Направо към съдържанието

Уикипедия:Разговори: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
м Bot: Archiving 2 threads (older than 15 дни) to Уикипедия:Разговори/Архив/2022/април
Ред 10: Ред 10:





== Народни събрания ==

{{обсъждане|2022|03|09}}
: ''Продължение на темите [[Уикипедия:Разговори/Архив/2021/декември#Числителни – объркване на бройни и редни|#Числителни – объркване на бройни и редни]] и [[Уикипедия:Разговори/Архив/2021/декември#Предложение за правило|#Предложение за правило]]. Виж също [[Уикипедия:Разговори/Архив/2022/февруари#Личности, векове, хилядолетия|#Личности, векове, хилядолетия]], [[Уикипедия:Разговори/Архив/2022/февруари#Военни формирования|#Военни формирования]] и [[Уикипедия:Разговори/Архив/2022/февруари#Училища|#Училища]].''

Останаха народните събрания, за които вече знам, че имаше доста различни мнения. Понеже за училищата се прие арабски цифри с окончание, ще предложа като първи вариант същото и за народните събрания. Основна разлика вероятно е наложената вече традиция в инфокутиите събранията да се изписват с римски цифри. Също въпрос е дали „Народно събрание“, съответно “Велико народно събрание“ да бъдат с главна буква след числителното.

{| class="wikitable" style="margin-left: 3em;"
! обекти !! заглавия !! в текст !! в инфокутии
|-
| народни събрания || с арабски цифри и окончание* (''41-во Народно събрание, 7-о Велико народно събрание'')**
| с арабски цифри и окончание или точка, с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например:
:* ''7-о Велико народно събрание''
:* ''36-о Народно събрание''
:* ''41-во Народно събрание''
или
:* ''7. Велико народно събрание''
:* ''36. Народно събрание''
:* ''41. Народно събрание''
или
:* ''Седмо велико народно събрание''
:* ''Тридесет и шесто народно събрание''
:* ''Четиридесет и първо народно събрание''
или
:* ''VII Велико народно събрание''
:* ''XXXVI Народно събрание''
:* ''XLI Народно събрание''
| с римски цифри (''Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС'')***
|}
<div style="font-size: small; margin-top: -1em; margin-left: 4em;">*) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf<br>**) и пренасочване от името само с арабски цифри, без окончание<br>***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни
</div>

<span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 21 февруари 2022 (UTC)

: Съжалявам за грешката с подписа ми, поради която Керберайзер беше архивирал темата още на следващия ден.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:50, 24 февруари 2022 (UTC)

Аз съм ОК и с трите варианта, но не и с този с точка [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] (41. народно събрание). Все пак бих предпочела изписване в заглавията на статиите с думи или с римски цифри (във втория случай - начало на статията с думи). В инфокутиите - както досега с римски.

По въпроса дали с главна или малка буква - не виждам основание за дискусия, тъй като това е регламентирано; все едно да се чудим дали да спазваме правилата. Обяснението - в Официалния правописен речник (2012), т. 39.1 (на с. 41). Понеже той не е онлайн, ето тук обяснение от сайта на Езикови справки - БАН [http://ibl.bas.bg/ezikovispravki/kategorii/2/?cat_id=4.6.] (отговорите на втория и шестия въпрос). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:57, 2 март 2022 (UTC)

: Благодаря ти! Да, имах смътен спомен, че правилата са такива, и затова така и ги разписах в таблицата, но не бях търсил конкретен източник. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:41, 2 март 2022 (UTC)

Както и при училищата, и тук единственият неподходящ вариант ми се струва този с точки. Останалите са окей, но може би най-лицеприятно изглежда вариантът с римски цифри.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:05, 2 март 2022 (UTC)


Въпреки че вниманието разбираемо е насочено към други теми, ето променен вариант, съобразен с коментарите дотук.

{| class="wikitable" style="margin-left: 3em;"
! Обекти !! Заглавия !! В текст !! В инфокутии
|-
| Народни събрания || С римски цифри,* а началното изречение с думи:
; ''XXXVI народно събрание'' : ''Тридесет и шестото народно събрание е първото Обикновено народно събрание на България (...)''
; ''VII велико народно събрание'' : ''Седмото велико народно събрание е Велико народно събрание на Република България (...)''
| С арабски цифри и окончание,** с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например:
:* ''7-о велико народно събрание''
:* ''36-о народно събрание''
:* ''41-во народно събрание''
или
:* ''Седмо велико народно събрание''
:* ''Тридесет и шесто народно събрание''
:* ''Четиридесет и първо народно събрание''
или
:* ''VII велико народно събрание''
:* ''XXXVI народно събрание''
:* ''XLI народно събрание''
| С римски цифри (''Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС'')***
|}
<div style="font-size: small; margin-top: -1em; margin-left: 4em;">*) и пренасочване от името с арабски цифри<br>**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf<br>***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни
</div>
<span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:22, 9 март 2022 (UTC)

:Съгласна съм с тези варианти, само да вметна, че скоро попаднах на [[III Обикновено народно събрание]] и [[3 Народно събрание]] , но двете са различни. С евентуалното стилово уеднаквяване има опасност да се объркат, та предлагам да сложим в скоби съответната начална година, съответно 1882 и 1957. Колебая се дали няма да трябва и пояснителна страница [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 20:26, 21 март 2022 (UTC)

:И аз съм съгласна. Бележката на [[Потребител:Ket|Ket]] е изключително уместна. Трябва да ги разграничим, и според мен най-добре чрез годините. При тоталитаризма май не са били „обикновени“, като гледам, ха-ха. Коригирах главните букви в предложението. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:27, 1 април 2022 (UTC)

: {{@|Молли|Rumensz|Мико|Алиса Селезньова|Xunonotyk|Rebelheartous|Simin|StanProg|Carbonaro.|Zhoxy|Vodnokon4e|Akeckarov|Svawt95}}, пингвам ви, защото сте изразявали отношение по предишни подобни гласувания. Ако имате мнение в случая, не се колебайте да го споделите (ако е критично, моля ви, дайте идея как конкретно да се подобри). Важно е да постигнем възможно най-широк консенсус (мълчаливо съгласие разбира се също е окей).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:48, 2 април 2022 (UTC)
::Таблицата е много изчерпателна и съм напълно съгласен с нея. Относно комунистическото летоброене на НС, в източниците е с арабски цифри без нищо и трябва да си остане така "3 Народно събрание (или XXIX ОНС)". [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:31, 2 април 2022 (UTC)
:::{{подкрепям}}. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:32, 2 април 2022 (UTC)
::::Съгласен. Само пипнах началата на колони и редове – да са с главните букви.--[[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 17:27, 2 април 2022 (UTC)

::::: Аз пък възразявам на предложението комунистическите НС да останат така (с арабски без нищо). Смятам за недопустимо да насаждаме неграмотност, независимо как е писано тогава (не знам дали и тогава е било неграмотно или правилата са се променили, но все едно). И сега в сайта на Народното събрание има много грешни изписвания, и училищата масово изписват грешно названията си, но това не е аргумент да пишем и ние грешно. Освен това е абсолютно нелогично и объркващо при търсене (наличието на два начина, единият неправилен). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:39, 2 април 2022 (UTC)

:::::: Да ги пишем просто в общата последователност и по общото правило? Името на статията за [[3 Народно събрание]] може да е [[XXIX народно събрание]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 3 април 2022 (UTC)

::::::{{за}}.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 06:05, 4 април 2022 (UTC)
:::::: Принципно {{за}}. {{коментар}} Освен освен „велико“ и „народно“ е добре да се добави и „обикновено народно“ (Кет) – така няма да се налага да си измисляме номерация. Наименованията на статиите са неудобни за търсене (едва ли някой би търсил в Уикипедия с римски цифри), но това едва ли е голям проблем, тъй като до тях може да се достигне от [[Народно събрание]]. По отношение на употребата „В текст“ алтернативите за „един от тези варианти“ може да са „7-о народно събрание“ или „VII народно събрание“, а вариантът, който може да се среща (в началото и периодично през определен обемен интервал) и в двете алтернативи да е „Седмо народно събрание“ със следните аргументи: СНС е просто пълният начин на изписване, докато другите два са съкратени. Не е добра идея, ако в дадена статия се използва пълният вариант, той да се използва в цялата статия, тъй като излишно се раздува текста и става малко по-нечетим – представете си изречение в което има: „Четиридесет и шестото, четиридесет и седмото, и четиридесет и осмото народни събрания са..., при четиридест и деветото народно събрание ... но при тридесет и осмото ...“ и след това отново споменаванията им в пълен вид. Това разбира се са само коментари. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:51, 4 април 2022 (UTC)
::::::{{за}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:25, 6 април 2022 (UTC)


== Добавяне на сайтове към СФИН ==
== Добавяне на сайтове към СФИН ==
Ред 310: Ред 222:


Знам, че никой от вас не знаят нищо за бъдещите дублажи за новите филми през 2022 г., затова ви моля, ако знаете, ми кажете. --[[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 8:29, 2 март 2022 (UTC)
Знам, че никой от вас не знаят нищо за бъдещите дублажи за новите филми през 2022 г., затова ви моля, ако знаете, ми кажете. --[[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 8:29, 2 март 2022 (UTC)

== Прозвища в биографични статии ==

: ''Тази тема е продължение на [[Уикипедия:Разговори#Костадин Костадинов]].''

: {{цб|Само да добавя, че преди време имаше подобна дискусия в контекста на футболните отбори. (...)|Nk}}
: Добро напомняне, наистина! Дали няма да е разумно да възприемем някаква принципна политика по този въпрос, та да не се налага при всеки отделен случай да има спорове? Погледнах какво е написано в [[:en:Wikipedia:Manual of Style/Biography#Pseudonyms, stage names, nicknames, hypocorisms, and common names]], и ми се струва доста смислено:
<blockquote>
Nicknames and other aliases included must be frequently used by reliable sources in reference to the subject. For example, a sports journalist's one-off reference to a player as "the Atlanta panther" in purple prose does not constitute a nickname, and treating it as one is original research. Highlighting uncommon or disputed appellations in the lead section gives them undue weight, and may also be a more general neutrality problem if the phrase is laudatory or critical. Example: "Tricky Dick" does not appear in the lead of Richard Nixon; this label by his political opponents is covered, with context, in the article body. Nicknames that are sourceable but not generally known to the public (e.g., a childhood nickname, a hypocorism only used in private life, or a term of spousal endearment revealed in an in-depth biographical book) are not encyclopedic.
</blockquote>
: Това всъщност е почти същото, което аз си представях:
:* За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат '''често използвани''' в благонадеждни източници '''за споменаване''' на обекта (т.е. не просто съществуването им да е споменато, а лицето да бъде наричано с тях).
:* Подчертаването на редки или оспорвани прозвища в заглавния раздел им придава '''неоправдана тежест'''...
:* ... а когато са хвалебствени или критични, може да създаде проблем и с неутралността (примерът е с прозвище на Никсън, дадено му от неговите политически опоненти: то е споменато в статията „в контекст“, но не и в увода)
:* Прозвища, за които може да се представи източник, но не са известни на широката публика, не са енциклопедични.

: Не успях да намеря (при не твърде методичен преглед) конкретни указания, свързани с [[:en:WP:BLP]] (БЖХ). Никсън не е сред живите от почти три десетилетия, така че, ако се върнем конкретно към Костадинов, не може да служи като напътствие (макар да е практически сигурно, че ако Костадинов все още е енциклопедично значим, когато някой ден влезе в същата категория, то споменаването на прякора му, „в необходимия контекст в статията, но не и в увода“, ще бъде оправдано).

: Може би можем да използваме горните точки, като към тях добавим и следното:
:* Прозвища за [[У:БЖХ|живи личности]], които може да се възприемат като обидни, следва въобще да не бъдат споменавани, освен ако е добре известно (и може да се потвърди с източници), че обектът на статията не възразява да бъде наричан с тях.

: Ако идеята се харесва принципно, може да го оформим окончателно, да го {{!г|ме}} като решение и да го добавим към [[У:СТИЛ]] и [[У:БЖХ]].
: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:51, 2 април 2022 (UTC)
::Добра идея --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:09, 2 април 2022 (UTC)
::: Аз съм твърдо за точката за обидните, но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура. Във всички случаи дори когато има много източници според мен прякори не бива да се поставят още в увода на статията както е да речем при [[Христофор Събев]]. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:30, 2 април 2022 (UTC)
::: Аз също като Сале. И не нема да е цензура, защото кои са благонадеждните източници в такива случаи - държавните медии, историческите книги. В момента, в който Университетското издателство издаде текст, в който прякорът се споменава - да. А това нема да стане приживе никога. Всички останали медии - включително цитираните Дневник, Капитал си имат свои дневни редове, свои политико-икономически войни, в които обидите са приемлив за тях инструмент. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:28, 2 април 2022 (UTC)

{{od|:::}} {{цб|но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура}}
Да, точно затова си мисля, че е добре да имаме правило, което да е добре аргументирано. Може би да формулираме всичко така, включително и със забележките на Мико:
* За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
* Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
* В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
* Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на [[Уикипедия:Неутрална гледна точка]]. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
* В [[У:БЖХ|биографиите на живи личности]] прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са '''трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници''', като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
* Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.
<span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:31, 2 април 2022 (UTC)
:+ 1. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:46, 2 април 2022 (UTC)
: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:44, 6 април 2022 (UTC)
:{{цб|Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници}}
: Значи те ако са '''трайно наложени''', ще са устояли проверката на времето и вече '''няма да са обидни'''. Това може да се отредактира, с останалото съм напълно съгласен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 6 април 2022 (UTC)


== Радио Свободна Европа: Уикипедия и информационната война ==
== Радио Свободна Европа: Уикипедия и информационната война ==

Версия от 01:42, 22 април 2022

  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!


Добавяне на сайтове към СФИН

smotrim.ru et al.

Предлагам добавянето на следните сайтове към У:СФИН:

Мотиви: масираната кампания за дезинформация около Руско нападение срещу Украйна.
— Luchesar • Б/П 10:31, 25 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Ми предложете го. И бъдете така добър да затваряте тагове, които отваряте, и да не редактирате чужди реплики!
— Luchesar • Б/П 11:08, 25 февруари 2022 (UTC)[отговор]
Извинявам се - неволна грешка. --Stanqo (беседа) 11:35, 25 февруари 2022 (UTC)[отговор]
Не я виждам масираната кампания за дезинформация. Това, че представят само определени политически новини (едностранни са) е едно, друго е дали наистина в тези новини има дезинформация. --Стан (беседа) 12:18, 25 февруари 2022 (UTC)[отговор]
Едностранното представяне на събития е дезинформация. Последното, което ни трябва, е българската Уикипедия да започне да се пълни с уж „равнопоставено представяне на всички гледни точки“ как имало „сериозни мнения“, че властите в Украйна били „нацистки“ и руската армия, чрез своята „военна операция“, която дори не била „война“ (защото Путин не бил казал, че е война, по думите на Янев), всъщност „освобождавала“ украинците от тази „престъпна“ власт.
Когато умират хора, въобще не съм в настроение да водя софистични спорове.
— Luchesar • Б/П 12:37, 25 февруари 2022 (UTC)[отговор]
И да напомня, че тоя списък ограничава единствено анонимните и неопитните. Но всички над 200 автопатрулирани редактори могат да ползват въпросните сайтове колкото им душа иска (и колкото съвестта им допуска).
— Luchesar • Б/П 12:40, 25 февруари 2022 (UTC)[отговор]
Поемам лична отговорност за добавянето на тези сайтове към списъка още сега. Ще оставя разбира се гласуването отворено, но нямам намерение да се правя, че това са нормални новини:
  • Родината ни се защитава от бесрамната ескпанзия на НАТО, опираща се на охранените украински нацистчета връзка
  • Въоръжените сили на Украйна продължават своите престъпления връзка
  • [НАТО] какво, решили са да плашат Русия ли? За убедителност, Путин приведе руските ядрени сили за сдържане в повишена бойна готовност. (...) руският ядрен арсенал е най-мощният в света (...) Путин предупреждаваше. Русия не трябва да бъде плашена. връзка
  • (...) хората поглеждат назад и се удивяват каква уродлива власт се е формирала, какви диви порядки в страната (...) Да вземем например Одеса. Ето наистина окупиран [от „нацистите“] град. Нацистчетата са наплашили всички със своето беззаконие, а властта единствено поощрява безнаказаността им. Непонятно как Зеленски, победил като кандидат на мира, в крайна сметка се е обкръжил с хора, въвлечени в най-жестоки престъпления против човечността (...) Украина беше активно подтиквана към войната, и отвътре, и отвън, и всъщност няма никаква гаранция, че вече тайно не е създадено ядрено оръжие връзка (моля се това да не е гнусна подготовка за оправдаване на използване на въпросните „ядрени сили за сдържане“ -- за съжаление от луди, притиснати в ъгъла от своята некомпетентност, всичко може да се очаква)
  • Резолюцията [на Съвета за сигурност], предложена от американците, не мина заради руското вето. Василий Небезня [представителят на Русия в съвета] я нарече антиукраинска. В нея няма нито дума за преврата в Киев преди осем години връзка (става дума за Евромайдана -- Беседа:Руско нападение срещу Украйна#НГТ в увода, апропо декларацията мина с 11:1 гласа и дори Китай се ограничи само да се въздържи)
Има още много, и много, и много примери, обаче, честно, не издържам повече да чета за „укронацисты“ („укры“ е обидно прозвище за украинци), „спецоперации по защита на Донбас“, които случайно обстрелват с ракети Ивано-Франкивск на другия край на страната и жилищни блокове в Киев, и въобще цялата останала пропагандна помия.
— Luchesar • Б/П 21:23, 27 февруари 2022 (UTC)[отговор]
Ok Special:Diff/11323130
— Luchesar • Б/П 21:39, 27 февруари 2022 (UTC)[отговор]
И за да не почнат спорове „нацисти“ ли управляват Украйна, защото наистина, ама наистина нямам нерви за гнусни и опасни пропагадни повръщни, ето информацията от Екипа за стратегически комуникации с Изтока: https://twitter.com/EUvsDisinfo/status/1497194680378925061

Лъжа: Русия цели демилитаризация и денацификация на Украйна.

Факт: Над 8 милиона украинци загиват в борбата с нацизма през ВСВ. Пропагандата на нацистка и комунистическа идеология е забранена в Украйна. Украйна се управлява от демократично правителство.

— Luchesar • Б/П 21:55, 27 февруари 2022 (UTC)[отговор]
През миналия век фашизмът не бе спрян в Испания, сега путинизмът се вихри в Абхазия, Осетия, Крим, и вече в Украйна (след Гладомор). Не се учудвайте, че петата колона на Третия Рим е в действие. --Rumensz (беседа) 07:57, 28 февруари 2022 (UTC)[отговор]
Ето затова казвам, че Ви ценя като колега. Много пъти и по много въпроси сме били на диаметрално противоположни мнения, но има неща, за които шапка Ви свалям винаги колко точно и прямо ги казвате. Благодаря Ви най-човешки за това!
— Luchesar • Б/П 12:28, 28 февруари 2022 (UTC)[отговор]
Вече и минало, но само да изразя подкрепа за добавянето на тези източници към списъка. --dimi_z (беседа) 15:12, 2 март 2022 (UTC)[отговор]
+1, благодарности @Iliev! Elizaiv22 (беседа) 10:45, 7 април 2022 (UTC)[отговор]

epicenter.bg

Ако ми позволите, бих предложила/помолила за комплексно и критично оценяване на онлайн изданието "Епицетър" и повишено внимание при цитиране на материали от сайта му. Epicenter.bg има профил в "Медийно око" (с етикет "фалшиви новини"), споменава се в аналитичния доклад "Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение" на Центъра за изследване на демокрацията от 2021 г. в списък с проруски източници, които много често застъпват и проруски тези. За последното свидетелства и следната публикация: Русия: Офанзивата в Украйна е възобновена след временното прекратяване на огъня. Цитирането на "Епицентър" е още по-малко необходимо, когато публикацията, посочена като източник, е преводна и не представлява оригиналния източник на представена информация (какъвто е случаят с интервюто с Чомски, цитирано през "Епицентър" в статията Руско нападение над Украйна). --Pelajanela (беседа) 12:11, 6 март 2022 (UTC)[отговор]

+1. Това е Пик и Блиц комбинирани с Валерия Велева. -- Мико (беседа) 12:22, 6 март 2022 (UTC)[отговор]
+1 и от мен. — Luchesar • Б/П 12:35, 6 март 2022 (UTC)[отговор]
Не съм съгласен. Валерия Велева не е равно на Ива Николова. Една фалшива (или неточно предадена) новина не превръща дадена медия в дезинформационна. Друго е, ако това стане тенденциозно.--Rebelheartous (беседа) 09:32, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Тенденциозно е. Търсене в сайта за „биолаборатории“ вади купища „новини“ за тази дискредитирана теза. Не са премахнати, нито имат добавени опровержения.
Да напомня, като във #vtorifront.bg, че нашият списък е много по-либерален от този в английската, където забраните са пълни. При нас автопатрулите, които са над 200 човека, могат да цитират тези сайтове без каквито и да е ограничения.
— Luchesar • Б/П 12:29, 6 април 2022 (UTC)[отговор]

glasove.com

Предлагам и glasove.com. От няколко дни следя публикуваното в Епицентър и Гласове. И двата сайта разпространяват, покрай други проблемни неща, лъжлива информация за „американски лаборатории за производство на бактериологично оръжие в Украйна“, която идва не само от Русия, но и от Китай, и паралелно върви из QAnon средите – информация за нея в Нюзуик, Блумбърг, Инсайдър, News Corp Australia. Формално сайтовете просто цитират „официални руски източници“, но всъщност манипулативно смесват информация, например надзаглавие „В украински биолаборатории е разработвано биологично оръжие, разкри ген. Игор Конашенков“ (обърнете също внимание на глагола: „разкри“, а не например „твърди“), веднага последвано от „Виктория Нюланд призна: Украйна има биолаборатории“. Подобна лъжлива информация се разпространяваше и за наши лаборатории – да, такива лаборатории за изследване на патогени, като в нашия НЦЗПБ, има във всички страни с развита медицина по света – но, Не, Пентагонът не започва биологични експерименти с български войници (от БНР). В сайтовете също постоянно се върти откровена анти-ЕС пропаганда (пример „Най-последователен и безкомпромисен защитник на правата на извращенците става Европейският съюз“, апропо, точно такива намеци имаше едно време и в нашите Уикиновини), което ако ще бъде цитирано като „различна гледна точка“, очевидно изисква много внимателно и критично претегляне на тежестта на такива източници, което е още една причина само автопатрулирани, т.е. доказали се като отговорни и критично мислещи редактори, да могат свободно да ползват тези сайтове за източник.

Предвид видяното, и за двата сайта също ще поема лична отговорност да ги включа в У:СФИН незабавно, но !⁠гласуванията, съгласно политиката, остават отворени (и, очевидно, ако няма консенсус или мнозинство, ще бъдат обратно извадени).
— Luchesar • Б/П 13:07, 10 март 2022 (UTC)[отговор]

en.silkroad.news.cn

Този сайт се определя от филтъра за недопустими източници, но го няма в списъка У:СФИН. Или трябва да се включи в списъка, или да се изключи от филтъра, защото така е много трудно да бъде открит и губи много време за това, особено при използване на по-голям брой нови източници! Mihail Al. Mihaylov, 05:50, 31 март 2022 (UTC)[отговор]

Mihail Al. Mihaylov, филтърът включва всички поддомейни „вляво“ от основния сайт, който в случая е news.cn. Може би знаете как работи йерархията на DNS, но накратко: посоката е отдясно наляво, като точките разделят т.нар. нива и съответно cn е домейн от първо ниво (top-level domain, TLD), news.cn е домейн от второ ниво, silkroad.news.cn – от трето ниво и т.н. Повечето домейни в СФИН са от второ ниво, тъй като това най-често е „организационният“ сайт, както е в случая с news.cn като сайт на Синхуа, rt.com като сайт на RT и т.н. Тези организации често създават най-различни поддомейни (от трето, четвърто, а понякога и „по-дълбоки“ нива), на които има по-специфични сайтове, но всички си остават под шапката на същата организация. Такива поддомейни може да има огромно количество и ако бихме ги изброявали изрично, списъкът би станал огромен, а вероятността да пропуснем някой – много по-голяма. В редки случаи имаме добавени в СФИН домейни от трето ниво. Това най-често са сайтове в домейна blogspot.com. Причината е, че това е сайт на услугата за блогове на Гугъл, в която отделни потребители могат да си правят собствени блогове, като тези блогове вече се разполагат на домейни от трето ниво (например kliukata.blogspot.com). Т.е. тук „организационният“ сайт – в смисъл на „новинарската“ организация, защото това ни интересува – е разположен вече именно на домейна на трето, а не на второ ниво.
Накратко, при проверка за сайтове в списъка, почти винаги трябва да се гледа второто ниво и в редки и специфични случаи (като с Блогспот) – третото. Това е добра забележка, всъщност, и вероятно ще е добре да добавим към информацията за списъка кратко упътване, за да не се предизвиква объркване. Ще го направя и ще пиша отново. Благодаря!
— Luchesar • Б/П 09:30, 31 март 2022 (UTC)[отговор]
✔Готово Готово У:СФИН. Надявам се, че така няма да стават обърквания. И благодаря още веднъж за добрата забележка!
— Luchesar • Б/П 09:45, 31 март 2022 (UTC)[отговор]
Още малко го промених.
— Luchesar • Б/П 09:57, 31 март 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря, Лъчезар Илиев! Радвам се, че е било от взаимна полза. Само не мога да разбера защо от известно време като подписвам писмата с 4 вълнички (~), не се изписва името ми на потребител, а текста "Без значение"? За илюстрация това писмо подписвам по двата начина: с 4 вълнички (~) и с изписване на потребителското име:
Без значение 21:34, 31 март 2022 (UTC)
Mihail Al. Mihaylov, 21:34, 31 март 2022 (UTC)[отговор]

Погледни в Специални:Настройки - оттам може да се променя подписа. Може би си го променил по грешка. --Спас Колев (беседа) 14:49, 1 април 2022 (UTC)[отговор]
Да, и аз щях да напиша същото като Спас, Mihail Al. Mihaylov. Извинявам се, че едва сега.
— Luchesar • Б/П 14:56, 2 април 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря, Спас Колев и Лъчезар Илиев! Mihail Al. Mihaylov 13:37, 13 април 2022 (UTC)[отговор]

Още сайтове

  • standartnews.com - също разпространител на конспиративните теории (Вашингтон призна за биолаборатории в Украйна, чистят се следи), плюс статии като Путин се озъби на САЩ, сериозни обвинения
  • dunavmost.com - копие на включения в списъка dunavmost.bg: Разследващата журналистка Диляна Гайнтаджиева се оказа права за опасните американски биологични лаборатории“: „Същите тези нечисти сили без никакъв свян погубиха милиони хора през последните две години и отново пръв съдружник в пъкленото им дело бяха продажните медии! Няма да пропусна и платените клакьори, които както сами сте забелязали винаги са едни и същи и винаги "компетентни" по темата, без значение каква е тя!
  • greatplainsparanormal.com - имат българска версия, друго освен конспиративни теории няма
  • ww2facts.net - брутален пропагандистки сайт (също и с българска версия), разпространяващ тези (дори след нападанието на Русия над Украйна) като Сигурността В Европа Е Възможна Само В Съюз С Руската Федерация - В Германия Започнаха Да Разбират
  • geopolitica.eu - привидно сериозно изглеждащо списание, с много авторитетно изглеждаща статия Биологичната война и нейните оръжия, подкрепена солидно с източници... Докато не прегледате източниците и не установите, че огромната част са от RT и други известни сайтове за дезинформация, стигащи дори до венецуелски сайтове -- последният представен като „доказателство“ на твърдението, че американските ВВС събирали ДНК на руснаци и въобще славяни за създаване на своеобразна „генетична бомба“
  • crechetalo.com - СПЕШНО: САЩ трият документи за биолабораториите си в Украйна
  • rns.bg - Една история за Норвегия – страна на фиорди и… педофили
  • novinii.com - абсурден агрегатор, който може да се използва за заобикаляне на филтрите
  • thebulgariantimes.com - вероятно копие на включения в списъка bultimes.com: СКАНДАЛНО: американска лаборатория започва биологични експерименти с български войничета във ВМА, без да носи отговорност за последствията върху човешкия организъм и при евентуална смърт (ВИДЕО) Документи разкриват биологични експерименти на САЩ в Украйна и Грузия
  • srbin.info - толкова неграмотен пропагандистки сайт, че даже са останали счупени променливи от програмния код (XNUMX% e трябвало вероятно да бъде %XNUMX%), с който са генерирани „новините“: Работата на лабораториите в Украйна беше финансирана от САЩ и инвестираха в тях над 200 милиона долара. Работата на тези лаборатории доведе до XNUMX% увеличение на броя на заболелите от едра шарка, каза Игор Кирилов, началник на Радиоактивна, химическа и биологична защита (РХБЗ) на Въоръжените сили на Русия.
  • zapisnanews.info - мирър на вече включения в списъка news-front.info: Русия ще отговори на неприкрития фашизъм на Facebook, Как Западът използва Минските споразумения срещу Русия
  • infacto.bg - За какво му е на Пентагона биологичният „обръч на анаконда” около Русия?, Пентагонът знае точно защо Съединениете щати се нуждаят от мрежа от биологични лаборатории около Русия. Само в бившите съветски републики продължават да вярват в благородните американски военни, водени преди всичко от мотива за „намаляване на биологичните заплахи“. Както показва украинският опит, всичко е точно обратното.
  • zajenata.bg - Разкриха какви смъртоносни биологични оръжия е имало в тайните биологични лаборатории в Украйна (Карта); особено чудно няма, защото в У:СФИН вече имаме и други подобни сайтове: jenata-vchas.net, jenite.bg
  • mesbg.org - Тайните биолаборатории на Пентагона; всички тия сайтове въобще масово препечатват помежду си (или спусната им) информация практически 1:1

С тези сайтове ще направя, както и с горните: добавям ги още сега предвид изключителната обстановка, но ако в рамките на процедурите ни се установи консенсус против добавянето, ще бъдат извадени от списъка.

Всички !⁠гласувания ще останат отворени най-малко две седмици след съответното предложение.

Подобни сайтове има всъщност изключително много и вероятно ще продължавам да добавям предложения. Отделно, обмислям дали да не предложа и tribune.bg, които вървят по ръба със статии като Истина или лъжа – Бременна украинска блогърка набедена за актриса по време на обстрела в Мариупол, предаващи, но уж „неутрално“ пропагандата, че родилният дом в Мариупол бил всъщност превърнат във военна база, а момичето от снимките било наето като актриса и снимано специално, за да изглежда като жертва, както и eurocom.bg, заради папагалско цитиране на „гледни точки“ (не само руски и китайски, но и западни) без всякакъв контекст: Китай призова САЩ да публикуват данни за военните биологични лаборатории в Украйна. Военно-биологичните програми на САЩ в Украйна може да са само върхът на айсберга или „Сега ще летят в космоса с метли”: Роскосмос нанесе щети на Запада за 12 млрд. долара.
— Luchesar • Б/П 13:39, 11 март 2022 (UTC)[отговор]

Повечето от тези медии копират една от друга новини и статии. Това е редовна практика и при спортните портали. Абсурдно е да включваме в списъка сайтове като „За жената“.--Rebelheartous (беседа) 09:41, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Безкритичното препечатване на материали е точно причина да бъдат включени в списъка. Името няма как да бъде критерий за благонадеждност. Важно е съдържанието.
— Luchesar • Б/П 12:25, 6 април 2022 (UTC)[отговор]

И още сайтове

  • fakti.bg - ФАКТИ огласява журналистически разследвания от различни медии, защото подкрепя свободата на словото, след което абсолютно безкритично 1:1 е публикуван материалът Щатска лаборатория ще прави експерименти с български военни
Апропо, и actualno.com за едната бройка да влезе в списъка, но към своята статия са добавили предупреждение: „Според инициативата Myth Detector, която е стартирана през 2014 година, историята, разказана от Гайтанджиева, е конспирация. Причината - ставало въпрос за проект в Грузия, проучващ зоонозни заболявания т.е. такива, които може да се прехвърлят от животни на хора. Той не е секретен, твърди Myrh Detector. А БНР също проучи казаното от Гайтанджиева и го определи за НЕВЯРНО - НАУЧЕТЕ ТУК ЗАЩО!“
Това пък е медия, за която работи Лили Маринкова. Редовно следя онлайн интервютата ѝ. Просто нямам как да се съглася, че e разпространител на фалшиви новини.--Rebelheartous (беседа) 09:47, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
  • bulgarian.cri.cn - Радио Китай на български... материалите са точно в стила на студената война... само дето тоя път и ние сме от страната на „империалистите“ (всъщност, предлагам цялото cri.cn, не само българската секция)
Допълнение: CGTN (международният канал на Китайската централна телевизия) е включена в списъка на ненадеждни източници на английската Уикипедия през септември 2020 г.--Ket (беседа) 16:31, 12 март 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря ти, включвам и cgtn.com! Също наблюдавам от известно време news.cn -- сайтът на Синхуа. Докато ТАСС все пак го дават сравнително професионално, Синхуа са го подкарали като евтин пропаганден сайт, представяйки твърдения практически като факти: Kiev destroyed deadly samples from U.S.-funded biowarfare labs: Russia, след което статията казва The Russian Foreign Ministry confirmed on Tuesday that authorities in Kiev destroyed dangerous pathogens of deadly diseases stored in U.S.-funded laboratories in the country.... Не „твърди“, а „потвърди“, и следва „случайно“ омесване с твърдението, че това било свързано с програми за разработване на биологически оръжия.
— Luchesar • Б/П 19:09, 12 март 2022 (UTC)[отговор]
  • trakiaworld.com - някои от „новините“ дори не са преведени на български: Мощный УДАР по мировому господству! Куликов о падении США и глобальном кризисе!
  • novini247.com - агрегатор на „новини“
  • duma.bg - Министерството на отбраната на Русия публикува оригиналната секретна заповед за подготовка от Киев на атака срещу Донбас, само дето въпросната „заповед за атака срещу Донбас“ е доказан „фейк“, както коректно съобщава offnews... Освен това, някой гений на пропагандата е разпространил и цялата заповед (например тук), така че всеки може (с помощта на речника при необходимост) да види и сам за какво става дума... В частност, в „Дума“ подчертават как заповедта забранява изпращането на национални гвардейци, които са показали „незадоволителни“ резултати от психологическо тестване по критерий „рискова готовност“ в района на бойното съгласуване и до мястото. за изпълнение на „бойни специални задачи“... Но очевидно също не са прочели самата заповед, за да видят, че текстът продължава с „които имат ниска адаптивност при изпълнение на бойни задачи съгласно заданията, показват суицидно поведение или депресивност, както и такива, които са признати за виновни в криминални деяния или в момента са в качество на заподозрени по такива, както и извършилите административни правонарушения, свързани с употреба на наркотични вещества или техни аналози“... Доста стандартно изискване за военни, които се пращат във високорисков район (прословутата „рискова готовност“, между другото, е ключово изискване за войниците въобще -- има дори монографии по темата)
В допълнение, „Дума“ също абсолютно безкритично разпространява и по-горните материали за „бактериологично оръжие“: Министерство на отбраната на Руската федерация: контейнери с ектопаразити от прилепи са били прехвърлени в чужбина от харковската биолаборатория (документ)

За днес май толкова. Както и за предишните сайтове, включвам веднага, но !⁠гласуванията остават отворени поне две седмици (ако няма консенсус, сайтовете ще бъдат извадени от У:СФИН).
— Luchesar • Б/П 14:59, 12 март 2022 (UTC)[отговор]

Между другото, многократно попадам на такива фалшиви материали във вече включени в списъка сайтове. Например много често излиза „Труд“. Споменавам го, защото е имало въпроси по какви причини е бил включен.
— Luchesar • Б/П 15:11, 12 март 2022 (UTC)[отговор]

tass.ru et al.

Този път предложението е изцяло базирано на работата на EUvsDisinfo по фейковете с оръжията за масово поразяване: https://euvsdisinfo.eu/weapons-of-mass-delusion/. В предложението влиза и ТАСС, които не са се посвенили да напишат, че „според западни експерти киевският режим е бил изключително близко до създаването на ядрено взривно устройство“ (връзка има в материала, не искам да им правя трафик оттук):

  • tass.ru
  • diario-octubre.com
  • gazeta.ru
  • tsargrad.tv
  • regnum.ru
  • anti-spiegel.ru
  • journal-neo.org
  • xinhuanet.com
  • news.cn
  • globaltimes.cn

Останалите сайтове от разследването вече са включени в списъка ни по други поводи. В допълнение ще предложа на колегите да включим yandex.ru, yandexwebcache.net, а също baidu.com и baiducontent.com -- подобно на google.com -- в спам-блеклиста. Освен че връзки към тях може да се използват за заобикаляне на филтъра, в разследването се споменават и фейк документи, качени в disk.yandex.ru.
— Luchesar • Б/П 17:26, 14 март 2022 (UTC)[отговор]

vtorifront.bg

  • [Костадин] Костадинов: Българският народ започна да се пробужда
  • Китайският вестник Global Times за войната в Украйна: Ръцете на НАТО са потънали в кръв (демек ние блокираме китайската пропаганда, докато услужливи български сайтове я препечатват)
  • Шефът на OMV: Трудно ще заменим руския газ, който внасяме от 50 г., защото е евтин (супер, само дето е препечатано от ТАСС; за сравнение: Ройтерс)
  • Китай със смразяващ отговор към НАТО
  • ТОВА СА ИСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ (ВИДЕО): Благодарим на руската армия. Огромни благодарности! Украйна ненавиждаме. - Защо? Украинската армия не ви ли помагаше? - Украинската армия стреляше по хората. Направо в къщите.
  • Пореден фейк? Родители на детенце: Живи сме, имайте съвест! (СНИМКИ): Родителите на детето действително (и за щастие) се оказват живи. Дали объркването е в резултат от военния хаос или някой е решил да пресоли манджата, не е ясно. Ако е второто, действително е грубо безотговорно и омерзително дори. Но как това се оказа най-големият проблем, при положение, че едно дете наистина е осакатено за цял живот – и чия е вината няма спор! – остава загадка.
  • Много години САЩ, в лаборатория в Харков, изпълняват секретен проект за предаване на болести на хора чрез прилепи - след всичко писано по-горе, тази „новина“ сама по себе си е достатъчна.

— Luchesar • Б/П 16:48, 20 март 2022 (UTC)[отговор]

Е окей, имат таблоиден начин на изразяване от типа на Сън и Дейли Мирър. Това ли е „прегрешението“ им? Само по-внимателно какви сайтове допавяш към списъка, Лъчо, за да не създаваме опасни прецеденти.--Rebelheartous (беседа) 09:51, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
The Sun е забранен за използване като източник в английската Уикипедия. Дейли Мейл също (беше първият в списъка им). Не само за неавтопатрули като при нас. За всички редактори. Дейли Мирър е „спорен“. en:WP:RSPSS.
В сравнение с английската ние дори сме либерални, защото безусловно разрешаваме използване на източниците от списъка ни от автопатрулите. Но да кажем, че си имаме доверие да разсъждават критично и отговорно.
— Luchesar • Б/П 12:23, 6 април 2022 (UTC)[отговор]

informiran.net et al.

За съжаление, както се опасявах, че може да стане, наистина се оказваме разпространители на дезинформация. Не само сме споменавани в разследвания по проверка на факти, но и статията ни Иван Милев (общественик) се цитира по форуми и коментари в медии като доказателство за верността на въпросните факти. Това е донякъде неизбежно, защото не можем да огреем навсякъде, но потвърждава и защо е толкова важно да сме много критични към източниците.

Прегледах статията. Точно както е описано в разследването, тя представлява смесица от факти, полуистини и напълно измислени връзки между тях.

Тук дори не става дума за У:БОИ, защото в статията например не са посочени никакви аргументи защо роденият през 1980, учил и работил като инженер в Одеса Мільов Іван Іванович е сметнат за идентичен с Мілєв Іван Дмитрович, който през 2006 година, като председател на запорожското българско дружество „Кирил и Методий“, е отличен за „многогодишна дейност (...) за популяризиране на българския фолклор в Запорожка област“.

Разликата в имената е очевидна, но дори останалата информация би трябвало да бъде подозрителна за един критичен редактор. Например одеският Мильов през 2006 е бил едва на 26 години, което прави „многогодишната“ дейност в съвсем друго населено място, на най-малко 500 километра разстояние, съмнителна. Особено абсурдно е обаче как авторът на нашата статия е цитирал за мястото и датата на раждане на Мильов източник, който още в заглавието си казва „Погибшего 2 мая в Доме профсоюзов безосновательно сделали гагаузом“ – само за да напише няколко изречения по-късно, че... Мильов е гагаузин. Безкритичност? Недобросъвестност?

Ето, впрочем, няколко рускоезични източника за Мильов, включително и такива, цитирани в нашата статия.

Според „Думская“ лично сестрата на Мильов е донесла негови документи в редакцията, за да опровергава твърденията -- действително излезли по-рано -- че Мильов е от гагаузки произход. Тя обяснява, че Мильов всъщност е четвърто поколение одесчанин. Последното не изключва непременно да е и бесарабски българин, но не би ли било логично в такъв случай сестрата да заяви именно това, след като объркването е за етническия произход на Мильов?

Между другото, възможна причина за първоначалното объркване с гагаузкия произход дава коментарът в този форум -- ако е верен, разбира се -- че в моргата при останките на Мильов е имало чужди документи. Като се има предвид колко силно обгорели са били поне част от загиналите и в какъв хаос най-вероятно са били помещенията при събирането на останките им, подобни грешки са нормални и дори очаквани.

Но най-убедителна според мен може да е публикацията в сайта podumaj.com, който също е цитиран в нашата статия. Този сайт е изцяло посветен на трагичното събитие и очевидно поддържан от хора, които напълно споделят каузата на загиналите. Сайтът например отразява периодичните отбелязвания на годишнини от трагедията, а паметните биографични справки за загиналите -- „в борбата с украинските фашисти“ -- са представени като „пантеон на героите“. Това е важно, защото в никакъв случай създателите на сайта не могат да бъдат упрекнати, че са искали да прикрият факти от биографията на загиналите. Точно обратното – някои статии съдържат различни малки житейски подробности.

Именно такава е и статията за Мильов (може да сравните с някои от другите). В нея са описани дори сантиментални детайли като „на работе его называли большим ребенком за его правдивость, наивность и беззлобность“ и „в личной жизни у него так ничего и не сложилось (он так и не нашел свое счастье)“. Но никъде дори не се намеква да е бил с български произход. Странно е в сайт, който пише с такава искрена симпатия за загиналите и очевидно се опитва максимално да съхрани паметта за тях, да биха пропуснали един толкова съществен факт, като този, че Мильов е бил „ виден деятел на българското движение [и] един от водачите на местните българи“. Защото това твърди нашата статия.

Но може би трябваше да започна с това, че автор на статията е Mpb eu -- с отнети права за редактиране от общността още през 2015 година, а впоследствие и блокиран безсрочно за злоупотреба с марионетки.

Тъй като историята за „бесарабския българин, популяризирал фолклора в Запорожска област и загинал в Одеса“ за мен е практически напълно дискредитирана, предлагам за СФИН и следните сайтове, които продължават да я разпространяват. Отбелязвам също, че макар да остава възможно Мильов да има някакви български корени, важното тук е, че представената история – включително при нас в Уикипедия – съдържа огромно количество неверна и подвеждаща информация. А именно това представлява класическата дезинформация – тя смесва факти с лъжи, за да постигне определено въздействие, като при това направи проверката на истинността на фактите трудна (самият аз посветих само дотук няколко часа).

Между другото, сайтовете очевидно копи-пействат или едни от други, или от общ източник, спускащ „новини“ отгоре, както се предполага и в разследването, с което започнах темата. Заглавията почти винаги започват с провокиращо „Забравихте ли?“ или „Извинете, позволено ли е да се пише, че“, продължавайки с различни варианти на „Българинът Иван Милев бе жив изгорен...“, „украински националисти са изгорили жив българина Иван Милев!?“, „Как българите в Украйна бяха тормозени...“ и т.н.

  • informiran.net
  • 24smolian.com
  • 24bulgaria.com
  • rodopi24.blogspot.com
  • 2newsbg.com
  • ko4.bg
  • duma.bg - вече са предложени по-горе, но ги добавям отново като потвърждение на основанието да бъдат включени (впрочем, информацията се разпространява и от много други сайтове, които вече сме включили в СФИН)
  • iskra.bg
  • eurochicago.com
  • actualno.com - вече бяха споменавани по-горе, явно нямат достатъчно добра редакционна политика и публикуват неща без да ги проверяват, а после добавят опровержения... ако се сетят
  • onovini.eu

Както и с предишните сайтове, ще ги добавя още сега, но обсъждането ще остане отворено поне две седмици.
— Luchesar • Б/П 14:02, 30 март 2022 (UTC)[отговор]

Искрено ти благодаря за извършената детективска работа!--Ket (беседа) 14:45, 30 март 2022 (UTC)[отговор]
Оригиналното разследване особено много помогна, тъй като случаят не ми беше познат. Малкият ми принос е по-скоро да се опитам по независим път, доколкото беше възможно, да проверя достоверността на изложената информация.
— Luchesar • Б/П 15:00, 30 март 2022 (UTC)[отговор]

Хора, призовавам ви някой от вас да ми каже дали някой знае българските актьори, които озвучават новия филм на Дисни и Пиксар – „Мей Червената панда“, в кое студио е дублирано. Видях в Instagram профила на една млада актриса с името Карина Андонова (която озвучи Нуши в „Ела, изпей! 2“ и Емили в „Клифърд, голямото червено куче“), че е озвучила този филм, заедно с Далия Георгиева („Бъгнатият Рон“) и Зорница Кюркчиева. Призовавам някой да ми отговори на беседата – Беседа:Мей Червената панда. Ще ви бъда благодарен. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 8:19, 2 март 2022 (UTC)

Знам, че никой от вас не знаят нищо за бъдещите дублажи за новите филми през 2022 г., затова ви моля, ако знаете, ми кажете. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 8:29, 2 март 2022 (UTC)

Радио Свободна Европа: Уикипедия и информационната война

Да спомена, че вчера бях помолен от Дамяна Велева от Радио Свободна Европа, която пише статия „за информационната война по темата Украйна и по-специално ролята на Уикипедия в нея“, за кратко интервю, за да може да се запознае „с гледната точка на човек, който лично участва в процеса по създаване на уики-съдържание“. Дамяна ми направи изключително положително впечатление с искрения си и задълбочен интерес и предварителната си подготовка по темата.

Вместо очакваните 15 минути, разговаряхме час и 15 минути. Надявам се, че успях да разкажа на Дамяна достатъчно добре за това как работим като общност и в частност как контролираме качеството на информацията в Уикипедия. Стана дума и за онази история с „бесарабския българин“ и арестите на уикипедианци в Беларус, които явно бяха привлекли вниманието, както и други подобни събития, свързани с Уикипедия. Обобщението на разговора би било, че, макар Уикипедия да може да се редактира от всички, имаме и своите добри естествени механизми да се справяме с недобросъвестно редактиране. А заключението: че ролята на Уикипедия може да бъде дори още по-голяма в бъдеще, не просто като източник на качествена информация, но особено много и като среда, която учи на критично мислене и въобще на умението да се работи с информация. Статията вероятно ще излезе следващата седмица.
— Luchesar • Б/П 17:32, 2 април 2022 (UTC)[отговор]

Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната
Впечатлението ми е много позитивно – дано и останалите колеги остават със същите впечатления. Дамяна действително изглежда сериозно да се е запознала с темата и статията беше интересна дори за самия мен – например не бях чувал за случая, описан в „Новая газета“, как от IP адреси на руската Федерална служба за охрана се опитвали да пишат в руската Уикипедия, че Путин „правилно и обосновано казал, че Украйна била неонацистка държава“. Както е практически неизбежно да се случи, има и някои малки детайли в статията, които вероятно биха могли да бъдат по-прецизни (най-вече за СФИН), но те са наистина подробности и най-вече следствие от недостатъчно доброто им формулиране от моя страна. Като цяло, обаче, мисля, че статията дава чудесен поглед върху темата за хора, които не познават Уикипедия. И най-вече предава правилните и смислени послания – което е може би най-важното от всичко. усмивка
— Luchesar • Б/П 17:33, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Публична дискусия за Уикипедия, критично мислене и информационна грамотност

По интересно съвпадение с #Радио Свободна Европа: Уикипедия и информационната война, по-късно същия ден пък Наско от Пловдивски университет (който ни хоства блога и други неща) ме пита дали бихме искали от Уикипедия да разкажем за енциклопедията на студенти от специалност „Лингвистика с информационни технологии“. Поводът беше идея за тяхно сътрудничество с регионалния исторически музей в града.

Обсъждайки какво може да бъде най-полезно и интересно за всички, от дума на дума си направихме два часа и половина среща в Дискорд, заедно и с Pelajanela (която се занимава професионално и изследователски с медийна грамотност). Остана да си мислим, но се оформи някаква принципна идея, че към 15 април може да направим един публичен разговор-дискусия: в Дискорд, Zoom, YouTube или някаква подобна платформа.

Основната цел не би била създаване на статии (с това опитът ни никога не е бил особено положителен), и дори не толкова представяне на Уикипедия (макар да е полезно хората да разберат как всъщност работи енциклопедията).

Фокусът най-вече би бил върху важността на критичното мислене и уменията за боравене с информация, които са в основата на Уикипедия – а днес се оказват ключови дори за оцеляването на целия свободен свят и може би на цивилизацията като цяло. Pelajanela вече знае за поне един конкретен случай, в който учител използва Уикипедия като пример, за да учи учениците си как да работят критично с информация.

Както казах, засега конкретни планове няма, така че, ако имате идеи или искате да се включите, пишете!
— Luchesar • Б/П 17:32, 2 април 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря за анонса, ще се радвам ако бихме могли да привлечем вниманието на студенти (и колеги) от ПУ за някаква беседа. От години се опитвам да предложа някакъв аргументиран дебат в ПУ по различни теми, но никой не се отзовава на поканите. Преди време попитах един професор по икономика нещо, и в отговор той ми каза... "Аз давам на студентите това, което аз искам те да знаят." Това е изключително тъжно... а след разговор в селската кръчма се питам не има ли критично мислене, а дори само мислене. Повторението на нечии опорки не е мислене... та с две думи - готов съм да съдействам организационно с работа в насока дебатиране, разсъждения, аргументиране и т.н. Atanas.terziyski (беседа) 17:49, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Да, пропуснах наистина, че една от идеите беше да се включат и преподаватели!
— Luchesar • Б/П 18:14, 2 април 2022 (UTC)[отговор]
Не знам какво може да се говори в тази връзка. Определено обаче критичното мислене е важно, аз лично съм говорил на моите студенти във връзка с Ковид-19 за важността да се преценяват медийните източници. В зависимост от времето бих могъл да се включа.--Ilikeliljon (беседа) 06:46, 3 април 2022 (UTC)[отговор]
Идеята за момента е да е просто дискусия. С Иглика (Pelajanela) и Наско също планирахме кратък разговор, но ги направихме въпросните два и половина часа без да се усетим, все говорейки си за особеностите на Уикипедия и свързаните проблеми на образованието, критичното мислене и други подобни. Една възможност е студентите предварително да подготвят свои въпроси „какво винаги сме искали да знаем за Уикипедия, но никога не сме питали“.
Лично аз не очаквам някакви велики резултати, но ми е интересно да видя дали такъв формат отворени, публични дискусии въобще биха били сполучливи. Дори само събирането на такъв опит вероятно ще е полезно. И определено ще е интересно и ценно да сме повече хора, защото всеки вижда тези проблеми под различен ъгъл. Затова много се радвам и ти благодаря, Ilikeliljon!
— Luchesar • Б/П 15:29, 3 април 2022 (UTC)[отговор]

Оформя се петък, 16:00, със студенти от Пловдивски университет. Идните вечери в Дискорд ще обсъждаме по-конкретни планове. Грандиозни идеи няма – най-вече експеримент дали въобще ще се получи нещо смислено.
— Luchesar • Б/П 14:47, 12 април 2022 (UTC)[отговор]

В инфокутията на статията за Марис Лиепа като негова съпруга от уикиданни се изтегля Мая Плисецкая. Това хем е грешно, хем не е, защото Лиепа е имал четири жени. Най-дълго е живял с втората, Маргарита Жигунова. Плисецкая е първата жена, но само за три месеца. Според мен трябва да се махне изцяло графата „съпруга“ от инфокутията, както е в другоезичните статии за Лиепа. Моля някой да го направи. Благодаря. --Mmm-jun (беседа) 08:46, 6 април 2022 (UTC)[отговор]

Готово! Добавих възможност в {{Личност}} да се скрива и този параметър (както и възможност да се скрива целият раздел семейство, защото в случая щеше да се покаже без да има нищо в него) и също го описах в документацията на шаблона. Самата статия Марис Лиепа е настроена съответно, и вече „съпруга“ (и разделът „Семейство“) не се показва. Благодаря за обръщането на внимание на проблема! усмивка
— Luchesar • Б/П 09:34, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Не виждам защо. Спокойно се появяват и четирите съпруги, точно както и и четиримата му братя и четирите университета, в които е учил. Несъществуващ проблем решен с триене? -- Мико (беседа) 09:37, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Само една виждах и аз:
Семейство
Съпруга	Мая Плисецкая (1956 – 1956)
— Luchesar • Б/П 10:20, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Но иначе, да, ако може да се направи да показва всичко, би било най-добре. За съжаление, поне аз нямам възможност в момента да се ровя повече.
— Luchesar • Б/П 10:23, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Ами, само една е била добавена? Явно нещо аз не разбирам. -- Мико (беседа) 10:23, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Ок, разбрах какъв е бил проблемът, та да се показва само Плисецкая. Просто другите съпруги не са имали въведени етикети (имена) на български в Уикиданни. Оправих ги, и сега се показват всички. Супер е, че повдигна въпроса.
— Luchesar • Б/П 10:29, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Е, последователността на жените е малко сбъркана, но така все пак е по-добре. Благодаря Luchesar! --Mmm-jun (беседа) 10:32, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Трябва в Уикиданни да се въведат в d:Q2637804 годините на брак с Маргарита Жигунова подобно на другите две съпруги. Не намерих при бърз преглед източник, освен, че веднага след развода с Жигунова се е оженил за Семизорова, но не и кога са се оженили с Жигунова (но наистина не съм търсил много -- източник сигурно може да се намери).
— Luchesar • Б/П 10:40, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Именно - проблем с липса на данни, а не с наличие (които да бъдат трити, понеже на некого му се виждало "грешно", че Плисецкая му е жена). -- Мико (беседа) 11:01, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Уважаеми Мико, ако прочетеш по-внимателно моя текст горе, може би ще разбереш, че не съм твърдяла, че е „"грешно", че Плисецкая му е жена“, а че е грешно, че само тя му е жена. Що се касае до Маргарита Жигунова, аз също не можах да намеря точните години на този брак (а търсих много!). Предполагам, че тези данни няма в инфокутиите на другите Уики, защото не са известни за всяка от жените му. Четвъртата жена не е ясно защо изцяло липсва, с нея Лиепа е живял до края на живота си и от нея има дъщеря, която носи неговата фамилия.--Mmm-jun (беседа) 11:20, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Наистина, просто стана недоразумение, вината за което е моя, защото от припряност не проучих достатъчно проблема (да видя какво има в Уикиданни), а тръгнах веднага да го решавам (погрешно взимайки пример от енуики и рууики където наистина просто не показват съпруги в инфокутията). Важното според мен е, че с общи усилия разбрахме истинските причини за проблема. Това винаги е била силата на Уикипедия, в крайна сметка.
Добавих d:Q111511626 за Евгения Шулц и направих връзките с d:Q2637804. Сега се показва и тя в нашата инфокутия. Ако знаем годините на брака, можем да ги добавим и тях.
— Luchesar • Б/П 12:01, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря ти, Лъчо, пак и отново! :-) Mmm-jun (беседа) 12:16, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Уважаема, Mmm-jun, съвсем внимателно го прочетох както съвсем внимателно чета всички неща, на които отговарям или изобщо не отговарям. Не знам каква Ви е дефиницията на "грешно", но на нашия език, това означава „не в съзвучие с обективната истина“. Прост анализ на изречението ...от уикиданни се изтегля Мая Плисецкая. Това хем е грешно, хем не е... показва, че Вие твърдите, че фактът, че Плисецкая му е жена е донякъде грешен (поради което и Лъчо я изтри), което пък е обективно неверно, тъй като Плисецкая му е жена. Хвърлям го на езикова бариера. -- Мико (беседа) 12:57, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Това беше много грозно! Разбирам го като лична нападка с ксенофобски уклон! Mmm-jun (беседа) 13:05, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Грозно? Но Вие видимо не разбирате значението на думата "грешно" и от това ми заключение вадите извод "ксенофобия"??? Това виж вече е лична нападка пар екселанс и си е за блокиране. Това, че сте чужденка не Ви дава правото да размахвате байряка на "ксенофобията" всеки път, когато нещо тук не Ви изнася. -- Мико (беседа) 13:22, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
За първи път е!!! Друг път не е имало! Знам, че обичате да привиквате свои хора за блокиране, няма проблем. Mmm-jun (беседа) 13:44, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Радвам се, че схванахте неуместността. Мир и любов. -- Мико (беседа) 10:47, 7 април 2022 (UTC)[отговор]

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Вината за случилото се е моя. Аз съм този, когото е правилно да упреквате (и двамата, затова в множествено). Лично аз, мисля, разбрах правилно смисъла на написаното от Mmm-jun: вярно е, че Плисецкая е била съпруга на Лиепа; не е вярно, че му е била единствена съпруга – както можеше да се интерпретира инфокутията. Но не направих нужното да разбера истинската причина за проблема. Това е моя грешка.

Въпросът ти, Мико, дали непълни данни са „неверни“ – и дали заради това е по-добре, или пък не, да бъдат премахвани – според мен е наистина добър въпрос. И важен от гледна точка проектиране на инфокутии.

Личното ми интуитивното очакване е, когато за дадена характеристика са дадени някакви данни, неизвестната част от тях да са указани. Например, ако са дадени дати на раждане и смърт, но някоя от тях е неизвестна, тя се указва именно като „неизвестна“, а не липсва въобще. Т.е. нямаме случай някой да е посочен като роден през 328 година пр.Хр. и да няма дата на смърт (защото е неизвестна). Но би могло въобще да няма указани дати на раждане и смърт едновременно.

Аналогично, бих очаквал, че ако за някого са указани съпруги/съпрузи, или са всички, или въобще не са указани никакви.

Това обаче е моето интуитивно усещане. Напълно възможно е за други хора то да е различно и затова е важно и полезно да обсъждаме тези въпроси.

Ще повторя... Mmm-jun според мен правилно повдигна въпроса. Мико според мен правилно посочи, че решението, което аз приложих, е погрешно. Аз трябваше да съм много по-прецизен в проверката на причините. Най-малкото защото се очаква да имам (може би) повече технически познания – които в случая са нужни. А причината накрая се оказа дори съвсем проста – ако не бях припрян, щях да съм я разбрал. Това е поука за мен.

Заедно, помагайки си (включително правилно набивайки ми канчето), свършихме добра работа. Нека оставим това като заключение на тая тема, моля ви.
— Luchesar • Б/П 13:46, 6 април 2022 (UTC)[отговор]

Не мисля, че има смисъл да се карате почти без причина. ...от уикиданни се изтегля Мая Плисецкая. Това хем е грешно, хем не е... [защото Лиепа е имал четири жени] според мен твърди, че е грешно да се представи само Мая Плисецкая като негова жена при положение, че има още три.--ikonact (беседа) 13:49, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
И аз не виждам неточност в думите на Mmm-jun. При много внимателното взиране Мико е забелязал нещо, но според мен спокойно би могъл да го отмине с усмивка.--Zhoxy (беседа) 14:07, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Получило се е „От мухата - слон“. --Молли (беседа) 14:21, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Ксенофобията настрана, за мен заключението ти наистина е прибързано и напълно неуместно в случая. --Спас Колев (беседа) 14:51, 6 април 2022 (UTC)[отговор]

Виждам в бокса четвърта съпруга, която не му е съпруга. Това следва да се описва само в текста. --Rumensz (беседа) 15:35, 6 април 2022 (UTC)[отговор]

Объркал съм се от използваното в руската статиягражданский брак“. Освен „нецърковен“, то може да означава и „съжителство“. Пак моя грешка, съжалявам. И благодаря за поправката! Промених изявленията в d:Q111511626 и d:Q2637804 от „съпруг(а)“ на „партньор“. В инфокутията вече също излизат правилно.
— Luchesar • Б/П 15:51, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
zen.yandex.ru, който си сложил за източник за Евгения Шулц, е един блог. В главата Личен живот има три по-сериозни източника (7, 8, 9), в които се споменава за нея. И още нещо. След като си дал труда да поправиш инфокутията, може би е редно да се добавят в нея и децата (Андрис, Илзе, Мария). Mmm-jun (беседа) 16:10, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Страхотно, благодаря! Смених ги в Уикиданни (не знам дали е добре въобще да се показват тези източници при нас, защото са просто URL, но това е отделна тема). За децата: може би утре, защото в Уикиданни е малко пипкаво. :(
— Luchesar • Б/П 16:24, 6 април 2022 (UTC)[отговор]
Ok Готово! (български имена за d:Q4261369 и d:Q4261367, плюс нов d:Q111588725). Съжалявам за забавянето. :(
— Luchesar • Б/П 14:38, 12 април 2022 (UTC)[отговор]

Продължаващ бъг

Инструмента за влагане на външни препратки към източници продължава да работи зле. --Luxferuer (беседа) 09:16, 7 април 2022 (UTC)[отговор]

Замяна на Alexa с друг аналитичен инструмент за уеб трафик?

Допускам, че въпросът вече е повдиган, обсъждан и е взето решение, но имайки предвид, че услугата ще бъде прекратена след 20-тина дни, все пак насочвам вниманието към него, тъй като не виждам да е на дневен ред тук, а също така не откривам в шаблона за уебсайт алтернативен на Alexa аналитичен инструмент за уеб трафик (e.g. similarweb). Предполагам, че е вариант (на първо време) просто да се премахне Alexa. Pelajanela (беседа) 18:29, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Афиши

Афишите, разлепени на обществени места дали се ползват с авторско право. Става дума за покана за събитие, изпълнена като колаж. --Luxferuer (беседа) 07:55, 14 април 2022 (UTC)[отговор]

Правата са си права :) Въпросът е по-скоро дали "покана за събитие, изпълнена като колаж" - ако правилно разбирам произведението представлява афиш, разлепен по стени и спирки - попада в обхвата на изключенията - тоест, допустимо е свободно ползване.
Бих заложила на Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) от ЗАПСП (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: 7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел Pelajanela (беседа) 08:11, 14 април 2022 (UTC)[отговор]
...но тъй като Уикимедия изрично изисква търговска цел - отговорът е не, освен ако авторът не умрел преди 1951 година. -- Мико (беседа) 08:16, 14 април 2022 (UTC)[отговор]

Афишът е издаден от Дирекция на музеите в Копривщица. Представлява колаж с автор Светлана Мухова. На фона на нейна фотография на сградата на дирекцията е заснет Петко Теофилов, чиято фотография е от неизвестен автор и е предоставена от внучка му. Питанката е кому да бъде изпратено разрешение от автора на колажа за използването му при нас. --Luxferuer (беседа) 08:41, 14 април 2022 (UTC)[отговор]

Pelajanela Дано да свърши работа. Оригиналният файл ще го имам след два-три дена. --Luxferuer (беседа) 11:24, 14 април 2022 (UTC)[отговор]
Да, много благодаря, @Luxferuer. Но се боя, че съм останала с погрешно впечатление за обстоятелствата и вида на изображението - представих си кадър, направен на обществено място, в който, наред с външната среда, попада афиш, и поставих въпроса за евентуално изключение от правата (на автора) в обхвата на свободата на панорама (понятие, което не присъства в българското законодателство, но изключението все пак е уредено в цитирания по-горе член; а Мико адресира и въпроса за позволената и непозволената цел от гледна точка на Уикипедия). В този случай - ако въпросът е дали може да бъде публикувано изображение на самия афиш (или снимка на афиша, направена по начин, идентичен със сканирането му), с презумпцията, че той е била излаган публично - не, не може, а това обстоятелство не е от значение. Pelajanela (беседа) 13:52, 14 април 2022 (UTC)[отговор]
Ако авторът на афиша или носителят на авторските права ако е друг, бидейки наясно с условията на Криейтив Комънс предостави съгласието си творбата да бъде използвана в Общомедия би трябвало да е възможно. Презумпцията е че при изработването и публикуването на афиша вече са уредени авторските права на изображенията използвани в колажа. Дали това е така би трябвало авторът да знае. Това че афишът е публикуван другаде не го освобождава от авторски права. Сале (беседа) 05:15, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
А каква е по-точно процедурата. --Luxferuer (беседа) 09:51, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
Виждам предупредителния шаблон за нужда от актуализиране и/или допълване и т.н., но подавам У:КАЧ за запознаване с някои основни положения: Уикипедия:Качване на файлове Pelajanela (беседа) 10:42, 15 април 2022 (UTC)[отговор]

Проект:Подобряване на статии

Предлагам да създадем Проект:Подобряване на статии, подобно на Articles for improvement в английското уики. Тъй като голяма част от статиите тук са без посочени източници или твърде кратки, аз смятам, че този проект би помогнал за подобрването на редица статии и би помогнал на тези, които не знаят коя статия да подобрят. Ваш, 𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧 (беседа) 07:20, 15 април 2022 (UTC)[отговор]

Алтернатива на английския проект при нас е Уикипедия:Проект за сътрудничество. Иначе, проектите не помагат за подобряването на статии, редакторите правят това :). Ако искате да работите в тази насока и имате нужда от списък със статии по определени критерии, например „без източници“ от област „Биология“ с радост ще ви помогна с генерирането му. --Стан (беседа) 07:33, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
А дали би било подходящо да се добави филтър статии без източници в списъчните страници на категориите, така както има връзка към статиите-мъничета, например? Или има друг път, по който да се стигне до тях - тоест филтриране едновременно по категория (област) и шаблон (без източници)? Pelajanela (беседа) 08:22, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
Не съм сигурен, какво точно имате предвид. Ако става дума за категория, то има такава Категория:Статии без посочени източници. Това е скрита категория и ако искате да я виждате в статиите, трябва да активирате това от Настройки > Облик > [x] Показване на скритите категории. --Стан (беседа) 08:41, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря, @StanProg,
Извинявайте за неясно формулираното запитване. Ако искаме да работим с ученици/студенти/колеги и т.н. за подобряване на статиите в категория Химия, например, можем да започнем от статиите-мъничета, до които има пряк път в списъка със статии в категорията. Докато в Категория: Статии без посочени източници към този момент се индексират 32 982 съвпадения (страници, в които е поставен съответният шаблон?), но не виждам как/откъде може да се филтрират статиите-без-посочени-източници само от определена категория (например: категория:статии без посочени източници AND категория:химия).
Оценявам времето, което отделяте за питането ми. Pelajanela (беседа) 09:09, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
За тази цел може да се ползва PetScan. Пример: [1] - списък на статии които имат Шаблон:Без източници и категория Химия или някоя нейна подкатегория до 2 нива навътре (Химия > Аналитична химия > Кристалография). Как го генерирах: Language: bg; Depth: 2 (Химия + 2 категории навътре); Categories: Химия и от таб Templates&Links: Templates/Has all of these templates: Без източници. Ако Ви е нужен друг подобен списък, просто ми пишете на беседата и ще го имате. --Стан (беседа) 09:37, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
Много благодаря, @StanProg! И за съдействието, и за инструмента, с чиято помощ мога да изпълнявам конкретната задача (а, надявам се, и много други, след като се запозная по-подробно с него). Pelajanela (беседа) 09:48, 15 април 2022 (UTC)[отговор]
Последните редакции в Уикипедия:Проект за сътрудничество са от 2006 т.е. на практика никога не е използван. Сале (беседа) 10:02, 18 април 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря за предложението! Не бих отказал. — Предният неподписан коментар е направен от Thepuglover (приноси • беседа) 11:07, 15 април 2022‎ (UTC)

Хора, моля ви някой от вас да отговори на беседата ми за „Миньоните 2“. Искам някой от вас да ми каже кой герой озвучава телевизионния водещ Николаос Цитиридис. Благодаря ви. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 10:08, 18 април 2022 (UTC)[отговор]

Krisi tranchev.1999, защо изобщо смяташ, че това е нещо важно и заслужава да занимаваш всички останали с него? -- Сале (беседа) 09:57, 18 април 2022 (UTC)[отговор]
Ако се интересуват. Само питам. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 11:03, 18 април 2022 (UTC)[отговор]

Как да огранича достъпа до страница?

Здравейте,

Казвам се Васил и съм част от компания efbet. Аз лично съм отговорен за изграждането на страницата efbet в Уикипедия. През последните седмици аз и моя екип работим по изграждането на съсържанието на самата страница. Искам да попитам какво трябва да бъде наптавено и какво изобщо може да бъде направено с факта че нашата страница постоянно е под прицела на конкуренти които връщат желаните от нас промени. Пример: името на компания efbet по стандарт се изписва на латиница, както можете да видите и в историят на тази страница: (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%84%D0%B1%D0%B5%D1%82), членове на конкуренцията постоянно връщат легалните и адекватни промени които ние правим. Бих желал да попитам дали има как да изтрием въпросната страница (която съм оставил в линка по горе) и да създадем нова с най-релевантната информаиця. Желая също така да попитам как можем да направим страницата да бъде редактирана само от оторизирани юзъри а не от всеки. Искам да разбера как може да се изтрие лъжовна страница, кой я е създал и как на практика мога да огранича достъпа до страницата? Като офииалнен представител на компанията мога да представя информация и документи от всякакъв характер който да защити дейстията ми. Благодаря!
Vaskovd (беседа) 13:26, 18 април 2022 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Vaskovd, първото нещо което трябва да направите е да декларирате че извършвате платени редакции. Това е нещо с което изрично се съгласявате при всяка своя редакция в Уикипедия вкл. и тук в Разговори. Второто е да прочетете какво е и какво не е Уикипедия за да разберете, че вашето искане е абсолютно неприемливо. Сале (беседа) 13:47, 18 април 2022 (UTC)[отговор]
Определено трябва да прочетете внимателно това, което @Сале Ви е написал. Това, че сте автор или основен такъв на дадена статия в Уикипедия, по никакъв начин не Ви дава пълната власт в редактирането ѝ. Може би трябва да се насочите към друга платформа, която да изпълни Вашите очаквания. Станислав Николаев 18:54, 18 април 2022 (UTC)[отговор]
Освен това и потребителското име не е особено удачно.--Rebelheartous (беседа) 08:44, 19 април 2022 (UTC)[отговор]

Въстания

Колеги, имам случай на човек, участвал в Белоградчишкото въстание през 1850 г. и във Видинското въстание през 1856 г. Препратка и към двете води до Въстание в Северозападна България (1850). Нямам идея какво става. --Luxferuer (беседа) 22:30, 19 април 2022 (UTC)[отговор]

Не разбрах какъв е проблема. Към Въстание в Северозападна България (1850) има следните пренасочвания. Кой е този мистериозен човек? --ShadeOfGrey (беседа) 07:07, 20 април 2022 (UTC)[отговор]

Гюро Нечев. --Luxferuer (беседа) 07:28, 20 април 2022 (UTC)[отговор]

В по-ранна версия на статията препратките са следните: [[Въстание в Северозападна България (1850)|Белоградчишкото въстание]] и [[Въстание в Северозападна България (1850)|Видинското въстание]]. Белоградчишко въстание и Видинско въстание са пренасочващи страници към Въстание в Северозападна България (1850) и най-вероятно някой от уики инструментите или новия редактор на страници е направил корекцията. --ShadeOfGrey (беседа) 07:50, 20 април 2022 (UTC)[отговор]

Дименсии и български език

От редакция 11360693 разбрах, че дименсиите могат да се изписват на кирилица, на български език. То си беше ясно, че няма логика „метър“ да може да се съкращава само на „m“. Но в продължение на години, дори и сега, редакторите бяха тормозени всячески да изписват мерките с латински означения. Информацията сега поставя някои въпроси:

  1. Защо тази информация от БАН не е оповестена публично, както и не е ли редно някои лица да се извинят?
  2. Какви са пречките да не използваме българския език за означение на дименсиите? --Rumensz (беседа) 19:53, 21 април 2022 (UTC)[отговор]
Това не е съвсем вярно. Ако се разровите в архивите на Разговори от юли 2017 (и имате време) може да прочетете, че това беше оповестено съвсем публично. Имаше дори някакъв опит за намиране на разумен компромис с възможност за изписване и на кирилица и на латиница при условие, че не се смесват в статията, но остана блокирано по отношение на шаблоните и така си умря. Ако имате желание може отново да повдигнете въпроса и с малко търпение и разум може да се намери някакво приемливо решение. Но лично аз съм останал с впечатление след тези дълги пледоарии от 2017, че изписването на кирилица е допустимо в Уикипедия. --ikonact (беседа) 21:09, 21 април 2022 (UTC)[отговор]