Верила: Разлика между версии
+ карта |
Подобрение Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
'''Верила''' е [[планина]] в Западна България, част от [[Руй]]ско-Верилската [[планинска редица]]. Разположена е на територията на 3 области: [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Пернишка]] и [[област Кюстендил|Кюстендилска]]. |
'''Верила''' е [[планина]] в Западна България, част от [[Руй]]ско-Верилската [[планинска редица]]. Разположена е на територията на 3 области: [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Пернишка]] и [[област Кюстендил|Кюстендилска]]. |
||
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 m), и [[Рила]] на юг – свързани чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад – към [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария ( |
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 m), и [[Рила]] на юг – свързани чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад – към [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (западната горна част на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]]). |
||
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село [[Яребковица]]. Изградена е от кристалинни скали – [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река [[Палакария]] (ляв приток на [[Искър]]), а тези по югозападните – към реките [[Арката]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Джубрена]] от басейна на [[Струма]]. Реките [[Арката]] и [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от [[бук]], [[дъб]], [[габър]] и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени. |
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село [[Яребковица]]. Изградена е от кристалинни скали – [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река [[Палакария]] (ляв приток на [[Искър]]), а тези по югозападните – към реките [[Арката]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Джубрена]] от басейна на [[Струма]]. Реките [[Арката]] и [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от [[бук]], [[дъб]], [[габър]] и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени. |
Версия от 21:32, 2 септември 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.
Верила | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Софийска област Област Перник Област Кюстендил |
Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
Най-висок връх | Голям Дебелец |
Надм. височина | 1415.5 m |
Подробна карта | |
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на 3 области: Софийска, Пернишка и Кюстендилска.
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m), и Рила на юг – свързани чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад – към Дупнишката котловина (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (западната горна част на Самоковската котловина).
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали – гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните – към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област, Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи освен „Белчински рай“. По билото ѝ минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Включена е в системата от защитени зони „НАТУРА 2000“.
По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Самоков от Държавната пътна мрежа.
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 104 – 105.
|