Дробитища
| Дробитища Δασερή | |
| — село — | |
  Дробитища  Дробитища  Дробитища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 860 m |
Дробитища (местно произношение Дробитишча, на гръцки: Δασερή, Дасерѝ, до 1927 година Δρομπίτσιστα, Дробициста[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на селото са разположени на западния бряг на Малкото Преспанско езеро в североизточното подножие на Цуцул.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато в османски документ от 1481 година като Добродища.[2]
В XIX век Дробитища е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дроботища живеят 50 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дработища е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[4]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дробитаце (Drobitatzé) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дробитища има 6 къщи с 48 жители.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Дробитища попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дробетища (Дробетишта) има 5 къщи славяни християни.[7] Селото е унищожено през Гражданската война – жителите му се изселват и след войната им е забрането да се върнат в селото.[8]
- Преброявания
- 1913 – 50 души
- 1920 – 34 души
- 1928 – 67 души
- 1940 – 70 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Дробитища
Петър Христов Германчето (1867 – 1908), войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Станковска, Љубица. „Топонимски варијации во Костурско-Леринската област“. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 239-246.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
| |||||||||||||||||
