Войница (община Чашка): Разлика между версии
Ред 26: | Ред 26: | ||
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Войници (Voinitzi)'' е посочено като село с 94 домакинства и 445 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180-181.</ref> |
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Войници (Voinitzi)'' е посочено като село с 94 домакинства и 445 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180-181.</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на [[19 век]] ''Войница (Хвойница)'' има 950 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 159.]</ref>. Жителите му в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година във Войница (Voinitza) живеят 1 216 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.118-119.</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на [[19 век]] ''Войница (Хвойница)'' има 950 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 159.]</ref>. Жителите му в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във Войница (Voinitza) живеят 1 216 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.118-119.</ref> |
||
В 1961 година във Войница живеят 320 жители, а в 1994 година 41 души. Според преброяването от [[2002]] година селото има 32 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
В 1961 година във Войница живеят 320 жители, а в 1994 година 41 души. Според преброяването от [[2002]] година селото има 32 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Версия от 12:19, 18 февруари 2009
- Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Войница.
Войница или понякога книжовно Хвойница (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, в областта Клепа.
История
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Войници (Voinitzi) е посочено като село с 94 домакинства и 445 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на 19 век Войница (Хвойница) има 950 жители българи християни.[2]. Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Войница (Voinitza) живеят 1 216 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
В 1961 година във Войница живеят 320 жители, а в 1994 година 41 души. Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители македонци.[4]
Църквата в селото е посветена на „Свети Атанасий“.
Родени във Войница
- Коле Неделковски (1912 - 1941), поет, комунист.
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180-181.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 159.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.118-119.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|