Битка при Дойран (1917)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.

Битка при Дойран
Част от битките на Солунския фронт от Първа световна война
Doiran Front.jpg
Българска телефонна станция на Дойранския фронт с окопен перископ, март 1917 г. Германска официална фотография
Информация
Период 22 април-8 май 1917 г.
Място Дойранска котловина
Резултат Решителна Българска победа
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svgБългария Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Командири и лидери
Владимир Вазов Джордж Милн
Сили
Девета пехотна плевенска дивизия: 30 000 души
147 оръдия
35 минохвъргачки
130 картечници[1]
3 дивизии: 43 000
160 оръдия
110 минохвъргачки
440 картечници[2]
Жертви и загуби
2000 12000

Битката при Дойран от 1917 г. е втората битка от така наречената Дойранска епопея. Провежда се между 22 април и 8 май 1917 г. близо до езерото Дойран.

Първоначална атака[редактиране | редактиране на кода]

На 9 и 10 февруари съюзниците атакуват позициите на 33 свищовски и 34 троянски пехотен полк, но са отблъснати чрез силна контраатака от троянския полк. Напредването на врага на 21 февруари е спряно от българската артилерия след двудневна битка[3]

След като командването на англичаните открива, че българските позиции са добре укрепени, то нарежда да се обстрелват периодично с артилерия българските укрепления. За да направи пробив в отбранителната линия на българите, командването концентрира три британски дивизии (22-ра, 26-та и 60-та) с артилерията си – повече от 43 000 души, 160 оръдия, 110 минохвъргачки и 440 картечници. Целта не се различава много от тази в битката от предишната година и главния фронт на удар е 5 – 6 км в посока към Калатепе.[4]

Прогнозите на българското командване за голяма съюзническа атака се потвърждават от разузнаването и поведението на врага. Затова девета плевенска пехотна дивизия е попълнена с подкрепления и става общо 30 000 души, 147 оръдия, 35 минохвъргачки и 130 картечници.

Според заповедите на висшето командване фронтът е разделен на три зони с различна ширина: отдясно на река Вардар до височината Варовита с широчина от 13 км и се отбранява от първа бригада (6 роти с 48 оръдия, 12 минохвъргачки и 56 картечници); централната зона е от височината Варовита до височината Караконджо с широчина 4 км, защитавана от 57 полк (3 роти); вляво от височината Караконджо до езерото Дойран с 9 км широчина е последния сектор, който се отбранява от втора бригада (6 роти, 76 оръдия, 19 минохвъргачки и 52 картечници).[4]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Битката за пробива в българските позиции започва на 22 април и продължава с малки прекъсвания до 9 май 1917 г. Атаката започва с тежък четиридневен артилерийски обстрел, в който британците изстрелват 100 000 снаряда. В резултат на това насипите и някои дървени структури на предните позици са унищожени. Българската армия също отвръща с огън от батареите между Вардар и Дойран. Владимир Вазов нарежда денонощен огън по позициите на британците.[5] След първоначалната няколко часова битка между британските и български батареи, последните продължават още 1 час да обстрелват британските позиции, при което са изстреляни около 10 000 снаряда.

Владимир Вазов, главнокомандващият в битката при Дойран.

Английската пехота започва атаката си в нощта на 24 срещу 25 април като 12 роти атакуват позициите на втора бригада и след кървава битка успяват да завземат точките „Нерезов“, „Княз Борис“ и „Пазарджик“. След контраатака на българите, британците са отблъснати с тежки жертви и към 8 вечерта се оттеглят.[5] Британските атаки на десния и централния фронт също са отблъснати с помощта на артилерията.

В следващите дни британските атаки не са много чести и силни и са отблъснати без проблем от българите. Обаче, поради силния български огън, англичаните отстъпват към първоначалните си позиции от 27 април.

Поради критиките на висшето командване британците правят нови опити за пробив. На 8 май след дълъг артилерийски обстрел започват нова атака. Главното нападение започва в 9 часа с британски войски на 5 вълни към българските позиции. След четири атаки през нощта на 8 срещу 9 май британците са победени и търпят тежки загуби.[6] Кореспондент на Таймс пише, че британските войници наричат точката „Борис“ „долината на смъртта“.[7]

Артилерийският дуел продължава на 9 май, но поради тежки загуби англичаните изоставят всички атаки. Те изгубват 12 000 убити, ранените и пленените, от които повече от 2250 са погребани от българите. Загубите на девета плевенска дивизия възлизат на 2000, от които 900 умират от болести и рани.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиев, И. Пос. съч., с. 165
  2. ЦВА, ф. 48, оп. 5, а.е. 73, л. 82 (Оперативна заповед по 1-ва Отделна армия № 48/21.4.1917.)
  3. Недев, Н. Пос. съч., с. 72
  4. а б Дейга, Ф. Пос. съч., с. 17
  5. а б Вазов, Вл. Пос. съч., с.25
  6. Вазов, Вл. Пос. съч., с.26
  7. Богданов, Л. Дойранската епопея. – В: Българска бойна слава. С.,1943, № 3 – 4, с. 7
  8. Вазов, В. Пос. съч, с. 122
     Портал „Македония“         Портал „Македония