоположение на Ангила | |
География и население | |
---|---|
Площ | 91 km² (на 220-то място) |
Столица | Вали |
Най-голям град | Вали |
Официален език | английски |
Религия | 90,3% Християни 9,7% Други |
Население (2016) | 14 764 |
Гъстота на нас. | 162 души/km² |
Управление | |
Държавен глава | Кралица Елизабет II представена чрез губернатора Кристина Скотт |
Главен Министър | Осбърн Флеминг |
Икономика | |
БВП (ППС, 2004) | $ 108.9 милиона |
БВП на човек (ППС) | $ 8800 |
Валута | Източнокарибски долар (XCD) |
Други данни | |
Часова зона | -4 |
Автомобилно движение | ляво |
Интернет домейн | .ai |
Телефонен код | 1264 |
Ангила в Общомедия |
Ангѝла[1] (на английски: Anguilla – Ангуила; на испански: Anguila – Ангила; също Ангиля[2]) е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания. Ангила е част от Малките Антили. Разположена е на изток от Пуерто Рико и Вирджинските острови и северно от Свети Мартин. Територията ѝ се състои от главния остров Ангила, дълъг около 26 km и широк 4,8 km в най-широката си част, заедно с много по-малки острови и ридове без постоянно население. Столицата на острова е Вали. Общата площ на територията е 91 km2, с население от приблизително 14 764 души (приблизителна оценка за 2016).
Етимология
Името Ангила е англицизирана или латинирана форма на по-ранна испанска дума anguila, която означава „змиорка“ по отношение на формата на острова. Смята се, че островът е получил името си от Христофор Колумб. По подобни причини, островът също е бил известен като Snake („Змия“).
История
- 1493 г. – експедицията на Христофор Колумб достига острова;
- 1783 г. – колония на Великобритания, населена с преселници от о-в Сейнт Китс;
- 1882 г. – включен в колонията Подветрени о-ви заедно с островите Сейнт Китс и Невис;
- 1958 – 1962 г. – част от Западноиндийската федерация;
- 1967 г. – получава статут на „асоциирана с Великобритания държава“;
- 1969 г. – провъзгласява се за независима република, но не получава признание от Великобритания;
- 1976 г. – частично самоуправление;
- 19 септември 1980 г. – отделя се от Сейнт Китс и Невис и получава от Великобритания право на самостоятелно управление като нейна зависима територия (сега наричана „отвъдморска територия“);
- 1982 г. – вътрешно самоуправление. Има свое правителство, губернатор и събрание на представителите.
География
Остров Ангила е с малка надморска височина, като най-високата му точка е едва на 65 m над морското равнище. Островът е съставен от корали и варовик. Разположен е в Карибско море, на изток от Пуерто Рико. Почвата на острова е тънка и неплодородна и върху нея растат единствено храсти.
Ангила е известна със своите красиви и екологично важни коралови рифове. Освен главния остров Ангила, цялата задморска територия обхваща и няколко малки островчета, повечето от които ненаселени.
Икономика
Сухата земя на Ангила, която до голяма степен е неподходяща за селско стопанство, има малко наземни природни ресурси. Основните индустрии са туризъм, офшорно инкорпориране и управление, офшорно банкиране, застраховане и риболов.
Валутата на Ангила е Източно карибският долар, въпреки че Щатският долар също е широко приет. Обменният курс е фиксиран към щатския долар при US$1 = EC$2.70.
Финансовата система на Ангила се състои от 7 банки, 2 предприятия за парични услуги, повече от 40 мениджъри на дружества, повече от 50 застрахователи, 12 брокери, повече от 250 посредници и повече от 50 взаимни фонда.
Туристическата индустрия на Ангила получи сериозен тласък, когато бе избрана да бъде домакин на „World Travel Awards“ през декември 2014 г., известно като „Оскарите на туристическата индустрия“. Ангила бе обявена за водеща световна дестинация за луксозни острови от кратък списък с кандидати от най-висок клас, като Сент Бартс, Малдивите и Мавриций.
Ангила има за цел да добива 15% от енергията си от слънчева енергия, за да бъде по-малко зависима от скъпия внос на дизел.
Население
90% от населението на Ангила е от негроидната раса, потомци на роби, транспортирани от Африка. Малцинства са белите хора (около 4%) и хора от смесени раси (5%).
72% от населението е коренно, а останалите 28% са хора от САЩ, Великобритания, Сейнт Китс и Невис, Доминиканската република и Ямайка.
Култура
Източници
- ↑ Служба за публикации. Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите. Списък на страните, териториите и паричните единици. // Посетен на 21 март 2017.
- ↑ Клайв Джифърд. Енциклопедия „География на света“. 2005. ISBN 954-625-359-6.
|
|