Свети Атанасий (Аларе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Άγιος Αθανάσιος
Greece relief location map.jpg
40.7906° с. ш. 22.4667° и. д.
„Свети Атанасий“
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Аларе
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Воденска, Пелска и Мъгленска
Архиерейско наместничество Енидже Вардар
Тип на сградата еднокорабна базилика
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние руини

„Свети Атанасий“ или „Свети Атанас“ (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος) е възрожденска православна църква в ениджевардарското село Аларе (Архондико), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия.[1][2]

Църквата е гробищна и е построена в XIX век. В архитектурно отношение храмът е еднокорабна базилика с тринадесетостенна апсида, разрушен нартекс-женска църква на запад и трем на юг.[2][3] В нишата на протезиса има останки от стенописи от края на XIX век.[3]

В края на XIX – началото на XX век, макар цялото село да е екзархийско, поради спорове между Българската екзархия и Вселенската патриаршия, храмът стои затворен.[4]

Църквата е обявена за исторически паметник на 6 декември 1994 година.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 575.
  2. а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/50217/1126/20-10-1994 - ΦΕΚ 903/Β/6-12-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  3. а б в 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 576.
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония