Владимирово (община Берово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Владимирово.
Владимирово
Владимирово
— село —
41.71° с. ш. 22.7928° и. д.
Владимирово
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина879 m
Население861 души (2002)
Пощенски код2331
Владимирово в Общомедия
За лукавия поп Евтим
Мъж от Владимирово
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.

Владимирово (на македонска литературна норма: Владимирово) е село в Северна Македония, община Берово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В много местности около Владимирово се срещат могили и останки от селища, крепости и църкви от неолита (Бараица), желязната епоха (Увашлия), Късната Античност (Градище, Грамадата, Грамаде, Гюзелдже, Материца, Могилка, Църквище) и Средновековието (Белов юрт, Ковачка чука, Селото).[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Ладимир с 24 джизие ханета (домакинства).[2] Старият хан в центъра на селото е от XVIII век.[3]

В XIX век Владимирово е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 40-те години на XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Владимирово (Vladimirovo) е посочено като село с 250 домакинства, като жителите му са 912 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Владимирово е населявано от 1650 жители българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на Владимирово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Владимирово има 2000 българи екзархисти и функционират основно и средно българско училище.[6]

По време на Балканската война в 1912 година 17 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на Междусъюзническата война гръцки войски влизат във Владимирово, убиват кмета, изнасилват 15 жени, някои от които убиват. В селото върлува холера.[8]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[9]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Герасим Ар. Попов от Робово е български кмет на Владимирово от 9 август 1941 година до 9 септември 1944 година.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 861 жители.[11]

Националност Всичко
северномакедонци 859
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Христо Стоянов
Родени във Владимирово
  • Александър Поптраянов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година[12]
  • Ангел Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[13]
  • Атанас Гаврилов Курандов (? - 1925), български революционер, ръководител на местния комитет на ВМРО, арестуван и убит от сръбските власти; на 20 февруари 1943 година вдовицата му Мария на 58 години от Владимирово подава молба за българска народна пенсия,[14] в която пише „почина моят мъж от многото бой и тормоз от контрачетниците на бившата югославска държава като национален българин“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[15]
  • Благой Ханджиски (р. 1948), политик от Северна Македония
  • Васе Шуперлията (? – 1900), български революционер
  • Владо Едров, деец на ВМРО[16]
  • Георги Тодоров (? – 1915), български революционер от ВМОРО, войвода на чета прехвърлящи дезертьори от сръбската армия в България, убит в сражение със сръбски граничари в местността Колун, Струмишко[17]
  • Давидко Механджийски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[18]
  • Димитър Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров Кутруля[19]
  • Иван Мицев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, борец срещу османската власт и сръбската пропаганда[20]
  • Иван Атанасов Шуперлийски, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия
  • Иван Петров Бояджиев, 26-годишен, четата на Дончо Златков,[21] през Първата световна война служи в Радовишкия партизански взвод
  • Иван Реджов (Иван Реджо), революционер от ВМОРО, куриер и четник при Гоце Делчев, участва в залавянето на Назлъм бей през 1897 година, по-късно е самостоятелен малешевски войвода[22][23]
  • Иван Чамински (р. 1886 - ?), български революционер
  • Константин Тренчев (1895 – 1969), революционер
  • Михаил Атанасов, български свещеник
  • Михаил Левенски (1942 – 2010), писател от Северна Македония
  • Пано Алексиев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, четата на Дончо Златков[24]
  • Петър Ужев (ок. 1850 – 1906), български революционер
  • Саве Христов Младенов (? – 1924), български революционер, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а дивизия, деец на ВМРО
  • Тишо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[13]
  • Трайко Благоев (1876 – 1937), български революционер и общественик
  • Христо Стоянов, български революционер[25]
  • Христо Стамболиски Кацарев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[26] и Симеон Молеров[27]
  • Борис Иванов Пендев (1896 – ?), български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов)[28]
Починали във Владимирово
  • Георги Корубинов (1873 – 1903) български революционер
  • Дачо Иванов (? - 1903), български военен и революционер
  • Константин Бараков (1870 – 1903), български общественик и революционер
  • Иван Парцаков (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година[12]
  • Пандо Андонов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. ↑ а б Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  8. ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 92-93.
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 82 - 88.
  10. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  11. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  12. ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
  13. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  14. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 332.
  15. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 333.
  16. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  18. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  20. ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
  23. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  25. ↑ Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  28. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимирово_(община_Берово)&oldid=12194128“.