Мургаш (община Куманово): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25: Ред 25:


==География==
==География==
Селото е разположено в областта [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] в северното подножие на планината [[Манговица]].
Селото е разположено в областта [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] в северното подножие на планината [[Манговица]]. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.<ref name="Галерија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cdnh.edu.mk/multimedija2006/Kumanovo_Sv_Nikola/Kumanovo_Sv_Nikola/s_Pezovo.htm | заглавие = с. Пезово - црква Св. Параскева | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово | език = | цитат = }}</ref>


==История==
==История==

Версия от 20:11, 13 април 2014

Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Шаблон:Селище в РМ инфо

Икона на Свети Николай от църквата „Света Параскева“, дело на зограф Хаджи Костадин

Мургаш (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Куманово.

География

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.[1]

История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[2]

Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.[3]

В края на 19 век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Мургаш
  • Шаблон:BGR-флаг Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[8]

Външни препратки

Бележки

  1. с. Пезово - црква Св. Параскева // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
  3. Крстиќ, Славица. ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) // Посетен на 14 април 2014 г.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  6. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.