Чикаго: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Известни личности: * Чарлз Ричард Крейн (1858 – 1939), бизнесмен и дипломат
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
| сайт = http://cityofchicago.org
| сайт = http://cityofchicago.org
}}
}}
[[Файл:Chicago street and river view 3.jpg|200px|мини|дясно]]


'''Чикаго''' ({{lang-en|Chicago}}; {{IPA-en|ʃɪˈkɑːgoʊ|IPA|En-us-Chicago-2.ogg}} или {{IPA-en|ʃɪˈkɔːgoʊ|}}) е [[град]] в северната част на [[САЩ]], щата [[Илинойс]]. Чикаго е и [[окръжен център]] на окръг [[Кук (окръг)|Кук]]. С население около 2 830 144 души, а на градската [[агломерация]] – около 9 464 886 души (2006), той е трети по големина в САЩ след [[Ню Йорк]] и [[Лос Анджелис]], четвърти по големина в [[Северна Америка]] и седми в [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]]. Градът е разположен на западния бряг на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]], при устието на река [[Чикаго (река)|Чикаго]]. Един от прякорите, с които е известен, е „Windy City“ (''Градът на вятъра''), поради постоянните ветрове, духащи от езерото.
'''Чикаго''' ({{lang-en|Chicago}}; {{IPA-en|ʃɪˈkɑːgoʊ|IPA|En-us-Chicago-2.ogg}} или {{IPA-en|ʃɪˈkɔːgoʊ|}}) е [[град]] в северната част на [[САЩ]], щата [[Илинойс]]. Чикаго е и [[окръжен център]] на окръг [[Кук (окръг)|Кук]]. С население около 2 830 144 души, а на градската [[агломерация]] – около 9 464 886 души (2006), той е трети по големина в САЩ след [[Ню Йорк]] и [[Лос Анджелис]], четвърти по големина в [[Северна Америка]] и седми в [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]]. Градът е разположен на западния бряг на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]], при устието на река [[Чикаго (река)|Чикаго]]. Един от прякорите, с които е известен, е „Windy City“ (''Градът на вятъра''), поради постоянните ветрове, духащи от езерото.

Версия от 03:27, 15 януари 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Чикаго.
Чикаго
City of Chicago
— Град —
Знаме
      
Герб
САЩ
41.85° с. ш. -87.6501° и. д.
Чикаго
Илинойс
41.85° с. ш. -87.6501° и. д.
Чикаго
Страна САЩ
ЩатИлинойс
ОкръгКук
Площ606,2 km²
Надм. височина179 m
Население2 695 598 души (2010)
4447 души/km²
КметРам Емануел
Основаване1795
Телефонен код312, 773, 872
Официален сайтhttp://cityofchicago.org
Чикаго в Общомедия

Чикаго (Шаблон:Lang-en; IPA: /ʃɪˈkɑːgoʊ/  ( произношение) или /ʃɪˈkɔːgoʊ/) е град в северната част на САЩ, щата Илинойс. Чикаго е и окръжен център на окръг Кук. С население около 2 830 144 души, а на градската агломерация – около 9 464 886 души (2006), той е трети по големина в САЩ след Ню Йорк и Лос Анджелис, четвърти по големина в Северна Америка и седми в Западното полукълбо. Градът е разположен на западния бряг на езерото Мичиган, при устието на река Чикаго. Един от прякорите, с които е известен, е „Windy City“ (Градът на вятъра), поради постоянните ветрове, духащи от езерото.

Чикаго е създаден през 1833 г. на мястото на съществувалия от 1803 г. Форт Диърборн. Днес основните етнически групи в Чикаго са ирландци, германци, италианци и поляци. Той е смятан за втория по брой на полското население град в света след Варшава, както и за втори по брой на сръбското население след Белград.

История

Името на града произлиза от френското произношение на местното американско-индианско shikaakwa, означаващо „див лук“ или „див чесън“.[1] Първото цитирано споменаване на града, изписано като Checagou, е от Рене Робер дьо Ла Сал около 1679 г.[2]

В началото на 1790-те години Жан Батист дю Сабл се заселва при устието на река Чикаго. Той създава голямо и проспериращо търговско селище, което по-късно ще прерасне в Чикаго. През 1800 г. той продава имота си и се премества в Сейнт Чарлс (Мисури), където получава лиценз да оперира ферибот по река Мисури.

На 12 август 1833 г. град Чикаго е вписан в регистъра с население от 200 души. За седем години населението му нараства до 4000 души. На 4 март 1837 г. Чикаго е инкорпориран и в продължение на няколко десетилетия е най-бързо растящият град в света.[3]

Градът бързо става важен транспортен възел между източните и западните части на САЩ. Към 1848 г. Чикаго вече разполага с железопътна линия и воден канал. Каналът позволява на параходите от Големите езера да достигат река Мисисипи.

Процъфтяващата икономика довежда жители от селските райони и имигранти от чужбина. Производственият и финансовият сектори доминират, влияейки на американската икономика като цяло.[4] За да се справи с бързо нарастващото си население и нужда от по-добра канализация, градът подобрява инфраструктурата си. Така центърът на Чикаго бива повдигнат, което подобрява здравеопазването в града, но необработените мръсни и промишлени води се изливат в река Чикаго и по нея достигат езеро Мичиган, като така се замърсява главният източник на прясна вода на града. Към 1900 г. проблемът с канализационното замърсяване е почти напълни решен, когато градът завършва голямо инженерно постижение. Течението на река Чикаго е обърнато, така че водата да тече от езеро Мичиган, а не към него.

През 1871 г. избухва т.нар. Голям пожар, който унищожава район с дължина 6,5 km и ширина 1,5 km, което представлява голяма част от града по това време. Голяма част от града оцелява и от руините на предишните дървени постройки се издигат по-модерни сгради от камък и стомана. По време на възстановяването си Чикаго построява първия небостъргач в света (Home Insurance Building) през 1885 г., използвайки стоманено скеле.[5]

Градът нараства значително по размер и население, след като към него са присъединени множество съседни селища между 1851 и 1920 г., като например присъединяването на пет селища към града през 1889 г.[6] Желанието за присъединяване към града се води от обществените услуги, които градът предоставя на своите жители.

Съдът на честта на Световното изложение в Чикаго през 1893 г.

Процъфтяващата икономика на Чикаго привлича мигранти от Европа и Източните щати. От общото население на града през 1900 г. над 77% са родени в чужбина или в други части на САЩ. Немците, ирландците, поляците, шведите и чехите представляват почти 2/3 от чуждестранното население (към 1900 г. белите са 98,1% от населението).[7][8]

Трудови конфликти следват индустриалния бум и бързото разрастване на работническата класа, сред които бунта на Хеймаркет от 4 май 1886 г. и Пулмановата стачка. Анархистите и социалистите играят важни роли при създаването на големи и организирани трудови акции. Разработват се програми, които стават модел за нов вид социални дейности.[9]

През 70-те и 80-те години на XIX век Чикаго придобива национален статут на лидер в движението за подобряване на здравеопазването. Приемат се и се съблюдават градски, а по-късно и щатски закони, които подобряват стандартите на медицинската професия и се борят срещу градски епидемии като холера, едра шарка и жълта треска. Тези закони стават шаблони за реформи на здравеопазването в други градове и щати.[10] В града са основани много и големи общински паркове.

През XIX век Чикаго се превръща в националния железопътен център и към 1910 г. над 20 жп линии предоставят пасажерски услуги към шест различни терминала в града. През 1883 г. управителите на железниците в Чикаго усещат нуждата от часови зони, така че развиват стандартизирана система на северноамериканските часови зони.[11] Тази система се разпространява сред континента.

През 1893 г. Чикаго е домакин на Световното изложение върху бившо тресавище, което днес е парк. Изложението привлича 27,5 милиона посетители и се смята за едно от най-влиятелните изложения в историята.[12]

Хора пред кухня за бедни на Ал Капоне по време на Голямата депресия, 1931 г.
Въздушни кадри на Чикаго през 1914 г.

През Първата световна война и 1920-те години промишлеността на града се разраства бурно. Наличието на свободни работни места привлича афроамериканци от Южните щати. Между 1910 и 1930 г. афроамериканското население на града се увеличава драстично от 44 103 на 233 903 души.[13] Голямата миграция има голямо културно въздействие, което става известно под името „Черен ренесанс на Чикаго“ (част от Харлемския ренесанс или Новото негърско движение), в изобразителното изкуство, литературата и музиката.[14] Продължителното расово напрежение по това време понякога прераства в насилие (Негърски погром в Чикаго (1919)).[15]

Сухият режим в САЩ, продължил от 1919 до 1933 г., води до т. нар. Гангстерска ера в Чикаго. През 1920-те години се издига известният гангстер Ал Капоне, който води война по улиците на Чикаго срещу органите на реда и другите гангстерски групировки.[16] През 1929 г. той устройва Клането на деня на Свети Валентин, изпращайки хора, които да разстрелят членове на съперническа гангстерска група.[17]

Чикаго става първият американски град с организация, защитаваща правата на хомосексуалните. Образувана през 1924 г., „Общество за човешки права“ е автор на първото американско издание за хомосексуални, „Приятелство и свобода“. Полицията и политическото напрежения карат организацията да се разпусне.[18]

Голямата депресия пък води след себе си безпрецедентно страдание в града, отчасти поради силната зависимост на града от тежката промишленост. Промишлените райони в южната част на града са разорени: към 1933 г. над 50% от работните места в промишлеността са изчезнали, а нивото на безработицата сред чернокожите и латиносите в града е над 40%. Републиканската политическа машина в Чикаго е унищожена от икономическата криза и всеки кмет на града след 1931 г. е демократ. В първите години от депресията се провеждат огромни демонстрации от безработни и от работници, които не са получавали заплати. Фискалната криза е решена към 1932 г. и по същото време федералната помощ започва да помага на Чикаго да построи множество паркове, училища и съвременен метрополитен.[19] През 1933 г. кметът на Чикаго, Антон Чемарк, е ранен смъртоносно в Маями след провал за убийство на новоизбрания президент Франклин Рузвелт.

По време на Втората световна война Чикаго произвежда повече стомана от Великобритания всяка година от 1939 до 1945 г. и повечето от Нацистка Германия от 1943 до 1945 г. Разнообразната промишлена база на града го прави втори в страната по производство на военни стоки след Детройт. Над 1400 компании произвеждат всичко от полеви дажби до парашути и торпеда, докато новите самолетостроителни заводи осигуряват работа на 100 000 души. Голямата миграция, която спира по време на Голямата депресия, продължава с още по-бърз темп, докато стотици хиляди чернокожи пристигат в града, за да работят в металургията, корабостроенето или железниците.[20]

На 2 декември 1942 г. физикът Енрико Ферми провежда първата в света контролирана ядрена реакция в Чикагския университет като част от свръхсекретния проект „Манхатън“. Това води до създаването на първата атомна бомба от САЩ през 1945 г.[21]

През 1960-те години около 250 000 души работят в стоманолеярната промишленост на Чикаго, но кризата на стоманата през 1970-те и 1980-те години намаля тази бройка до едва 28 000 души към 2015 г. През 1979 г. за кмет на града за пръв път е избрана жена, Джейн Бърн. Тя помага за намаляването на престъпността и изкарва училищната система от финансова криза.[22] През 1983 г. градът за пръв път е управляван от чернокож – Харолд Уошингтън. През първия си мандат той насочва вниманието си към бедните и пренебрегнатите квартали на малцинствата. През 1987 г. е избран за втори мандат, но малко след това почива от инфаркт.[23]

На 16 май 2011 г. кмет на града става евреинът Рам Емануел, след оспорвана кандидатура за това, че не е гражданин на Чикаго.[24]

Население

Карта на расовото разпределение в Чикаго към 2010 г. Всяка точка е 25 души: Бели, Негри, Азиатци, Латиноси или Други.
Въздушна снимка на централните и северните части на града.
Вечерна панорама на града.

През първите сто години от съществуването си Чикаго е един от най-бързо растящите градове в света. При основаването си през 1833 г. под 200 души са се заселили там, където тогава е стигала американската граница. Първото преброяване на населението се провежда седем години по-късно и показва фигура от над 4000 души. През четиридесетте години от 1850 до 1890 г. населението на града нараства от малко под 30 000 до над 1 милион души. Към края на 19 век Чикаго вече е петият най-населен град в света[25] и най-големият от градовете, които към началото на същия век още не са съществували.

В края на XIX век Чикаго става популярна дестинация за вълни от имигранти от Ирландия, Южна, Централна и Източна Европа, включително италианци, евреи, поляци, литовци, българи, албанци, хървати, сърби, бошняци, черногорци и чехи.[26] Тези етнически групи съставят основата на работническата класа на градската промишленост и към тях по-късно тръгва поток от афроамериканци от Юга на САЩ, като чернокожата популация на Чикаго се удвоява между 1910 и 1920 г. и отново между 1920 и 1930 г.[26] По това време чернокожите се заселват в т. нар. „Черен пояс“ в южната част на града, а по-късно и в западните части на града. Днес южните части на Чикаго и съседните им покрайнини представляват региона с най-голямо мнозинство на чернокожи в САЩ.[26]

Населението на Чикаго е най-многобройно през 1950-те години, когато в него живеят над 3,6 милиона души. През втората половина на XX век обаче се наблюдава отрицателен прираст, като към 2010 г. населението на града вече е спаднало на 2,7 милиона души.

Според оценки от юли 2016 г. 32,6% от населението на Чикаго са бели без латински корени, 29,7% са бели с латински корени, а 29,3% са чернокожи.[27][28][29]

Расов състав 2010 г.[30] 1990 г.[31] 1970 г.[31] 1940 г.[31]
Бели 45,0% 45,4% 65,6% 91,7%
– без латински корени 31,7% 37,9% 59,0% 91,2%
Чернокожи 32,9% 39,1% 32,7% 8,2%
Латиноамериканци 28,9% 19,6% 7,4% 0,5%
Азиатци 5,5% 3,7% 0,9% 0,1%

71% от жителите на Чикаго се самоопределят като християни, 7% изповядват друга религия, а 22% не са вярващи.[32][33]

Население по години
1840 1850 1860 1870 1880 1890 1900
4 470 29 963 112 172 298 977 503 185 1 099 850 1 698 575
1910 1920 1930 1940 1950 1960 1970
2 185 283 2 701 705 3 376 438 3 396 808 3 620 962 3 550 404 3 366 957
1980 1990 2000 2010
3 005 072 2 783 726 2 896 016 2 695 598

Българи в Чикаго

Смята се, че в Чикаго се намира и една от най-големите български диаспори. По неофициални данни броят на българите варира между 150 000  и 200 000 души. По официални данни от преброяването на населението през 2000 г. в Чикаго живеят 2 045 жители с български произход.1 В града има български православен храм, културно-информационен център и няколко български заведения. Много българи живеят в северозападните предградия, особено в Des Plaines, Schiller Park, Mt. Prospect и др. В Des Plaines се намира и новият православен храм „Св. София“, а също така и евангелистка българска църква. В областта оперират много български компании.

Климат

Климатът в града е умереноконтинентален.

  Климатични данни за Чикаго 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 19,4 23,9 31,1 32,8 36,7 40,0 40,6 38,9 38,3 34,4 27,2 21,7 40,6
Средни максимални температури (°C) −0,6 1,8 8,1 15 21,1 26,5 28,9 27,7 23,8 16,8 9 1,6 15,1
Средни температури (°C) −4,6 −2,4 3,3 9,4 15,1 20,5 23,3 22,4 18,1 11,4 4,6 −2,4 9,9
Средни минимални температури (°C) −8,6 −6,6 −1,6 3,8 9,1 14,5 17,7 17,2 12,4 6 0,2 −6,3 4,9
Абсолютни минимални температури (°C) −32,8 −29,4 −24,4 −13,9 −2,8 1,7 7,2 5,6 −1,7 −10 −18,9 −31,7 −32,8
Средни месечни валежи (mm) 43,9 45,5 63,5 85,9 93,5 87,6 94 124,5 81,5 80 80 57,2 937
Среден брой слънчеви часове 135.8 136.2 187.0 215.3 281.9 311.4 318.4 283.0 226.6 193.2 113.3 106.3 2508
Източник: National Oceanic and Atmospheric Administration[34]

Икономика

Сградата на Чикагската търговска палата.
Уилис Тауър.

Чикаго е третият по големина на Брутния регионален продукт град в САЩ – около $506 милиарда, според оценки от 2007.[35] Градът, също така, е голям световен финансов център и бива оценяван като най-балансирания икономически в САЩ, заради високо равнище на диверсификация.[36]

Известни личности

Родени в Чикаго
Починали в Чикаго

Побратимени градове

Чикаго има 27 побратимени града и един град на приятелството [37]. Много от тях, като Чикаго, са втори по големина градове в техните страни или са основен град в страна с много преселници в Чикаго. Париж е партньорски град.

В Чикаго всяка година се провежда културен и кулинарен фестивал в чест на приятелските градове. В програмата също така има множество делегации и формални събития.

Източници

  1. ↑ Swenson, John F. Chicagoua/Chicago: The origin, meaning, and etymology of a place name // Illinois Historical Journal 84 (4). Winter 1991. OCLC 25174749. с. 235 – 248.
  2. ↑ Quaife, Milo M. Checagou: From Indian Wigwam to Modern City, 1673 – 1835. Chicago, Ill, University of Chicago Press, 1933. OCLC 1865758.
  3. ↑ Walter Nugent. "Demography" in Encyclopedia of Chicago. Chicago Historical Society.
  4. ↑ Conzen, Michael P. Global Chicago // Encyclopedia of Chicago. Chicago Historical Society.
  5. ↑ Allen, Frederick E. Where They Went to See the Future // American Heritage 54 (1). февруари 2003. Посетен на 5 декември 2013.
  6. ↑ Cain, Louis P. Annexations // The Electronic Encyclopedia of Chicago. Chicago Historical Society, 2005. Посетен на 14 декември 2015.
  7. ↑ Chicago: Population // 1911 Encyclopædia Britannica. Project Gutenberg. Посетен на 5 декември 2013.
  8. ↑ Race and Hispanic Origin for Selected Cities and Other Places: Earliest Census to 1990 // U.S. Census Bureau.
  9. ↑ Johnson, Mary Ann. Hull House // Encyclopedia of Chicago. Chicago Historical Society. Посетен на April 12 април 2013.
  10. ↑ Sandvick, Clinton. Enforcing Medical Licensing in Illinois: 1877 – 1890 // Yale Journal of Biology and Medicine 82 (2). 2009. с. 67 – 74.
  11. ↑ United States. Office of the Commissioner of Railroads. Report to the Secretary of the Interior. U.S. Government Printing Office, 1883. с. 19.
  12. ↑ Chicago's Rich History // Chicago Convention and Tourism Bureau. Посетен на 10 юни 2011.
  13. ↑ Martin, Elizabeth Anne. Detroit and the Great Migration, 1916 – 1929 // Bentley Historical Library Bulletin 40. University of Michigan, 1993. Посетен на 5 декември 2013.
  14. ↑ Darlene Clark Hine. Chicago Black Renaissance // Encyclopedia of Chicago. Chicago Historical Society, 2005. Посетен на 6 август 2013.
  15. ↑ Essig, Steven. Race Riots // Encyclopedia of Chicago. Chicago Historical Society, 2005. Посетен на 6 август 2013.
  16. ↑ Gang (crime) – History // Britannica Online Encyclopedia, 2009. Посетен на 1 юни 2009.
  17. ↑ O'Brien, John. The St. Valentine's Day Massacre // Chicago Tribune. Посетен на 12 април 2013.
  18. ↑ Timeline: Milestones in the American Gay Rights Movement // PBS. WGBH Educational Foundation. Посетен на 12 април 2013.
  19. ↑ Great Depression // Chicago History Museum. Посетен на 27 април 2018.
  20. ↑ World War II // Chicago History Museum. Посетен на 27 април 2018.
  21. ↑ CP-1 (Chicago Pile 1 Reactor) // Argonne National Laboratory. U.S. Department of Energy. Посетен на 12 април 2013.
  22. ↑ Dold, R. Bruce. Jane Byrne elected mayor of Chicago // Chicago Tribune, February 27 февруари 1979.
  23. ↑ Rivlin, Gary. The legend of Harold Washington // Chicago Tribune, 25 ноември 2012. Посетен на 12 април 2013.
  24. ↑ Rahm Emanuel wins Chicago mayoral race
  25. ↑ Top 10 Cities of the Year 1900 // Geography.about.com. Посетен на 4 май 2009.
  26. ↑ а б в Lizabeth Cohen, Making a New Deal: Industrial Workers in Chicago, 1919 – 1939. Cambridge, England: Cambridge University Press, 1990; с. 33 – 34.
  27. ↑ COMPARATIVE DEMOGRAPHIC ESTIMATES 2016 American Community Survey 1-Year Estimates Chicago // U.S. Census Bureau. Посетен на 20 септември 2017.
  28. ↑ Chicago Sun Times: „Census: Hispanics surpass blacks as Chicago’s 2nd-largest racial group“ by Mitchell Armentrout 14 септември 2017
  29. ↑ CBS News: „Hispanic Population Surges In Chicago, New Census Data Shows“ By Jeremy Ross 15 септември 2017
  30. ↑ Chicago (city), Illinois // State & County QuickFacts. U.S. Census Bureau.
  31. ↑ а б в Illinois – Race and Hispanic Origin for Selected Cities and Other Places: Earliest Census to 1990 // U.S. Census Bureau. Посетен на 22 април 2012.
  32. ↑ Major U.S. metropolitan areas differ in their religious profiles, Pew Research Center
  33. ↑ America's Changing Religious Landscape // Pew Research Center: Religion & Public Life, 12 май 2015.
  34. ↑ "Chicago/O'Hare, IL Climate Normals 1961 – 1990".. Посетен на 22 август 2018 г.
  35. ↑ ((en)) "Gross Metropolitan Product with housing update June 2008" (PDF). US Metro Economies. Washington, D.C.: United States Conference of Mayors. June, 2008. стр. 14. Линк от 15 септември 2006
  36. ↑ ((en)) Moody's: Chicago's Economy Most Balanced in US (1/23/2003) (PDF). Accessed from World Business Chicago.
  37. ↑ ((en)) "Chicago Sister Cities". Chicago Sister Cities International. 2009. Линк от 22 юли 2009

Литература

На български

На английски

  • Clymer, Floyd. Treasury of Early American Automobiles, 1877 – 1925. New York, Bonanza Books, 1950. OCLC 1966986.
  • Global Chicago. Urbana, University of Illinois Press, 2004. ISBN 0-252-02941-0. OCLC 54400307.
  • Chicano Politics and Society in the Late Twentieth Century. Austin, University of Texas Press, 1999. ISBN 0-292-75215-6. OCLC 38879251.
  • Norcliffe, Glen. The Ride to Modernity: The Bicycle in Canada, 1869 – 1900. Toronto, University of Toronto Press, 2001. ISBN 0-8020-4398-4. OCLC 46625313.
  • Pogorzelski, Daniel и др. Portage Park (IL) (Images of America). Charleston, SC, Arcadia Publishing, 2008. ISBN 0-7385-5229-1. OCLC 212843071.
  • Sawyer, R. Keith. Improvised dialogue: emergence and creativity in conversation. Westport, Conn., Ablex Pub., 2002. ISBN 1-56750-677-1. OCLC 59373382.
  • Schneirov, Richard. Labor and urban politics: class conflict and the origins of modern liberalism in Chicago, 1864 – 97. Urbana, University of Illinois Press, 1998. ISBN 0-252-06676-6. OCLC 37246254.
  • Spears, Timothy B. Chicago dreaming: Midwesterners and the city, 1871 – 1919. Chicago, University of Chicago Press, 2005. ISBN 0-226-76874-0. OCLC 56086689.
Допълнителна литература
  • Cronon, William. Nature's Metropolis: Chicago and the Great West. New York, W.W. Norton, 1992, [1991]. ISBN 0393308731. OCLC 26609682.
  • Grossman, James R. и др. The Encyclopedia of Chicago. Chicago, University of Chicago Press, 2004. ISBN 0226310159. OCLC 54454572.
  • Miller, Donald L. City of the Century: The Epic of Chicago and the Making of America. New York, Simon and Schuster, 1996. ISBN 0684801949. OCLC 493430274.
  • Pacyga, Dominic A. Chicago: A Biography. Chicago, University of Chicago Press, 2009. ISBN 0226644316. OCLC 298670853.
  • Smith, Carl S. The Plan of Chicago: Daniel Burnham and the Remaking of the American City. Chicago, University of Chicago Press, 2006. ISBN 0226764710. OCLC 261199152.
  • Swanson, Stevenson. Chicago Days: 150 Defining Moments in the Life of a Great City. Chicago, Cantigny First Division Foundation, 1997. ISBN 1890093033. OCLC 36066057.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Чикаго.
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чикаго&oldid=9059611“.